Тялото на младо момиче лежи на площад „Вентимил” в Монмартр. Макар, че не се намира в своя полицейски район, комисарят Мегре се заема с предизвикателството да открие кой е посегнал на живота на красивата девойка. Единствената улика, от която комисарят може да тръгне, е етикетът на стилната синя рокля, с която е облечено момичето. С помощта на сержант Фере, с когото е работил и преди, Мегре ще се изправи пред редица трудности преди да разкрие самоличността на жертвата и кой е нейният убиец. „Никога не съм се интересувал от себе си – казва Жорж Сименон, – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори ... |
|
„Няма да се върна в този комунистически ад. Това вече не е моята страна“ Застанал на борда на военния транспортен кораб, настоявайки да бъде допуснат на територията на САЩ, Панчо Накашев, известен български фармацевт и изследовател, държи реч на развален английски за злините на комунизма. Дъщеря му Лиляна прави решителна крачка напред и грабва документите от ръцете му. Известно е, че възрази ли на баща си, ще си навлече неприятности, но същевременно осъзнава, че ако не се намеси, е твърде възможно да поемат назад към хаоса в окупираната родина. Не, твърдо заявява тя. Баща ми е тук с тримесечна виза. Ще се завърнем в ... |
|
Ан живее в Брюж в епохата на Ренесанса, Анна в имперска Виена в началото на ХХ век, а Ани Лий в днешен Лос Анжелис. Три съдби, три изпълнени с премеждия животи, три жени, безкрайно близки в усещането на своята различност и в желанието да избягат от собственото си отражение, което огледалото на техните епохи им препраща, от решенията, които обществото, обкръжението и мъжете са взели вместо тях. Фламандката Ан усеща мистични пориви, които я привличат към бегинажа, Анна, една от първите пациентки на ученик на Зигмунд Фройд, престъпва всички семейни и морални кодекси на своето време. Ани, чийто актьорски талант предвещава ... |
|
Без съмнение "Последното изкушение" е една от най-философските, но и противоречиви творби на писателя, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син. Джанет Маслин от в. "Ню Йорк Таймс" пише: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор." Според Казандзакис загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е ... |
|
Афоризми ... "Добрите хора се нуждаят от закони, за да се държат правилно, а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят."Платон ... |
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
Небосклонът на най-достойните постижения на руската поезия се подпира и от величествения поетичен колос на Николай Алексеевич Некрасов. А под мъченическия ореол на руската революционно-демокатическа поезия той извисява своя самобитен, дълбоко национален ръст над всички останали свои съвременници, разместил в творбите си тежките пластове на народния живот, изплел стихове от страданията на обикновения човек, дал идеен смисъл на борбите му. ... |
|
"София в края на осемдесетте години на миналия век прилича на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да установи истината за няколко убийства сред шпалир от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни велможи. В своята най-известна „кримка” Възпитаните трупове пращат писма писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и по-бляскав от всякога. „Умираме по малко, всеки ден, всеки час. Царе сме да умираме, отръки ни иде. А да живеем, виж, не винаги умеем. Не знаем как, не знаем защо, не знаем на каква цена.” Тези думи на Младен Демирев сякаш са произнесени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета си приличат. ... |
|
"„Петнайсетият камък” е роман с истински камъни в него. По-важни обаче са другите камъни: метафизични, метафорични, реторични, романтични, понякога много лични прозрения, които изграждат една уж съвсем обикновена, направо всекидневна постмодерна история – историята на писател, тръгнал да търси автора на своите романи. Читателят ще, не ще, е обречен да се лута из нея, докато намери своя невидим – петнайсети – камък и застопори значението на текста в положение, удобно за разпластяване и размишляване. Дали историята ще се окаже въглен или диамант, скъпоценен камък или камъче в обувката, постамент или препъникамък зависи ... |
|
Героите в разказите - крадлата в трамвая; докторът-търговец и ветеринарът, спасил човешки крак от ампутация; хлапета, които се натискат предизвикателно в трамвая; майка, изхвърлена от децата си; разбит брак от глупава приятелска шега; тъжната равносметка от уж успешен живот; любов, която побеждава годините... - са автентични, с прояви на човечност, искреност и доброта в това трудно време. Авторката е журналист с дългогодишен опит. Голяма част от разказите в сборника са публикувани в периодичния печат. В тях са събрани човешките истории на живи хора, с които авторката се е срещнала в богатата си журналистическа практика. ... |
|
Пиратска бурлеска ... Сцена на действието е луксозен апартамент в едно от предградията на Виена. Празнуват четирима представители на светската ляво либерална културна сцена. Тази елитна компания пропуска да чуе съобщение по телевизията, че трима опасни шизофреници са избягали от близката психиатрична клиника. Главатарят на бандата е еднокрака жена, убедена, че е прословутият капитан Флинт, а неговите адютанти се мислят за Оскар Уайлд и османския пират Джими Фиш. Тримата нахлуват в апартамента на Дороте и задържат празнуващата компания. ... |
|
Eminent Figures of Modern Bulgaria ... Макар и широко, неправилно е разпространено становището, че в наше време няма бележити българи. Подобно твърдение не само че не е вярно, но и оказва отрицателно влияние върху развитието на личността и интелектуалния потенциал на обществото. То е обидно и елементарно. Днес нашата страна разполага със сънародници, които във висока степен са допринесли за материалното и духовно добруване на хората. Те заслужават всенародно признание за своя принос в съкровищницата на човешките постижения. Те са бележити. А животът на бележитите българи ще бъде пример за достойно изпълнен дълг за идните ... |