Под игото е най-четеният български роман за всички времена. Той разказва за подготовката на Априлското въстание в едно българско градче. Започнал като идилично описание на патриархалния бит, ритъмът бързо се сменя с появата на беглеца от Диарбекир - Иван Краличът. Той донася искрата на бунта в градчето и читателят става свидетел на възторга, обхванал колоритните му жители. Те се променят и израстват за месеци, дори за дни. Всичко има в този най-български роман - смях и сълзи, надежди и разочарования, герои и предатели. Написан преди повече от 130 години, Под игото продължава да вълнува читателите с посланията си. Книгата ... |
|
|
Изданието съдържа пълния разчетен текст на списвания от Пейо Яворов вестник Свобода или смърт по време на участието му в борбата за освобождение на Македония. Вестникът е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на месец февруари до края на месец април 1903 г. Свобода или смърт. Бунтовен лист от 1903 г. заема особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер. Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете ... |
|
|
Яворовата биография на Гоце Делчев и до днес остава най-доброто произведение за водача на националноосвободителното движение в Македония в края на 19 и началото на 20 век. А в "Хайдушки копнения" са събрани спомените на Яворов за революционната му дейност в Македония през 1902 - 1903 г."Три похода - и пред мене стоят, пропити от миризма на машинена чанта, три бележника в оръфани черни корици... Спомени - невнятна мелодия, дето нявгашната мъка звучи с облекчението на пробуждане след тежък кошмар - дето миналата радост е нота на меланхолно ридание, защото няма да се повтори никога вече... моите хайдушки ... |
|
|
В разказите си Йовков показва богатата душевност на народа - само чрез нея могат да се усетят и обяснят поетическата чувствителност и нравственото величие на българина. ... |
|
|
Допълнено издание. ... Има литературни произведения, останали в историята не само със своите художествени качества, но и с огромното влияние, което имат върху обществото. Когато става въпрос за епохата на Българското възраждане, безспорен пример в това отношение е поемата на Георги Раковски Горски пътник. Отпечатана за първи път в Нови Сад преди повече от век и половина, тя е първият художествен текст, възпяващ хайдушкото движение. Сюжетът на възрожденската творба заимства случки и преживявания от биографията на видния деец на националноосвободителното движение, а произведението бързо се превръща във вдъхновение за ... |
|
|
Класическото произведение на Алеко Константинов в ново колекционерско издание с оригинални илюстрации от Чавдар Николов. Алеко Константинов е роден в Свищов, завършил е право в Одеса и започва кариерата си като съдия и прокурор в София. След като два пъти е уволняван по политически причини, става адвокат. Има дисертация по наказателно право. Сътрудничи със статии, фейлетони и пътеписи във в. "Знаме", орган на Демократическата партия. Посетил е три световни изложения - в Париж (1889), в Прага (1891) и в Чикаго (1893), където натрупва впечатления, за да създаде героя си Бай Ганьо. Той е събирателен образ от ... |
|
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Фама". ... "- Ах, Боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, Боже! Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си." Из "През ... |
Книги 
