"Поезията на Марица Колчева изненадва не толкова с лекотата, с която осмисля привидно незначителните щрихи на заобикалящия ни свят, колкото с това, че ни поднася предизвикателството за тяхната предначална предизвестеност, която трудно разпознаваме дори при поредната генерална репетиция.„Стратегии за дълбоко дишане” ни примамва да се възхитим, но тайно объркани от отказа на Бог да счупи кръста в своето коляно."Малина Томова ... |
|
"В "Завръщането на белия бик" Цвета Софрониева излиза от всички сякаш запазени завинаги пространства с неоспорим усет към темите за мита и присъствието ни в него; предлага своя картография на мита и своя личен избор - дали ще полети или нарцистично в ручея ще се огледа. Композицията на книгата следва топосите на този избор, а поетичният и език - плътен и едновременно ефирен, нежен и чепат (без да е нито притеснен, нито заслепен от друго-говорите), подкрепя проекта за глобализацията на знанието, към който ни приканва да се присъединим." Малина Томова ... |
|
Абхорсен e последната книга от вълшебната трилогия на Гарт Никс за Старото кралство, в която отново ще се срещнете с незабравимите Лираел, Сабриел, Могет и Падналото куче. Тя ще ви разкрие отдавна погребаните тайни на Старото кралство и Деветата порта. Оранис, Унищожителят, е освободен от своя подземен затвор и сега търси начин да си възвърне старите сили. Само Лираел, бъдещият Абхорсен, има шанс да спре врага на всички живи същества. Въоръжена само с видението на Клеър, както и с несигурната помощ на своите спътници – Сам, Падналото куче и Могет, – тя се отправя на опасна мисия. Отговорът трябва да бъде намерен някъде в ... |
|
"Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници - за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден - Видовден - няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден." Из книгата С тези думи започва своеобразните си мемоари ... |
|
"Това всъщност е книга за намирането. В нея е намерен образът на градския човек, който тича сутрин за офиса, а вечер гадае отражението си под неоновите лампи, сред какофонията на баровете и безсмислените разговори. Това е и книга, която разрушава образа на градския човек. Измъква го от ежедневното обкръжение, насочва вниманието към свят отвъд задръстванията, новините и рекламите по телевизията. Там, където се озоваваш, когато обичайният, познат град се разпада, е сцената на едно преследване. Декорът остава същият, но героят вече не е част от градската джунгла. В него проговаря друг, първичен глас. Реалните и нереални ... |
|
Европа - древна и модерна, с име на митична принцеса, която Зевс, преобразен като бик, отвлякъл на остров Крит. Европа - родила безчет мислители, учени и творци, натрупала безценно материално и духовно наследство. Европа - люлка на големи открития, дълговечни традиции и богата цивилизация. Европа - раздирана през хилядолетията от битки, кръстоносни походи и революции, ала съумяла да постигне и умиротворение. Европа - пъстролика, ала и все по-единна, общ дом на милиони обитатели. ... |
|
66 именити пловдивчани споделят ... "Познавам и меда, и жилото на журналистиката, но за всичките години работа моето голямо изкушение си остана интервюто – харесвам неговата почтеност. Интервюто е като моментна снимка, но и много повече. Чрез него можеш да се върнеш в миналото и да прекрачиш в бъдещето. В настоящата (трета по ред) книга са включени 66 интервюта с именити пловдивчани. Разочарован обаче ще остане този, който очаква интриги, клюки и нескопосано белетризиране. В тези записани събеседвания съм се старала да съхраня единствено част от личностите и тяхното време за осъществяване."Ваня Минчева ... |
|
"Пукнатината Чистачките отново не успяха да хванат дъжда с големите кофи. Капките падаха една след друга върху чиновете, върху тетрадките, по коридорите и в тоалетните, но не и в големите кофи. И никой не чу някой да се оплаква в това училище за глухонеми.""Гумени лица Облечени в любов и омраза, събличани в евтини легла от скъпи жени, облечени после с копринена смърт. Понякога губят съзнание, понякога идват в съзнание, а понякога не." ... |
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
„Събирачи на хартия” продължава една от стилистичните линии, съзнателно следвани от Едвин Сугарев в предишни негови книги като „Рокада”, „Джаз” и „Родина”. Потърсена е максималната експресивност, образни наслагвания, сложни и алогични метафорични структури, създаване на полифонични внушения чрез паралелно развиващи се визии в отделните стихотворения, както и контрастни сблъсъци между тях. Същевременно това е и особен тип мемориална стихосбирка – написана е в памет на Биньо Иванов и следва сродна стилистика, а много от стихотворенията в нея водят своя скрит диалог с неговите. ... |
|
"От какво се интересува добрата литература? От хората извън светлините на прожекторите, от самотните, онези, които имат странни сънища и видения, които се вълнуват от добротата и вярват в честността. Те обикновено плащат високата цена да бъдат различни, изпитанията не ги отминават, все се оказва, че пречат на някого и често са в “окото” на бурята. Такива са Тетка и Ташко – героите в новия роман на Любов Кронева “Къщата с ангелите”. Покрай красивата стара сграда и в нея, под погледа на мраморните ангели-хранители се случват събития, познати ни от последните 18 години – апетитите към имоти в морския град не я отминават. ... |
|
Основният мотив в Степния вълк е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги. Пътят на примирението е изобразен като гибелен. Къде аутсайдерът Халер може да се докосне до обществото? Вече не и в професорския дом, само старата кръчма остава убежище за единството на огорчените, самотните и нещастните за час или два, където се залъгват до следващата вечер. Драмата на Хари е болест на времето - Хесе подчертава това, пътят към хуманността е мъчителен. Цялата му проницателност е насочена към себе си. ... |