Една затрогваща, забавна и незабравима история за приятелството и това колко нормално е да бъдеш различен. ... 16-годишният Соломън е агорафоб. Не е напускал дома си от три години, но за него това е в реда на нещата. У дома той командва цяло кралство, макар кралството му да е с доста тесни граници. Амбициозната Лиса отчаяно иска да бъде приета във втория най-добър университет, който предлага програма по психология (все пак е реалист). Но дали само амбицията е достатъчна? Когато Лиса разбира за отшелническия живот на Соломън, в главата ѝ се заражда план, който би ѝ гарантирал стипендия: да се сприятели с него; ... |
|
"Кабарето под тепето" - няма как навеите да не отправят към знаменитото "Кабаре" на Боб Фос със зашеметяващата Лайза Минели в главната роля. Дори откровено и цитирано. Но кабарето на Йохан Девлетян не предупреждава, а изяснява. Изяснява периоди от българската история, които все по-усилно се налага да слагаме в центъра на нашето внимание - защото ни объркват, защото ни предопределят, защото ни затискат. Книгата отмахва този затискащ капак, позволява ни да дишаме с пълни гърди. Затова ако искате чист въздух - прочетете "Кабарето под тепето" и ще се изпълните с живителен литературен кислород. ... |
|
"Може би някои читатели не са подготвени да възприемат едно към едно събитията в романа "Заветът на Медея". По-лесно изглежда да усвоят като лична естетическа норма присъствието в съвременния литературен процес на такъв безподобен автор, какъвто е Красен Камбуров. Той е значителен български писател, премълчаван като че ли целенасочено от повърхностните ценители на книжовността. Въпреки това, а може би именно заради това тъй типично нашенско отрицание на излъчващата свръхенергия дарба, аз долавям, че в настоящия роман Красен Камбуров ни води и към неизчезналите все още читателски поколения, отдалечени по ... |
|
Стихосбирката "Кога мечтата боли" е четвъртата поетична книга на Цвета Михайлова. Пише стихове от ученичка. По професия е инженер-химик. Точната и аналитична професия се е отразила благоприятно на стиховете ѝ. Печели 3 награди от литературен конкурс "Недоизречено" (2013 г.), национален литературен конкурс "Рада Казалийска" (2014 г.) и национален поетичен конкурс "Община Димитровград" (2015 г.). Нейни творби са публикувани също така в литературни вестници и списания, както и в международния литературен алманах "Съдружество". Отвъд хоризонта В далечината, е-ей там е ... |
|
"Вторият сборник с разкази на Венцислав Божинов "С аромат на тютюн" го превръща категорично в зрял автор със своя дума в литературата ни. Той умее да види своите герои и да изгради атмосфера, но това го умеят мнозина. Той умее обаче и най-важното от изкуството на разказвача - да създаде запомнящи се произведения с много прецизно изчислен център на въздействие, които продължават своята невидима работа в сърцето дълго след прочита. Всъщност няма нужда от повече думи. Просто прочетете на крак в книжарницата поне един от следните разкази - "Отпътуване", "Осили", "Куклата", " ... |
|
Фин, разказвач, Колъм Тойбин е особено прецизен в кратките форми. Разказите му са нерядко минорни и носталгични, но силно въздействащи дори с паузите между думите, с мълчанията, побрали в себе си цели светове. Празното семейство събира точно такива истории - изтъкани от болка по безвъзвратно изгубеното. Героите в тях са самотници, отлагали възможността за щастие твърде дълго. Те често се чувстват опустошени от любов, предателства, излъгани очаквания или непримирими разминавания. Поемат с надежда по обратния път към дома - не непременно физически, понякога само в мечтите си - но в края на пътя разбират, че домът не е там, ... |
|
15 истории за стаеното в душите, което предопределя живота ни до края, за изживяното, но неосъзнато, за пропуснатото и пропиляното, за радостта от загубата и болката от радостта, за изначалните въпроси Какво?, Защо? и Как?, чиито отговори тъкат съдбите ни, но трудно ги намираме, за хармонията на видимия и невидимия свят, за силата, която ни вее из Вселената като прах във вятъра... ... |
|
"През живота си притичах запъхтяна, много радости и мъки преживях. Бях обичана и мразена, ругана, от удари и подлост прокървях, но толкоз много рани спотаени лекуваха приятелски ръце. И двамата ми сина бяха с мене с частицата от моето сърце. С добро ме помнят може би мнозина не всявах страх, не мачках, не крадях. Животът ми безцелно не премина. До края си ще съм, каквато бях! Съдете ме! Признавам, че живях!..." Из книгата ... |
|
Уил Бърли е упорит в работата си лекар интернист, напълно посветен на здравето и благосъстоянието на своите пациенти, категоричен и компетентен в поставянето на диагнози, стараещ се да не накърнява свободата на волята им. Но когато самият той е диагностициран с рак на гърлото, просто не може да понесе идеята за това, което му предстои - постоянно облъчване с масивна радиация и радикална хирургия, които ще го оставят обезобразен завинаги, без гаранция, че ще се отърве от тумора. Уил съвсем не мисли да се самоубива, по-скоро е решен да пътува... с все тумора - и да отиде до всички онези места, които постоянно е отлагал да ... |
|
Първите седем изживях в Смолян. Следващите десет - в Дупница. После три-четири в Журналистическия факултет в София, за да "уседна" стабилно в телевизията, където живея и работя от 14 години насам. И така, ухажвайки ежедневно думите, стигнах Христова възраст. В една октомврийска вечер, докато седях пред компютъра, тази книга избра да излезе изпод пръстите ми. Какво по-голямо доказателство за това, че думите все пак са решили да ми отвърнат с взаимност? "Четенето на "Отлъчване" е като кръвопреливане. С всяка страница в читателя навлизат кръвни клетки от друг живот, от друго време, от друг свят, ... |
|
Величка Янкова Настрадинова е родена в Пловдив. Учи вилончело в Пловдивското музикално училище. Завършва Българската държавна консерватория в София. Работи като артист-оркестрант в Пловдвиската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище в Пловдив. Автор е на романи, сборници с разкази, фантастика и детски книги. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... Ако се правиш, че не чуваш, може да изгубиш слуха си... Заглавието на семейната сага "Къщата на глухия" е взето от мястото, където Франсиско Гоя рисува прочутата серия "черни" картини. Алфонз Трновски, общопрактикуващ лекар, цял живот се стреми да изглежда успешен, щастлив и доволен, но действителността е друга. Той не се вслушва в съвестта си, докато край него препускат събитията от 20 -ти век. Извън историческия фон това е разказ за отношенията баща - син, за зависимостите от миналото и ... |