През 1919 година, Божан Ангелов пише: "Бай Ганьо е живият образ на всичко отрицателно в българщината, на което българинът със свойствения му дух за самокритика сам се смее. Той е олицетворение на онези качества на българина, които в своята съвкупност съставляват пълен контраст на всички добродетели и всички морални качества, които българинът внася в понятието европеец". Книгата е част от поредицата Детска класика на издателство Пан. ... |
|
|
Под игото е най-четеният български роман за всички времена. Той разказва за подготовката на Априлското въстание в едно българско градче. Започнал като идилично описание на патриархалния бит, ритъмът бързо се сменя с появата на беглеца от Диарбекир - Иван Краличът. Той донася искрата на бунта в градчето и читателят става свидетел на възторга, обхванал колоритните му жители. Те се променят и израстват за месеци, дори за дни. Всичко има в този най-български роман - смях и сълзи, надежди и разочарования, герои и предатели. Написан преди повече от 130 години, Под игото продължава да вълнува читателите с посланията си. Книгата ... |
|
|
От появата на първия том през 1884 година до наши дни книгата на Захарий Стоянов е преиздавана напълно или адаптирано около 40 пъти. Тя е печатана в учебници и христоматии, във вестници и списания, в юбилейни листове. Тя се изучава в училища и университети. Преписвана е дори на ръка като История славянобългарска. Нейните герои населиха екрана. Започна шествието ѝ по света и то сигурно ще бъде също така триумфално. И като по чудо цял век тази книга е живяла и цяла. Никой не можа да я умъртви, да я профанира, да я разкъса или обезличи. Няма сила, равна на нейния глас, да я заглуши. Причината за безсмъртието на ... |
|
|
"Също както около основния камък се гради църквата, така във всяка национална литература има личност, около която се изгражда духовният ѝ храм. В нашата това е Иван Вазов. Днешната ни книжовност е немислима без неговото многолико творчество, а душевността на всички нас, родените след него - без величествената му поезия и нравствената му проза. Тези 28 разказа са само малка част от безценното богатство, което ни завеща Патриархът на словото ни. Ала надяваме се, драги читателю, и в тях всеки от вас ще намери онези съкровени истории, пред които се прекланя в мълчание. Удивително е колко от тези проникновени ... |
|
|
Яворовата биография на Гоце Делчев и до днес остава най-доброто произведение за водача на националноосвободителното движение в Македония в края на 19 и началото на 20 век. А в "Хайдушки копнения" са събрани спомените на Яворов за революционната му дейност в Македония през 1902 - 1903 г."Три похода - и пред мене стоят, пропити от миризма на машинена чанта, три бележника в оръфани черни корици... Спомени - невнятна мелодия, дето нявгашната мъка звучи с облекчението на пробуждане след тежък кошмар - дето миналата радост е нота на меланхолно ридание, защото няма да се повтори никога вече... моите хайдушки ... |
|
|
Класическото произведение на Алеко Константинов в ново колекционерско издание с оригинални илюстрации от Чавдар Николов. Алеко Константинов е роден в Свищов, завършил е право в Одеса и започва кариерата си като съдия и прокурор в София. След като два пъти е уволняван по политически причини, става адвокат. Има дисертация по наказателно право. Сътрудничи със статии, фейлетони и пътеписи във в. "Знаме", орган на Демократическата партия. Посетил е три световни изложения - в Париж (1889), в Прага (1891) и в Чикаго (1893), където натрупва впечатления, за да създаде героя си Бай Ганьо. Той е събирателен образ от ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
|
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
Книги 
