Изданието съдържа пълния разчетен текст на списвания от Пейо Яворов вестник Свобода или смърт по време на участието му в борбата за освобождение на Македония. Вестникът е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на месец февруари до края на месец април 1903 г. Свобода или смърт. Бунтовен лист от 1903 г. заема особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер. Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете ... |
|
|
Яворовата биография на Гоце Делчев и до днес остава най-доброто произведение за водача на националноосвободителното движение в Македония в края на 19 и началото на 20 век. А в "Хайдушки копнения" са събрани спомените на Яворов за революционната му дейност в Македония през 1902 - 1903 г."Три похода - и пред мене стоят, пропити от миризма на машинена чанта, три бележника в оръфани черни корици... Спомени - невнятна мелодия, дето нявгашната мъка звучи с облекчението на пробуждане след тежък кошмар - дето миналата радост е нота на меланхолно ридание, защото няма да се повтори никога вече... моите хайдушки ... |
|
|
В разказите си Йовков показва богатата душевност на народа - само чрез нея могат да се усетят и обяснят поетическата чувствителност и нравственото величие на българина. ... |
|
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
|
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
|
"Казаларската царица" на Иван Вазов се счита за първият български любовен роман. Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
"Можем ли да си представим какво би било без Вазов от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото оттогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и запечата така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката ѝ гордост от сенките на миналото, всичката ѝ вяра в бъдещето, всичката ѝ наивна радост и трагична скръб в настоящето. Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени грани¬ци на нашето ... |
|
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Фама". ... "- Ах, Боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, Боже! Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си." Из "През ... |
|
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго, Балзак; за Англия - Шекспир, Дикенс; за Русия - Толстой, Пушкин; за Германия - Гьоте, Шилер; за Италия - Данте, Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между миналото ... |
|
|
Колекция "Вечни български книги". ... Елин Пелин (1877-1949) е сред най-любимите писатели на нашия народ - истински майстор на късия разказ и "художник на българското село". Хората заемат централно място в творчеството му - не силните на деня и не онези, които чертаят хода на историята, а народът, обикновените селяни и граждани, простосмъртните мъже и жени, които с честния си труд обезпечават просперитета на нацията. Произведенията на Елин Пелин са кратки и характерни, изобилстват от запомнящи се образи и случки, преливат от цялата гама емоции, които съпътстват живота ни, и редуват в един омаен ... |
|
|
"Лично аз имам слабост към една книга с разкази - "Барутен буквар", това са разкази от съпротивата." казва Йордан Радичков за своето произведение от 1969 година. В него читателят открива историите на обикновени хора от малките български села, които преживяват събитията от края на Втората световна война и партизанското движение. Радичков поставя това заглавие, "защото историите в него са от времето на букварите, на едва ограмотените хора. Това са герои, така да се каже, от първата скамейка - те още сричат буквара или първата читанка. Те не са минали през гимназиите и университетите, за да са ... |
Книги 
