"Диво привличане" е приказка, на пръв поглед ежедневна, но все пак изпълнена с много емоции. Джон е лекар с частна практика, женен, с три деца. Типичен семеен човек, който живее в брачна хармония. Един ден... един ден в неговия живот се появява Тя. Името ѝ е Ейми, а той все избягва да го изрече, сякаш по този начин ще я изгони от мислите си. Между тях се ражда химия, спокойното им ежедневие е нарушено. Дали ще ги завладее нагонът, защото те са хора от плът и кръв или отново ще бъдат възпрепятствани от обществените бариери. От едната страна стои жена с високи морални принципи, от другата - семеен човек, ... |
|
Кратко парче фикция за универсалната истина - любовта. Да имаш нещо, което искаш толкова много, а да не ти принадлежи. Струва си да се прочете, за да разберете, че не сте само вие тези, които сте го доживели същото... ... |
|
Романът е изпълнена с хумор история за необходимостта от добронамеренОСТ, искренОСТ, близОСТ, и може би най-вече различнОСТ. Карпович създава едно почти утопично общество отворено към различията, толерантно и освободено от предразсъдъци. В К-ости авторът задава въпроси: кое може да сплоти съвременното семейство и как изглеждат истинските променящи се и умножени идентичности. Той изгражда един събирателен герой, разказва няколко истории едновременно, за да може да ги заплете още повече. "Това е едно от най-интересните повествования за семейството, които съм чел през последните десетина години в полската литература. ... |
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
Илюстрирана от Любен Зидаров. ... "Книга за парадоските на всекидневието, разказани в едни уж невероятни истории - за чудаци-фантазьори, попаднали в кривото гърло на анахроничен софийски двор; за китари-пътешественици; за наследства без наследници; за придвижване без цел; за превратни съдби на хора, животни, предмети, сгради... И читателят, неусетно, заедно с героите, влиза в този балон, от който са изхвърлени торбите с пясък. Олеква, издига се над всичко и... губи контрол. Книга, с която поемаш риска да се приземиш в чужда история." Надежда Радулова Антон Стайков (1962) е художник и изследовател на ... |
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява" - Фредрик Бакман. ... Какво означава един отбор за малък град насред гората? Какво означава спортът за едно семейство? Какво означава един-единствен мач за хора, които се борят за оцеляването си? Всичко. Означава чисто и просто всичко. Хората казват, че Бьорнстад е умиращ град. Разположен дълбоко в гората, той бавно се смалява и притихва. Но там долу край езерото силни светлини огряват една ледена пързалка. И точно заради нея жителите на града вярват, че утре ще е по-добре от днес. Младежкият хокеен тим е на полуфинал - ако ... |
|
Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията е по-безнадеждна от всякога, а изчезванията на магьосници в столицата зачестяват. Повелителят на предметите Свилен Воев се заема да разкрие мистерията на изчезналите, рискувайки собствения си живот. Междувременно той е длъжен да обучава на магически занаят и младия Бриян, чийто буен потенциал е засенчван единствено от сприхавия му нрав. Сенки вилнеят в мрака, любопитна котка се озовава на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва... Щом ... |
|
Това е първата поява на Борис Зайцев на български език. У нас реакцията на почти всички - дори хора, повече или по-малко живеещи с руската култура, е - "непознат". Той е слабо познат и в родината си. Трофим Прокопов, съставителят на неговото най-пълно и още незавършило издание в Русия, се пита: "Защо не знаем за него почти нищо?" А Зайцев е публикувал от двадесетгодишен, в началото на века, и после в емиграция от 1922 до смъртта си през 1972, на 90 години. Създадената от този човек книжнина е огромна: "целият Зайцев" - това са около 700 заглавия: романи, повести, разкази, пиеси, есета, ... |
|
Владимир Георгиев е роден в гр. Радомир през 1967 г. Юрист. Автор е на три книги в областта на банковото и борсовото право. Пише разкази от 1984 г. Неговото творчество е най-пълно отразено в електронното литературно списание "Литературен свят". Публикувал е във в. "Народна младеж", "Студентска трибуна", "Пулс", "Новият Пулс", сп. "Родна реч", "Пламък" и др. Негови разкази са поместени в електронни издания в България и САЩ. Награждаван е в конкурси. "Едно дете играе дама" е първият му сборник с разкази. ... |
|
Общото време и място на действие - Югозападна Чехия през последния четвърт век, както и героите, които често преминават от разказ в разказ, превръщат двайсетте истории от сборника в цялостно произведение. То изобразява живота с меланхолия и носталгия, акварелна тъга, деликатна еротика и светъл хумор. За нас книгата е интересна и като повод за размисъл и сравнение между чешката и българската действителност след 1989 г. Стилът на Хаичек е характерен с непретенциозност и задълбочено познаване на селския живот. Самата тематика определя характера на прозата му - необикновено обикновена и въздушно земна. ... |
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |