Допълнено издание. ... Има литературни произведения, останали в историята не само със своите художествени качества, но и с огромното влияние, което имат върху обществото. Когато става въпрос за епохата на Българското възраждане, безспорен пример в това отношение е поемата на Георги Раковски Горски пътник. Отпечатана за първи път в Нови Сад преди повече от век и половина, тя е първият художествен текст, възпяващ хайдушкото движение. Сюжетът на възрожденската творба заимства случки и преживявания от биографията на видния деец на националноосвободителното движение, а произведението бързо се превръща във вдъхновение за ... |
|
Класическото произведение на Алеко Константинов в ново колекционерско издание с оригинални илюстрации от Чавдар Николов. Алеко Константинов е роден в Свищов, завършил е право в Одеса и започва кариерата си като съдия и прокурор в София. След като два пъти е уволняван по политически причини, става адвокат. Има дисертация по наказателно право. Сътрудничи със статии, фейлетони и пътеписи във в. "Знаме", орган на Демократическата партия. Посетил е три световни изложения - в Париж (1889), в Прага (1891) и в Чикаго (1893), където натрупва впечатления, за да създаде героя си Бай Ганьо. Той е събирателен образ от ... |
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |
|
"Лично аз имам слабост към една книга с разкази - "Барутен буквар", това са разкази от съпротивата." казва Йордан Радичков за своето произведение от 1969 година. В него читателят открива историите на обикновени хора от малките български села, които преживяват събитията от края на Втората световна война и партизанското движение. Радичков поставя това заглавие, "защото историите в него са от времето на букварите, на едва ограмотените хора. Това са герои, така да се каже, от първата скамейка - те още сричат буквара или първата читанка. Те не са минали през гимназиите и университетите, за да са ... |
|
Книгата излиза по идея на проф. Никола Георгиев (1937 - 2019). Това е книга, събрала в себе си две знакови произведения на българската литература: "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов и "Другата Америка" на Светослав Минков. И докато книгите на Щастливеца се радват на всенародна почит, то произведенията на Светослав Минков, този невероятен ерудит и писател, тънат в незаслужена забрава. Тези два емблематични пътеписа ни дават възможност да видим Америка през очите на двама запалени пътешественици и майстори на словото. Натоварени с допълнителни естетически, публицистични, дори репортажни ... |
|
Замислен като продължение на "Под игото", романът "Нова земя" излиза през 1896 г. и е първи опит в литературата ни за епичен обхват на следосвобожденската реалност. Иван Вазов създава пъстра картина на нашата "нова земя": изобразява многопластово и аналитично бита, психологията и обществено-политическите идеи на първото интелигентско поколение свободни българи, към което се числи и главният герой в книгата, Найден Стремски. Тъкмо чрез неговите думи авторът отправя апел към сънародниците си, който звучи актуално до днес: "На България трябват сега мозъци с трезви мисли, глави, пълни с ... |
|
"Преди да разгърнете страниците на неповторимата биография на Гоце Делчев от неговия най-близък приятел и съратник П.К. Яворов, ще имате възможността да си припомните два от най-впечатляващите документа, в които Гоце отстоява същността си на българин и на български революционер в писмата си до Никола Малешевски и Ефрем Каранов. В тия документи апостолът декларира принадлежността си към българския народ, а в писмото си до Е. Каранов изрично подчертава своите съмнения в освободителната мисия на Русия към Македонските българи. Тука са прибавени и запазени документи от учителството на Гоце в Банско, където е главен ... |