Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът включва историческия роман трилогия "Ден последен, ден Господен", редове от биографията, статии от П. Зарев, Ив. Пауновски и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
За добро или за лошо, ние българите винаги сме отдавали голямо значение на това какво е мнението на чужденците, посетили страната ни, и как те биха я оценили. В опит да покаже, че никой не познава родината по-добре от самите нас, един от литературните ни класици - Любен Каравелов, създава пътеписа си Записки за България и българите. Произведението му е най-подробното описание на българските земи, нрави и обичаи, правено от нашенец в годините преди Освобождението. Смесвайки своите спомени с исторически и географски факти и свидетелства за народните традиции, авторът предлага на вниманието ни интригуващ поглед върху ... |
|
|
Епопея на забравените от Иван Вазов е едно от емблематичните произведения на следосвобожденската ни литература. Поетичният цикъл се състои от 12 оди, които носят в себе си спомена за неизмеримите борби на българския народ за просвещение и национална независимост. В това илюстровано издание читателят ще прочете за подвизите и делата не само на именитите ни герои като Васил Левски, Георги Бенковски, Братя Миладинови, Стефан Караджа и други, но и на незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Текстовете на произведенията са обогатени с 29 авторски илюстрации от художничката Нанда Ментешева, благодарение на ... |
|
|
"Всичко, което Каравелов създава в литературата, е дело, посветено на една съзнателна и неизменно преследвана цел. Тази цел Каравелов формулира като закономерно изискване в развитието на общата и самобитна култура на народа: А на българския народ са потребни чисти български книги с български народен дух, с българско направление и с български поглед на книжовното дело, с една дума на българите са потребни повече книги самобитни, нежели глупави преводи. Характеристиката на целокупното творчество на Каравелов показва, че този крупен български писател, който полага широките основи на българската литература, остава ... |
|
|
"Историческото значение на Каравеловите произведения се състои в това, че те отразяват настроенията и възгледите на цяла една епоха в нашия живот - епохата на национално-политическите борби - на революционните движения. В много от песните си Каравелов говори от името на цялата българска революционна младеж, явява се като изразител на нейните стремежи и идеали, определя не само своето, но и нейното отношение към българската политическа действителност. Но те са ценни и в друго отношение - като документи, по които могат да се изучават не само възгледите и идеалите на техния автор, но и особеностите на неговата лична ... |
|
|
Том 1 на големия български писател, революционер и държавник Захарий Стоянов включва първата част от неговите Записки по българските въстания: Разкази на очевидци 1870 - 1876 - една от най-уникалните книги в нашата литература, която е и фундамента, върху който се гради съзнанието на съвременния българин. Съчиненията са под научната редакция на проф. Филип Панайотов и са придружени от подробни бележки за лица, събития и факти, срещащи се в повествованието. Том 2 включва онази част от Записки по българските въстания, която проследява потъпкването на Априлското въстание и последвалите погроми. Томът е придружен от ... |
|
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
|
Яворовата биография на Гоце Делчев и до днес остава най-доброто произведение за водача на националноосвободителното движение в Македония в края на 19 и началото на 20 век. А в "Хайдушки копнения" са събрани спомените на Яворов за революционната му дейност в Македония през 1902 - 1903 г."Три похода - и пред мене стоят, пропити от миризма на машинена чанта, три бележника в оръфани черни корици... Спомени - невнятна мелодия, дето нявгашната мъка звучи с облекчението на пробуждане след тежък кошмар - дето миналата радост е нота на меланхолно ридание, защото няма да се повтори никога вече... моите хайдушки ... |
|
|
Най-обичаният и най-четеният български роман е заслужил с основание голямата си слава. С любовта си към България и с преклонението към героизма и страданията на нашите предци този бисер на родната литература ни вълнува еднакво силно и в младостта ни, и в зрелостта. Макар и създаден преди 130 години, "Под игото" е съхранил до ден днешен свежестта на езика си, с който са обрисувани хора, събития, природа. А романтичният патос и горчивата самоирония, наситили страниците му, са ни още по-скъпи, защото - в лутане между тези две крайности - преминава и личният живот на всеки от нас, и националната ни история. ... |
|
|
"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
|
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
Книги 
