Това е книга, различна от всички книги за пътешествия и приключения, публикувани през последните 20 години у нас. Новото е, че авторът разказва за своите срещи с дивата природа с възторга на първооткривател, а не със сухия език на учения, като в същото време споделя много научни факти за мястото и видовете, които го обитават. И второ, той не само обича природата, но е готов активно да я пази - за първи път в книга са събрани разкази на доброволец, участник в акции, насочени към опазване на българското и световното биоразнообразие, като: преброяване на най-редките нощни грабливи птици у нас подготовка на малък остров ... |
|
Не е ли животът ни един водовъртеж? Върти те, върти те, върти те... и накрая... „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...“ В продължението ли е смисълът? В това да оставиш след себе си следа? По-дълбока или по-плитка, но да оставиш на другите най-доброто от самия себе си. Да се превърнеш в пресечна точка за поколенията, в брод, през който да преминат от твоето време в тяхното. Без да се прекъсва връзката. И също като теб да осъзнаят по-рано или по-късно в живота си, че нито славата, нито властта, нито парите ще им донесат онова пълно удовлетворение от преживяното през годините, ако не са обичали някого повече от ... |
|
"Понякога ловците на глави забравят, че главите, които преследват, могат да мислят. Не знам дали моята глава мисли по-ефективно без коса, но във всеки случай поне успя да вкара ловеца в капана..." Из книгата Запознайте се с Рогер Браун, който работи в компания за подбор на човешки ресурси. Рогер има и други интереси: обича изкуството и хората, колекциониращи картини. Те му осигуряват допълнителен доход и възможността да угажда на красивата си съпруга, защото втората специалност на Рогер е кражбата на скъпи платна. Неочаквано в играта се намесва брутален бивш командос с красноречивата фамилия Граф, бивш ... |
|
МВ31 (Малка вселена 31) се намира в покрайнините на художествената измислица, където парадоксът флуктуира като борсовия пазар, самотни сексботове примамват провалилите се герои, а пътуването във времето е сериозен бизнес. Всеки ден хората се качват в своите машини на времето и се мъчат да направят единственото, което не бива да правят – да променят миналото. И тук се явява Чарлс Ю, сервизен техник на машини на времето – отчасти за да ги ремонтира, отчасти за да консултира пътниците и да ги спаси от самите тях. Буквално. Когато не приема обаждания от клиенти или не успокоява шефа си Фил (а той наистина се нуждае от ъпгрейд) ... |
|
Жените не са сбор от години, а от мигове. ... Обичаме се, но всеки от нас принадлежи на себе си, затова се желаем. Как иначе да желаеш нещо, което имаш? „Казвам се Микеле, на трийсет и пет години съм и не знам какво точно работя. Някои разправят, че не бива да се връщаш към бившите, защото претопленото ядене не е вкусно... Е, никога не са опитвали Франческа.” И порасналият герой от „ Излизам да се поразходя ” се връща при бившата си. Той е мъж, който търси жената на живота си, защото всъщност няма живот, но приятелят му го напътства: „Не трябва да търсиш жената на живота си, а живот за твоята жена, иначе какво друго ще ... |
|
"Светът зад страниците не е тоя, който познавате. Учудването и смехът в тази книга извират отвсякъде. Вътре е паноптикум от хора, отказали да изгладят живота си, като сляпа ютия в ръцете на Съдбата." Любомир Николов "Майсторска книга: такава сигурност на почерка, при баланс между младежки поглед и внимателно и мъдро разбиране, е нещо твърде рядко. Усетът на Любомир Николов за социалната и политическата нищета на съвременността никога не затъва в дребнавост, а напротив, винаги съумява да отвори прозорец отвъд нейните ограничения. Финалът на разказите е почти без изключение с характер на „озарение“, бърз, ... |
|
В питейното заведение "Мусала" една колоритна компания от постоянни посетители вечер след вечер споделя абсурдния си живот с всички негови бивалици и небивалици, възможни само по времето на късния социализъм. Тук се подвизават актьори, лекари, бивши фабриканти и търговци, журналисти, поети, тенекеджии, художници, водопроводчици, инженери, паркетчии или просто пияници без ясна професия. Героите изживяват безкрайните си алкохолни часове, споделени на маса дори с хора, които не биха поздравили на улицата. Друг абсурд, възможен само при "победилия" социализъм: периодично кръчмата се преобразява в изборен ... |
|
"Тихото слънце" е роман експеримент. Роман за един глас, който оцелява след физическата смърт и разказва историята на човека, който преживява всички забрани през тялото си. И така: смъртната присъда е подписана. Протоколът: предаден. От този момент нататък властите вършат всичко онова, което трябва да бъде свършено след подобно събитие: печатат некролози, утешават съпругата ми, събират колегите ми и ги убеждават да дойдат на погребението, организират транспорт до гробището и почерпка в ресторант. Изобщо, властта има сериозно отношение към тези неща. Сега единствено ми остава да чакам." Петър Денчев ... |
|
От автора на поредиците за "Патрулите" и за "Дълбината". ... Заплашително абсурдна ситуация! В твоят апартамент живеят чужди хора... Твоето работно място е заето от друг... Не те познават нито приятелите ти, нито любимата жена... Ти не съществуваш за света. Някой те изтрива от него. Кой и Защо! Двадесет и шест годишният Кирил Максимов заварва у дома си непозната и изключително несимпатична девойка – Наталия Иванова, която твърди, че живее в гарсониерата му вече четвърта година. При това, за разлика от Кирил, тя може да го докаже с документи. На всичкото отгоре любимото му куче Кашу признава за ... |
|
Романът "Великанът, който изгуби приказката си" е разказ за детството и юношеството на момчето, което записва първи клас на четиринайсет години, но след време ще се прочуе като един от най-талантливите турски писатели. Аднан Бинязар не просто описва белязания от бедност и самота живот на едно дете, чието семейство е разделено, но и осмисля историческата епоха през погледа на своите съвременници. Във фокуса на романа са както събития от личния живот на автора, така и бурното време на Втората световна война и последвалите години на преход към политическа и икономическа стабилизация на Турция. Писателят кани ... |
|
"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
В объркания и безличен живот на Зара внезапно се появява Марта, древна вещица, и ѝ дава от силата си. С напътствията на учителката си младата жена постига много, но в един момент се изправя през избора или да загуби магическите си способности, или да причини смъртта на скъп за нея мъж. В крайна сметка го спасява, превръщайки се отново в обикновена жена, като изгубва и любовта му. Зара продължава духовното си пътуване съвсем сама. Стъпка по стъпка, придвижвайки се сякаш в най-черния мрак, тя най-сетне успява да види хората и Вселената от невероятен и неочакван ъгъл. Това ѝ помага да разбере как да се измъкне ... |