Български исторически роман ... "Ето ме. Това съм аз. Ти ме гледаш, но разбираш ли коя съм? Показвам се с цялата си голота пред теб. Показвам се такава, каквато съм. Мислиш си, че съм красива, но не виждаш белезите по тялото ми. Желаеш ме. Искаш ръцете ми, но се пази от ноктите. Искаш устните ми, но не знаеш за зъбите, които са зад тях. Копнееш за любовта ми, но не виждаш ли смъртта? Ето ме. Това съм аз. Казваш, че съм ангел, но бях изхвърлена от Рая. Казваш, че съм Слънце, но вече не съм такава. Казваш ми, че съм сияйна звезда, но всъщност съм много повече. Аз съм пътеводителят на звездите. Аз съм покровителката на ... |
|
"... Забелязал съм през годините, че е налице една интересна закономерност. Много често онова, което считаме за "добро" за нас, ни носи после неочаквано куп неприятности. И обратно - "лошото" често ни предоставя нови добри възможности. Затова трябва да внимаваме. "Няма сватба без сълзи, траур без радости" - гласи една арменска пословица.... Никога в живота си не съм чувал по-убедителни, по-интелигентно построени и правдоподобни обяснения от тези, оправдаващи нечий мързел. Най-парадоксалното е, че мързеливците винаги имат намерения да свършат някаква работа. И могат с часове да ти ... |
|
Юрий Андрухович е роден през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. През 1985 г. заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика "Бу-Ба-Бу" (Бурлеска-Балаган-Буфонада). От 1989 до 1991 г. живее в Москва и учи в Литературния институт "М. Горки". През това време издава две поетични книги, последвани от още: "Небе и градски площади" (1985), "Центърът на града" (1989), "Екзотични птици и растения" (1991) и "Екзотични птици и растения" с приложение "Индия" (1997). От 1991 г. Андрухович е един от редакторите на ... |
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш." Христо Карастоянов ... |
|
Вицове, афоризми и сентенции ... "Две манекенки си говорят: - Ти знаеш ли колко добре се облича Любо Стойков? - А ти знаеш ли колко бързо се съблича!" ... |
|
Един ден на улица "Пюртеляш" котките накараха околността да стене със смразяващо кръвта мяучене. На улица "Пюртеляш" в сграда, наречена "Пет Севим" се случваха странни неща. Зад завесите на петстайната, с пет прозореца сграда "Пет Севим", в която живееха пет странни човека, престанаха да се случват странни неща. Дошлите от света на духовете написаха там пет странни истории. Пардон, написаха шест истории. Има още една за доктор Самими и неговия дневник. Да видиш дневник насън е знак за това, че ще прочетеш хубава книга. Насън ако се види дневник или се чете "Пет истории за ... |
|
Роса Аз бях роса готова рози с влажен дъх да сътворя, във шепите си носех любовта, но бях роса роса росила на есента... - Обичам те, - отроних? Тя ме разбра - превърна ме в слана. ... |
|
"Единственият свидетел на красотата" е смесица от любовна история и трилър, реалност и фентъзи, чието действие се развива на различни места в Хърватска и в екзотична Малта. Това е един роман за емоционална загуба, любов, самота и... литература. Литературата е толкова важна, колкото и самият живот. Авторът споделя, че е написал романа, за да възвеличае изключителния читател. Дори и това да е само един читател. Единственият свидетел. На красотата. Миро Гарван е хърватски автор, роден през 1961 г. Негови творби са преведени на 35 езика, а книгите му излизат в 150 различни издания. Носител на наградата Central ... |
|
„Хлебарка“ е динамичен, смущаващ и бляскав в не по-малка степен от великолепния първи роман на Хадж „ Играта на Де Ниро “. Действието се развива сред неспокойната имингрантска общност на Монреал по време на убийствено студената канадска зима. Главният герой, който сам описва себе си като „крадец“, току-що е извършил неуспешен опит за самоубийство. Спасен против волята си, той е задължен да посещава сеанси при добронамерена, но наивна терапевтка. Историите, които й разказва, задвижват сюжета, отвеждайки ни в годините на бурното му детство в една страна, разкъсана от гражданска война; и в сегашното му имигрантско битие, ... |
|
Второ издание. ... Една сватба завършва с кошмар - жестоко убийство на булката. И дава начало на разследване с толкова неизвестни, че случаят изглежда неразрешим. Докато не се намесва Дейв Гърни. Възможно ли е едно убийство да е толкова изкусно извършено, че да няма нито една следа на местопрестъплението? И възможно ли е да е толкова дръзко, че да е пред очите на стотици хора, но никой да не разбере? По време на сватбеното си тържество млада булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, а никой от гостите не е видял убиеца. Единственото, което полицията ... |
|
"Пари за изгаряне" разказва истински случай от полицейските хроники в Буенос Айрес и Монтевидео. Жестока банда ограбва заплатите на община в Буенос Айрес. В разпределянето на плячката трябва да вземат участие политици и полицаи. При бягството обаче злосторниците решават да предадат съучастниците си и да избягат с всичките пари. Но полицията няма да го допусне. Рикардо Пиля се е добрал до поверителни материали по случая. Сюжетът се развива главоломно, не дава отсрочка и милост никому. Една вълнуваща, впечатляваща и реална история. ... |