Странна е съдбата на този роман, който първоначално бил написан на испански през 1956 г, но не намерил очаквания отзвук в литературните среди и сред читателите. Едва след пренаписването му на каталонски и публикуването му през 60-те години на двадесети век бива оценен по достойнство. "Стаята с куклите на сеньор Беарн" съчетава в себе си елементи от романа, а заради постоянно присъстващите разсъждения на автора, се доближава до някои епични форми. Романът притежава изповедността на епистоларната проза, напомня за сагата, доколкото разказва за съдбата на няколко поколения от едно семейство. Езикът на Вилялонга е ... |
|
Емил Симеонов ни изненадва с неочакваните прозрения на своята стихосбирка "Накриво писан". В своите произведения той най-често тръгва от конкретен детайл от разпознаваемата действителност и го разгръща до широките обобщения на житейската философия. Така ксероксът говори за смъртта и дори носи смъртта, подреждането на библиотеката отвежда към мястото на "Книгата на живота", а зимното дърво започва да говори за усещането за виновност. Зад привидно кротките стихотворни наплитания се крият неопитомените стихии на делника. ... |
|
В “Мъртвият кораб” се публикуват стихотворения от предишните книги на Иван Матанов – “Вратата отварям” (1977), “Аванс за трубадура” (1982), “Амнистия” (1986), “Свидетелства” (1990), “Китайски рецепти” (1991), “Йероглифи върху пясъка” (1993), както и нови стихове. В предговора си към тази антология Любомир Левчев с основание отбелязва артистичната елегантност, с която Иван Матанов се освобождава от излишните думи – най-големия враг на поезията. Затова повечето от творбите му приличат на придихание. “Каква лека стъпка има ритъмът на неговото чувство”, пише Левчев. “Всред това досадно пазарище от вторична литература ( ... |
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
Направил самопризнания за „Убийство на щурец“, 1982 (за което го осъждат с наградата „Южна пролет”), опитал да привлече поглед със „Смъртен скок”,1989 (за който пък получава наградата „Ламар”), организирал „Пъдене на лоши духове”, 1991, скандирал скандално „45 стихотворения стигат”, 1993, и опиянен от факта „Живи бяхме да се видим”, 1997, поетът Васил Сотиров ви казва наздраве с новата си стихосбирка „Душата на компанията”. Авторът гарантира за градуса на своите стихове, дори се надява книгата да се окаже галерия от образи, стига всеки да открие нещо от себе си в нея. Впрочем тя е за тези, които поне веднъж са били на ... |
|
Иванка Могилска е родена през 1981 г. в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. В момента следва „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикувала е стихотворения в различни вестници и списания. Първата и книга със стихове „ДНК” (ИК „Жанет 45”) спечели наградата за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет” (София) през 2005 г. „ДНК” е първата и стихосбирка, издадена с конкурс на Дружество на пловдивските писатели и Издателска къща „Жанет 45”, организиран в рамките на книжния фест „Пловдив чете”. Макар и странно за нейната възраст, авторката ... |
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
В книгата са събрани най-значимите археологически паметници съхранявани в българските музеи - скулптури, маски, шлемове, съдове, фрагменти. ... |
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
|
"Тези истории визират преживяванията на средностатистическия посттоталитарен българин и неговото поредно трансформиране в периферен човек. Става въпрос за маргинизирането на „малкия гражданин", за отпадането му от „играта" и при демокрацията. Тук дегероизацията се разтваря до болезненост на отделния живот. „Безвремието" на така наречения преход е нарисувано чрез отделни битово-драматични или социални случки, чиято драма превръща трагедията на оцеляването в ирония на битието." Доц. Антоанета Алипиева, литературовед "В центъра на авторовия обектив е травмираният от свободата българин, който ... |
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
Тази книга би могла да се нарече „Поглед в миналото". Тя ни връща в историята. От Възраждането до нашето съвремие. От началото на деветнайсети почти до края на двадесети век. Пред погледа ни минават епизоди от борбите на българския народ за самостоятелна църква, национална независимост, свобода и демокрация. Пораждат се конфликти и сблъсъци с гръцката патриаршия и духовенство, султана и турската власт, монарха и българските правителства, държавата. Челно място в тези събития заема българският писател - от книжовници, белетристи, драматурзи, сатирици, поети, публицисти до критици и теоретици. Срещу тях се използват ... |