Стихове ... "Тази книга не е само стихове. Тази книга е свят, в който думите се обичат. Те тръпнат от болка, полудяват от нежност, опияняват се от съвършенството на мига и се впускат в смели пътешествия до най-вътрешното вътре, до сърцевината на чувствата. Тази книга е любов във всички цветове на сърцето. Добре дошли в света на Валентин Евстатиев."Росица Петкова "Един клавиш, след него друг, потъват под безшумни пръсти. От тишината пада звук, ръми на капки млечно гъсти. Отеква стъпка, после пак, оглеждат се и ме намират. Два стиха сплитат светъл знак и страховете в мен умират." Из "Докато имам ... |
|
Сабиха Хаками е родена през 1945 г. в крайдунавското село Батин. Тя е българска гражданка от турски етнос, родена и израснала в Делиормана (Лудогорието). Авторката завършва филологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". След дипломирането си, пътищата на съдбата я отвеждат в далечен Афганистан, в родината на съпруга ѝ. Там тя живее почти четвърт век и обогатява своята духовност с мъдростта на източната култура. В своята книга, авторката разказва за дългия път на адаптация в чуждата страна с други традиции и различен начин на живот, и единствената ѝ опора по този път - любовта. Измъчвана от ... |
|
Искате ли да се впуснете в приключенията на играта "Ерепублик"? Със затаен дъх да разгадавате криминалните загадки? Да вървите в юрския период под зоркото око на птеродактилите? В гробницата на китайския император да избягвате "хитрите" капани? Да пътувате в космоса към загадъчните "небюлани"? ""Ерепублик" е компютърна игра, която е симулация на реалния живот. Всяка страна си има президент, парламент, партии и организации. Всеки гражданин може да работи различни професии, да развива армейски умения и участва в социалния живот. В момента има 7062 българи от общо 328337 във ... |
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |
|
Изминали са 200 години от края на Късата война, в която джуджетата удържали наплива на ордата гоблини и опазили своя град-мина Бигхоул. В мирни времена единствената работа на стражата, охраняваща тунелите, се свежда до предълги отегчителни постове. Боре Рокхард, наследник на един от героите в Късата война, е неспособен да привикне с рутината и сивото ежедневие на Пазител, а мечтае за дръзки приключения и предизвикателства. Така, след поредната безславна смяна, джуджето решава, че е време да издири двамата си приятели от детство - ловецът и следотърсач Лонди Тимпуршвед и Нуфри Бобашек, ученик на Академията по механика и ... |
|
Константин Илиев нарича събраните в тази книга текстове "субстанции с различна клетъчна структура". Основният от тях е на тема взаимоотношението между литература и история. В него се проследяват перипетии от сценичния живот на пиесата "Великденско вино" във връзка с продължаващите вече 140 години спорове за обстоятелствата около гибелта на Васил Левски. Останалите текстове са: статия, посветена на една от станциите по последния път на Апостола, наскоро публикувано интервю, както и пиесата "Великденско вино". ... |
|
От безплодните италиански ферми до тесните нюйоркски квартири - никоя имигрантска фамилия не се бори по-яростно за оцеляването си от Анджелуци-Корбо. Начело застава Лучия Санта - съпруга, вдовица и майка на две семейства. Нейната желязна воля ги превежда през Депресията и първите години на войната. Но не може да предотврати сблъсъка между американските и италианските ценности. Нито насилието и кръвопролитието, които неминуемо ще ги последват. Посветен на майката на Пузо, "Щастливият странник" изстрелва през 1965 г. автора в голямата литература, като става основа за следващия му роман, донесъл му световна слава - ... |
|
„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |
|
Да се опише този роман може с една дума: хумор! Във всичките му разновидности – от леката ирония до жлъчния сарказъм. Еротични сцени, будещи смях, се редуват с псевдополитически ситуации и тогава усмивката отстъпва място на сатирата. Авторът отправя лека закачка и към полицията на фона на повратните обществени събития след смяната на режима. Не бива пощадена и жълтата преса. Яндоурек, сам журналист, добре познава практиките в масмедиите и ги взема на прицел, като основна мишена са популярният „Биг Брадър“ и задкулисните му игри. В Контейнера са затворени млади мъже и жени, а официалната теза на комерсиалната телевизия е „ ... |
|
Хиг оцелява след грипната епидемия, която убива всички около него. Жена му я няма, приятелите му са мъртви, той живее в хангара на малко изоставено летище с кучето си Джаспър и единствения си съсед - въоръжен до зъби мизантроп. В своята Чесна модел 1956 година той патрулира периметъра на летището или отива в планината на риба, за да се преструва, че нещата са както преди. Но когато по радиото улавя случайно предаване, загадъчният глас разпалва в него надежда, че някъде там може би има по-хубав живот - нещо като стария му живот. Рискувайки всичко, той преминава точката, отвъд която горивото няма да стигне за връщане. Това, ... |
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
Людмила Сугарева е автор и водещ на сутрешното съботно предаване на Радио Пловдив. "Радио-предаването "Срещи с ХХ век" /и днешната му версия "Срещи"/ е от 14 години в ефир и отдавна се е превърнало в необходимо присъствие за аудиторията. Людмила е постигнала нещо съвсем нелесно за наши дни, в контекста на изобилие от информативни и развлекателни журналистически формати, на пресищане с какви ли не медийни шарени съблазни - постигнала е предаване със самоличност и характер, със собствен интелектуален профил и стил... и с твърд и верен "електорат". Събота след събота, през тези толкова ... |