Жигосаният

Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Джоан К. Роулинг (Робърт Галбрейт) Времетраене: 1:50 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Обезобразено тяло е открито в хранилището на магазин за сребърни изделия предимно с масонски символи, в близост до Масонската зала в Лондон. Първоначално полицията смята, че е на осъждан за грабеж бандит, но Десима Мълинс, собственичка на ресторант, е убедена, че е на изчезналия ѝ приятел. Тя наема Корморан Страйк и Робин Елакот да разследват деянието. В хода на проучванията случаят все повече се разгръща и усложнява. Изплува връзка с няколко изчезнали мъже, отговарящи на описанието... Не по-малко завладяваща е романтичната линия в романа, развитието на отношенията между двамата детективи, които стават все по-драматични и вълнуващи.

И с характерния писателски маниер на Галбрейт в напрегнатия сюжет отново умело са вплетени тълкувателни препратки, този път заимствани от викторианската поезия и от нравствените ценности на свободното зидарство.

Интригуваща криминална история с езотеричен привкус, излязла изпод майсторското перо на Робърт Галбрейт, която ще ви държи будни цяла нощ.

"Триумф на разказваческото изкуство."
Гардиън

Осма книга от хитовата поредица за детектив Корморан Страйк.

"Чистачките работеха на най-висока степен още откакто беемвето бе влязло в графство Кент и монотонният им шум засилваше изтощението на Корморан Страйк, докато той се взираше през плътните струи дъжд, превърнали пустото шосе напред в блестящ поток. Малко след като предишната вечер се качи на нощния влак от Корнуол до Лондон, гаджето на съдружничката му, което Страйк неизменно наричаше наум „шибания Райън Мърфи“, се обади да каже, че Робин е с висока температура и възпалено гърло, тъй че тя нямаше да е в състояние да придружи Страйк на днешното посещение при най-новия им евентуален клиент.

Всичко в това обаждане бе подразнило Страйк, а осъзнаването, че е несправедлив – защото Робин за пръв път от шест години си вземаше почивен ден по болест, пък и при температура четиресет градуса и възпалено гърло бе напълно естествено да помоли гаджето си да се обади вместо нея, – само го накара още повече да се вкисне. Разчитал бе Робин да го закара в Кент със стария си ландроувър и перспективата да прекара няколко часа в компанията ѝ бе единственият му стимул да спази уговорката. Смесица от професионализъм и мазохизъм го бе спряла да я отмени, тъй че след бърз душ и преобличане в мансардния си апартамент на Денмарк Стрийт се бе отправил към село Темпъл Юъл в Кент.

Това, че трябваше да пътува сам и съответно да шофира, бе не само депресиращо, но и физически болезнено. Задният бедрен мускул на крака му, където протеза бе заменила прасеца, глезена и стъпалото, беше напрегнат и пулсиращ поради това, че престоят му в Корнуол бе включвал доста вдигане на тежести. Десет дни по-рано спешно бе отпътувал за Труро, тъй като възрастният му чичо бе получил втори инсулт. Луси, сестрата на Страйк, бе отишла там да помогне на Тед да приготви багажа си, за да бъде отведен в дом за възрастни хора в Лондон, когато, по нейните думи, „лицето му стана едно особено и той не можеше да ми отговори“. Тед бе починал дванайсет часа след пристигането на Страйк в болницата, а двамата му племенници държаха ръцете му.

След това Страйк и Луси бяха отишли в дома на чичо им в Сейнт Моус, който бе завещан на тях двамата, за да подготвят погребението и да присъстват на него, както и да решат какво ще правят с всичко, намиращо се в къщата. Както можеше да се очаква, Луси бе ужасена от предложението на брат си да наемат професионална бригада, която да я опразни, след като приберяха предметите със сантиментална стойност за семейството. Луси не можеше да понесе мисълта чужди хора да пипат каквото и да било вътре: стария комплект пластмасови кутии, някога използвани за пикници на брега, излинелите панталони на чичо им за работа в градината, буркана с разнородни копчета, пазен грижливо от покойната им леля, някои от рокли, отдавна пратени за благотворителна разпродажба. Тъй като се чувстваше виновен, че на Луси ѝ се е наложило сама да понесе момента, в който Тед бе изгубил съзнание за последен път, Страйк отстъпи пред желанието ѝ и остана в Сейнт Моус да изнася кашони, почти всичките с надпис „Луси“, и да ги товари в нает ван; да изхвърля боклук също в нает контейнер, като между тези занимания правеше чай за сестра си и ѝ предлагаше утеха, тъй като нейните очи бяха постоянно червени от плач и от прахта наоколо.

Луси бе убедена, че стресът от местенето в старческия дом бе предизвикал фаталния инсулт, и Страйк едва се удържаше да не избухне при честите ѝ пристъпи на самообвинение, да не се дразни, когато обяснява, че нежеланието да вземе повечето предмети, играли важна роля в детството им, не означава, че не страда колкото и тя за загубата на човека, представлявал единствената истинска бащинска фигура и за двама им. Страйк бе отделил за себе си единствено червената фуражка на Тед от Кралската военна полиция, старинната му рибарска шапка, палката, с която бе доубивал още борещите се за живот риби, и няколко избледнели снимки. В момента те бяха в кутия от обувки в сака му, който Страйк така и не бе имал време да изпразни.

Миля след миля, изминавани без компания, ако не се брояха емоционалният махмурлук от последните десет дни и болката в бедрения му мускул, неприязънта, вече породила се у Страйк към евентуалния нов клиент, нарастваше все повече. Десима Мълинс имаше типа говор, който той асоциираше с много богатите, претърпели травма в брака си съпруги, посещавали детективската му агенция с надежда да докажат кръшкането на мъжете си или криминалните им деяния, та да се доберат до по-изгодно бракоразводно споразумение. Ако можеше да се съди по единствения им до този момент телефонен разговор, тя бе мелодраматична и самомнителна. Казала бе, че няма как да посети офиса на Страйк на Денмарк Стрийт по причини, които ще му разкрие при лична среща, и настоя, че е в състояние да обсъжда проблема си само в своята къща в Кент. Единственото, което бе благоволила да сподели дотук, беше, че има нужда нещо да се докаже, и тъй като Страйк не можеше да си представи сценарий, при който детективска дейност да не изисква доказване, не ѝ бе особено благодарен за тази насока.

В такова крайно неблагоприятно настроение той пътуваше по Кентърбъри Роуд сред пейзаж от голи дървета и подгизнали полета. Най-сетне, все още с работещи и издаващи потракване спирачки, той зави по тесен път вляво, следвайки табела към Деламор Лодж."
Из книгата

Робърт Галбрейт е псевдоним, който използва английска писателка Джоан К. Роулинг, която придобива световна слава с фантастичната поредицата за Хари Потър и сензационния роман за възрастни "Вакантен пост". Впоследствие започва да пише криминални романи, които печелят одобрението на критиката и превръщат авторката в една от най-известните, обичани и четени съвременни писателки. Носител е на литературната награда "Хюго".

През април 2013 година писателката публикува първия си криминален роман "Зовът на кукувицата" под псевдонима Робърт Галбрейт - име, неизвестно до този момент в писателските среди. Три месеца след появата на книгата псевдонимът на писателката е разкрит, след изтичане на информация от членовете на нейния юридически екип. След като става публично достояние, че Робърт Галбрейт в действителност е не кой да е, а самата Джоан Роулинг, продажбите на романа още същия ден светкавично се вдигат. "Зовът на кукувицата" поставя началото на уникална поредица трилъри, в които главни действащи лица са частният детектив Корморан Страйк и неговата прекрасна асистентка Робин. В книгата те са изправени пред разследването на сложен случай - смъртта на известен модел. Всички подозират, че става въпрос за самоубийство, но братът на момичето не вярва в това и наема Страйк, за да разбере какво се е случило в действителност в онази снежна нощ, в която сестра му пада от балкона на апартамента си. Книгата е издадена с тираж от 1500 екземпляра, веднага печели сърцата на критиците, които наричат дебюта на Галбрейт "звезден". Читателите също са впечатлени от завладяващия разказ и не спират да отправят хвалебствени коментари за романа. Той се нарежда сред най-продаваните романи в САЩ, като изпреварва дори "Ад" на Дан Браун, който остава втори в класацията.

След феноменалния успех на "Зовът на кукувицата" през 2014 година излиза романът "Копринената буба", който отново ни среща с бившия ветеран от войната и настоящ частен детектив Страйк и находчивата Робин. Този път детективът разследва изчезването на писателя Оуен Куайн, като авторката се концентрира върху интригите, съпътстващи издателския бизнес. Книгата жъне голям успех и също се превръща в световен бестселър, който успява да подлуди цял свят с оплетения си сюжет, сухия хумор, наслоен по страниците, и разбира се, със свръхизвестния си автор, който, макар и разконспириран, продължава да държи на своето и да се представя под псевдоним.

През октомври 2015 година излиза третата книга от любимата поредица за частния детектив Страйк - "В служба на злото". Този роман се очертава доста по-мрачен и интригуващ. Самата авторка споделя пред "BBC", че това е най-страшната ѝ книга и въпреки че я е писала с голямо удоволствие, постоянно е сънувала кошмари по време на работата си над нея.

С поредицата си от успешни криминални романи Джоан Роулинг, излиза от стереотипа на детска писателка и доказва себе си като автор, владеещ до съвършенство тънкостите на трилъра.

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg