"Личността на Пашата остава, и до ден днешен енигматична за българската общественост. Малцина знаят,че той е неразделна част от зародиша на организираната престъпност и пряк участник в най-висшето ръководство на СИК. Медиите винаги са го щадели. В основните три власти, Пашата твърдо поддържа здрави позиции и до днес. Това струва пари. А което не може да се купи с пари,се купува с много пари. Той познава прекрасно движещите механизми на сивата икономика и за него стопроцентово ще се говори много в близките години. Средите които го създадоха вече поемат управлението на държавата,а както винаги Генерала седи плътно зад ... |
|
"Баща ми ядеше спагети. Ловко ги увиваше около вилицата си и после бързо ги слагаше в устата си. Ако се вгледа човек в тях, бяха като живи. Извиваха се и се гърчеха в чинията му, дори след като ги погълнеше, се показваха от устата му, докато ги дъвчеше. Бяха като еластични, изплъзващи се създания. Едва след известно време осъзнах, че това всъщност са червеи. Едри тлъсти, пъплещи в различни посоки червеи, които баща ми дъвчеше с огромен апетит, на който биха завидели дори здрави и читави хора. А тате беше мъртъв повече от година." Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в ... |
|
"Остър е резецът му, с който той изрязва, сякаш върху бакърен лист, тъмния и неистов пейзаж на своя въглищарски край и на своя вътрешен живот. Това предаване на универсалното през частното налага една висока метафорна "температура". Георги Маринов се извисява могъщо над конкретността - той я запалва, стопява я, както топят хематита - и получава новата същност на метала." Владимир Свинтила "Стиховете му общуват красиво, дълбоко и спокойно с красивия, дълбок и неспокоен свят. Общуват пестеливо. Чувствам тяхната култивираност, чувствам тяхната спонтанност. Не обясняват, а разбират - както аз ... |
|
Анна Саед-Шах е автор на текстове за песни по музика на Давид Тухманов: “В моя дом” (многогодишен хит на София Ротару) или “Балада за ледения дом”, “Посвещение на приятеля”. Някои познават Анна Саед-Шах като майка и съавтор на певицата Раиса Саед-Шах, други – като постоянен автор на “Новая газета”. И все пак главното в нея не са нито песните, нито журналистиката. Вече много години тя пише ярки, изключително оригинални стихове, които при появата им са благословени от поети като Игор Холин, Хенрих Сапгир, Давид Сомойлов. Печатали са ги най-авторитетните списания и винаги доброжелателно са ги приемали слушателите на ... |
|
Разкази ... "Може ли да се намерят няколко думи, с които да се определи книга, в която има хиляди думи? Нали влюбените умеят с едно слово да определят неизброимите вълни от вълнения, които ги заливат: "Обичам." Словото-печат за книгата на Димитър Томов би могло да бъде "истинска". В нашия свят на имитации и подправяне, върху все повече изделия се появяват печати "истинско". Истинска кожа, истинско злато, истински диамант Ех, в случая не е диамант - налягането на авторовата енергия и умение не са успели да спресоват въглеродните атоми на реалността в решетка на диамант - но нека са е ... |
|
"По пътя към един приятел" започва сензационно. На 15 юли 2001 г. изтощен слон блокира голямо кръстовище в Осло. Телевизионен екип проследява бягството му и показва опустошенията след него. Краят на сензационната новина е началото на житейския път на Вилгот. Неговият слон е избягал и препречва движението. За да разберем как слон се е озовал в някогашно имение, Вилгот ни разказва за детството си. Читателят непрекъснато усеща, че ще се случи нещо изключително драматично, подозира какво, но научава едва с последния ред. Книгата е необичайна и силна, защото събужда чувства като: гняв, копнеж, любов, но дори когато ... |
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
Романът възкресява 30-те години на ХХ в. в САЩ. Хората искат да забравят грижите си, гмурват се в масовата култура на фабриките за мечти, в един измислен свят. Така гмурците са не само вид птици, а и заблудени, загубили способността да разсъждават хора. ... |
|
Могъща извънземна флотилия от най-новата компютърна игра нахлува в монитора и Джони Максуел е готов да я разбие на пух и прах. Но извънземните му изпращат съобщение - "Ние се предаваме!". Те нямат право да се предават. Те трябва да умрат. На клавиатурата няма клавиш "Не стреляй". Твърде трудно е да спасиш света от скрийуийците. Още по-трудно е да се опиташ да спасиш скрийуийците от хората. Но в крайна сметка това е само една компютърна игра, нали? Дали?"Изумителна и духовита книга, която се чете с върховно удоволствие! Една обсебваща история от безспорния майстор на фентъзито - Тери Пратчет." ... |
|
Мотивите за написване на настоящия текст са едновременно граждански и емоционални. Като човек, роден и отраснал в Родопите, имам непосредствени впечатления от запазената народна култура, проявяваща се на място като "автентична", но постепенно изчезваща в съвременността. Това породи както тревога, така и желание да се съхранят "гласовете", които тази култура все още може да възпроизвежда. В този смисъл погледът към българската християнска общност в една отминала епоха не е самоцелен, а търси обяснение как е възможно тя да се репродуцира във времето и да е значеща и "днес". ... |
|
Вулгарен роман ... "С хората бъди човек, а с овцата - вълк! В тази книга няма честност! Няма реални образи, няма истински случки и събития! Дори някой от героите да ви напомня за някого, бъдете сигурни че просто образът му е откраднат от реалността. Няма и реалност! Но има истина..." Веселин Стаменов ... |
|
Нощните ловци" по градските улици - вампири и трансформиращи се магове, вещици и магьосници... Онези, които живеят в часовете, когато над земята се спуска мъгла. Онези, които от векове се противопоставят на силите на белите магове. Защото разбират, че равновесието трябва да се запази. Защото разбират, че Мракът е не по-малко важен за този свят, отколкото Светлината. Вие вече знаете историята на Нощния патрул. Сега е време да научите и историята на Дневния патрул. Послушайте, за себе си ще ви разкажат прокълнатите и проклинащите, онези, които ценят свободата повече от всяка Светлина, онези, чиито съдба ги е обрекла да ... |