Юбилейно издание ... Андрей Германов (1932 – 1981) продължава да живее като необходим поет и преводач две десетилетия след смъртта си. Доказателство за това са преизданията на творбите му и този представителен том. Социално интонирани или интимно вглъбени, стиховете му изразяват значими състояния на мъдър и емоционален дух. Германов е чужд на трактатно интелектуалистичната поза, предпочита изповедно-психологическото себеизразяване. Ранните му творби изразяват по-общи народностни изживявания и състояния, докато зрелият поет преминава от съкровената възторженост към болезнено-стоическите визии на индивидуалното. Преломът ... |
|
Поезия ... Тук Намери ли отговора? Търсихме го върху всеки ледник. Прословутото изречение „Няма смисъл.” Промъкна се мълчаливо, като стъпки на котка. „Няма смисъл.” Отдавна си го знаела. Движенията ти ме карат да погледна лицето. Изразява една истина „отплавал си някъде”. Като ехо я чувам. Сега докато чакам, звуците замръзват. Онемях от тишина. ... |
|
Второ издание. ... Двадесет и една жени разказват неразказвани никому досега истории за себе си. Всички имаме такива истории - тайни, интимни, някои болезнени и срамни. Крием ги дълбоко в себе си, защото мислим, че ни правят уязвими. Докато не почувстваме, че в тях е зародишът на нашата промяна. Тогава те се превръщат в извор на сила и обновление. Двадесет и една истории на жени, които ни карат да се замислим и докосват душата... не само женската. "Предвид на професията ми на психолог и големия ми житейски опит със сигурност бих могла да напиша и книга за мъжката душа. Още повече че аз обичам мъжете - всякак ги ... |
|
Небето е почерняло от криле. Времето на Лус и Даниел изтича, като пясъка от пясъчен часовник. За да попречат на Луцифер да заличи миналото, те трябва да открият мястото, където ангелите са паднали на земята. Преследват ги тъмни сили, а Даниел не знае дали може да се справи с това - да живее само за да губи Лус отново и отново. И въпреки това, заедно те се изправят пред епична битка, която ще завърши с безжизнени тела... и ангелски прах. Правят се огромни жертви. Съкрушават се сърца. И внезапно Лус разбира какво трябва да се случи. Защото е било отредено тя да бъде с друг, а не с Даниел. Проклятието, тежащо над тях, е било ... |
|
Една българска майка гостува на синовете си в Щатите. „Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първа среща Америка е безконечен път. Съдено ми бе да стъпя на земята й нощем, но около колата ни не царуваше мрак. Блестяха хиляди светлини и ясно бе като ден......Нашите млади изпревариха стотици чужденци. Победиха в тежки конкурси и се установиха в далечни земи – там днес е техният свят... - А как мислите? Следващите внуци ще говорят ли български? - Ами! - Може да не говорят, но да го разбират? - Ами! - Само езикът ли е родината? - Шт! Ще говорят, и ... |
|
Взривоопасен коктейл от любов, ревност и лудост. Не знам – две думи, които преобръщат живота и разрушават душевния мир на съпругата. Това е отговорът на съпруга. Двамата са заедно от 15 години, но сега се лутат в омагьосан кръг в търсене на своето щастие, двоумят се, страдат, мразят, обичат, ревнуват, копнеят за някого, който да ги обича и разбира, да ги изслушва и подкрепя. Затова попадат в любовни триъгълници, заплитат интриги, кроят пъклени планове за отмъщение. Така забъркват и една прецизна, логична, неумолима, напрегната и потресаваща психодрама. Карин Алвтеген е кралицата на скандинавския трилър. Племенницата на ... |
|
Български исторически роман ... "Ето ме. Това съм аз. Ти ме гледаш, но разбираш ли коя съм? Показвам се с цялата си голота пред теб. Показвам се такава, каквато съм. Мислиш си, че съм красива, но не виждаш белезите по тялото ми. Желаеш ме. Искаш ръцете ми, но се пази от ноктите. Искаш устните ми, но не знаеш за зъбите, които са зад тях. Копнееш за любовта ми, но не виждаш ли смъртта? Ето ме. Това съм аз. Казваш, че съм ангел, но бях изхвърлена от Рая. Казваш, че съм Слънце, но вече не съм такава. Казваш ми, че съм сияйна звезда, но всъщност съм много повече. Аз съм пътеводителят на звездите. Аз съм покровителката на ... |
|
"... Забелязал съм през годините, че е налице една интересна закономерност. Много често онова, което считаме за "добро" за нас, ни носи после неочаквано куп неприятности. И обратно - "лошото" често ни предоставя нови добри възможности. Затова трябва да внимаваме. "Няма сватба без сълзи, траур без радости" - гласи една арменска пословица.... Никога в живота си не съм чувал по-убедителни, по-интелигентно построени и правдоподобни обяснения от тези, оправдаващи нечий мързел. Най-парадоксалното е, че мързеливците винаги имат намерения да свършат някаква работа. И могат с часове да ти ... |
|
Юрий Андрухович е роден през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. През 1985 г. заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика "Бу-Ба-Бу" (Бурлеска-Балаган-Буфонада). От 1989 до 1991 г. живее в Москва и учи в Литературния институт "М. Горки". През това време издава две поетични книги, последвани от още: "Небе и градски площади" (1985), "Центърът на града" (1989), "Екзотични птици и растения" (1991) и "Екзотични птици и растения" с приложение "Индия" (1997). От 1991 г. Андрухович е един от редакторите на ... |
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш." Христо Карастоянов ... |
|
Вицове, афоризми и сентенции ... "Две манекенки си говорят: - Ти знаеш ли колко добре се облича Любо Стойков? - А ти знаеш ли колко бързо се съблича!" ... |