Едно древно зло е събудено за нов живот. Злата книга Илдач се е събудила за живот и нетърпеливо очаква своя нов господар. Нейните страховити слуги - духовете Морд - се разпръсват над Четирите земи, за да унищожат човечеството. Единственият шанс на друида Аланон да надвие нечестивите създания, които защитават книгата, е Брин Омсфорд - защото само тя владее магическата сила на Песента. Макар и неохотно, Брин се съгласява да се включи в опасното пътешествие. Заедно с брат си Джеър и група смели спътници те се отправят в търсене на злия Илдач. Ще помогне ли обаче Песента срещу сила, която е отвъд всяко човешко разбиране за ... |
|
"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
"Ние сме програмирани за обикновения свят, за пазара на всекидневния живот. Ето защо поетичната книга "Нищо повече" изглежда много различна. Защото тя е предизвикателство. Защото в нея трябва да разчетем легендата за съкровището на света и да разберем човека, който "чака доволен потопът да го отнесе". Стиховете провокират и събуждат многопосочни асоциации. Тази книга е една от малкото в съвременната българска поезия, която успява да ни покаже самовглъбението на един поет и заедно с това да ни научи как да се вглеждаме навътре в нас; да държи очите ни отворени за външното и в същото време да ни ... |
|
"Теохомия" е предизвикателен роман за съдбите на наши съвременници от началото на този век. Повествованието ясно, но ненатрапчиво повдига въпроса за целта в живота и вродения ни (или предизвикан) стремеж към вечните стойности. Романът на Данаил Налбантски поглъща изцяло вниманието ни и съперничи по увлекателност на "Жребият" - романът му, който през 2007 г. беше номиниран в Амстердам за наградата "Християнска книга на Европа". ... |
|
"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |
|
От векове хората очакват срещата си с извънземна цивилизация, но когато най-сетне тя се осъществява, резултатът е обезкуражаващ. Хората от Земята са закъснели – Галактиката вече е поделена между силните раси. На по-младите е отредена ролята на винтчета в сложната структура на междузвездното общество – те трябва да правят само това, което могат най-добре и да не се надяват на повече. Хората са принудени да се примирят с дейността си като космически превозвачи – само те могат да издържат момента на джампа, мигновеното прескачане на разстояния от светлинни години. Само че удовлетворява ли търговията с космически дрънкулки ... |
|
"В "Дванайсет по пладне" става дума за текстове от "най-чистата проба" фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд "осветените" области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите "сън" и "смърт" в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице..." Деян Енев "...Радвам се, че се е появила такава интересна и ... |
|
"Аз, прочетеният вестник" е опит да проследя вярно ли е усещането ми, че този живот, който живея, не е моят – а на някой друг. Скоро влязох в една книжарница, тайно дебнейки дали книжката ми вече не е сложена някъде по рафтовете и. Стори ми се, че съм в някаква библиогробница. Тъкмо бях решил да помоля издателят ми да не пуска ръкописа, когато една представителка на минетната журналистика ми изкряка в лицето: "Кой си ти, бе!?". Е, кой съм аз е описано в тази книжка. В този си живот не съм роден в Париж, както в предния. А в болница накрая на града – в Първомай. Годината е 1954. Прегледал съм ... |
|
Продължението на "Мисията Атлантида" започва с погребението на генерал Грифин Йейтс, бащата на Конрад, безследно изчезнал на ледения континент. Върху надгробната му плоча са гравирани странни символи, но в Пентагона не могат да ги разчетат и затова организират погребалния фарс. Целта им е да предизвикат интереса на сина му, за да се доберат до мистериозното масонско завещание на Джордж Вашингтон - първия президент на САЩ. ... |
|
"Преданието" е ярък образец на "апокрифното сказание", което разкрива живия, неканонизиран манджурски шаманизъм. Когато четете това произведение, вие ще можете заедно с великата шаманка Тетеке да се запознаете с Владетеля на Царството на Мъртвите Илмун хан и Господарката на Вселената Омоси мама, която "дава живот на кълновете и разтваря пъпките на растенията." ... |
|
В "Една американска любов" Бесон взема за отправна точка "Нощните скитници" на известния американски художник Едуард Хопър и вдъхва живот на картината. Четири образа. На всеки дава име, придава характер и създава история. Романът е онова, което можем да си представим отвъд картината, като дадем воля на въображението си. Провинциална Америка – Кейп Код. Кафене "При Филис". Бен - барманът, Луиз - красива млада жена - драматург, Норман – актьор, който тази вечер трябва да напусне жена си заради нея, Стивън – корпоративен адвокат, изоставил я, за да се ожени за приятелката и. Миналото предизвиква ... |
|
Тази книга, дълго и изкусно отлагана в двойния смисъл на думата, е парадоксален дебют, зад чиято привидна скромност прозира рафинирана дързост. Стъпили върху разбирането за поезията като "игра на знание", стихотворенията от "Изкуство на отлагането" провокират българската лирическа традиция с една англосаксонска изобретателност и остроумие, но нито за миг не губят интензитета на индивидуалното преживяване. ... |