Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева, Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш, Едвард Коцбек, Рилке, Тагор, ... |
|
Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат “Калашников”, както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството подготвя настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и ... |
|
Стихосбирката „Аквариум” е трета по ред за авторката, след „В ъгъла на чудесата” и „Множество думи”. Вероятно, с мъдростта на годините, Светла Караянева все повече се отказва от многото думи, построявайки своите лапидарни светове с минимални средства: СЕЛО Само две къщи. Едната беше отишла при другата. Или: Разтворих шепа – излетя мигът преди да е опадал прашецът му. В свят, оглушал за слово, поетесата споделя и ведрото си откритие, че извън негодните думи (като „презрелите истини – негодни за ядене”), съществуват езици, които все още разчитаме: обяснението на глухонямата в любов към света – с пръсти; нарисуваното ... |
|
„Ръкописът на книгата „Кислород” (това е работното заглавие на книгата „Аз – кръстопътен” – бел. ред.) съдържа 27 завършени стихотворения! Страстно написани, завършени! Тя трябва да се издаде и да се чете от всички ни. "Аз съм за тази книга! Тя ми харесва. Тя трябва да се издаде. Защото принадлежи на всички ни!” Христо Фотев, 18. IV. 2002 г. „Не съм толкова малък, че да отдам свръхзначение на гореказаното. Но не съм и толкова голям, за да не уважа жеста на една голяма душа. Благодаря.” Пламен Киров, 2003 г. ... |
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
|
Стихосбирката на Марио Коев "Quasi" е любопитен експеримент с възможностите на словото да означава. Или, ако се опитаме да допълним в стила на автора, "Quasi" и стихосбирка трудно би могло да се нарече, обаче как да го назовем това, написаното, по друг начин? Книгата на Коев непрекъснато търси и оформя уговорки и уговорки за уговорките, защото единственото сигурно, което е в състояние да изведе, е съмнението, изобщо знанието, че светът е слово. Както в стихотворната част на "Quasi", така и в нейните прозаически фрагменти читателят се натъква на последователни провокации, на целенасочено ... |
|
2 в 1. Плащаш 1 – получаваш 2! ... "Една следвоена, слепена хипарска книга, в която тъгуват Фриско и Айтос, двугрифката на Джими Пейдж и Атон, 68-ма и 86-а, Пигмалион и автостопът... Оловни цепелини, партийни секретари-екстрасенси, паднали ангели и други подобни оксиморони. Една голяма и яка оловна пържола, която би била вкусно четиво и за старци с изхабени от дъвчене на текстове зъби, и за млади дихатели, които не обичат да преглъщат букви на хартия. Пържолата, която не тъгува. Защото и е густо (вкусно – лат.) в компанията на гарнитурата от хрупкави рок-опери, разтапящи се канцонети, блусове, псалми и кавър-версии. ... |
|
Софистът събитие ... Белетристичният дебют на Георги Гочев съчетава научните интереси в полето на една непрекъснато разширяваща се „продължаваща античност” с поетическото изостряне на интерпретативните парадокси. Обръщането към различни митологически сюжети – от случая Полифем до случая Войцек, тук става не с цел да се постигне панорамна всеобхватност и монументалност на повествованието, а заради богатите възможности за проекции на фигури. Така пластове като античност и романтизъм участват при Гочев не в качеството си на аргументи, а във връзка с тяхната способност да произвеждат отношения. Затова и в хода на ... |
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
"Жени и планети" - издание на турски език. ... Винаги би могло да се спори относно подборката на заглавията в една такава поредица, но в своя избор ИК „ Жанет 45 ” е заложила на една съзнателно търсена диалогичност именно с турския читател. Затова и първата преведена книга е на изключителния специалист по средновековна история проф. Петър Мутафчиев – „Книга за българите”, интерпретираща най-сложния период в отношенията между българи и турци и блестящо преведена от Азиз Таш. Колкото и призванието на жената да е омекотеното хармонизиране на света, тя никога обаче не се е отказвала от вродената си дарба да „ ... |
|
Книгата на Русана Бърдарска сама носи критическите рецензии в себе си наред с ироничния подход към мистификационната завръзка. Включените в целостта на книгата метатекстове съдържат (откровено заблуждаващи) следи за разчитане на “весело-тъжното”. Като четат “6 тъжни разказа...” през призмата на гротеската (което четене е отново умело подхлъзнато в процеса на съставянето на книгата), реалният и фиктивният рецензент по инерция взимат и отношение по въпроса за тъгата, забравяйки школското определение, че гротеската снема както тъжното, така и веселото. Така “невесел гротесков свят” (стр. 198) е не просто оперативно- ... |
|
Антология 10 български поетеси ... Не особено познато в Турция се оказва „явлението” жена-поет. Може би в това вижда едно допълнително предизвикателство и прекрасният преводач от български на турски Хюсеин Мевсим, за да представи в антологията „10 български поетеси ” няколко от съвременните женски имена в поезията - Божана Апостолова, Валентина Радинска, Екатерина Йосифова, Кристин Димитрова, Малина Томова, Миглена Николчина, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Силвия Чолева и София Несторова. И нещо любопитно – когато приключва работата си, преводачът споделя в писмо до издателството: „Неописуема е болката ми от ... |