Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
|
"Промяната започна сутринта и завърши вечерта, никой не знаеше какво става през нощта. А през деня вървяхме ръка за ръка и не се притеснявахме от безсмислената тъга. Времето се стовари на главите ни като чук и ни разтресе, всички чухме звук като от хиляда камбани и зъбите ни затракаха от страх. Прахът се стелеше по всички вертикални плоскости и очертаваше слънчевите лъчи..." "Името ми е Джеймс Илиянов, на деветнадесет години съм, никога не съм ходил на училище. Рисувам от четири годишен, направил съм 15 изложби, включително две самостоятелни при Максимилиян Киров в галерия "Витоша", една от ... |
|
|
Светът е обединен под крилото на световното правителство. Обществото на новите хора се гради на осъзнаването за смисъла на съществуването им. Развитието на технологиите се дължи на здравословно умерено равнище. Властта се дава на тези, които не я искат. Страна криза изисква отговор на въпроса за първопричината, стояща зад всичко случило се от появата на човека до непрестанно променящата се константа настояще. ... |
|
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
|
|
Четвърто преработено издание ... Александър Спиридонов е роден на 04.09.1937 г. в с. Недан, Павликенско. Завършил е българска филология. Учителствал в Родопите и Еленския Балкан. От 1970 г. се отдава на литературно-критическа дейност. Завеждал отдел "Теория и критика" на в. "Пулс", сп. "Дружба" и в. "Литературен фронт". Бил е главен редактор на издателска къща "Иван Вазов". Автор е на: книги за Георги Караславов, Димитър Талев , Крум Григоров и Никола Вапцаров на пътеписите "Падането на Берлинската стена", "Екзотични спомени", "На гости в ... |
|
|
Тази книга е една своеобразна тетралогия (съставена е от 16 разказа, свързани по 4 помежду си с общи герои), в която авторът предполага, че интимното (не само в неговия сексуален смисъл) е не само важно, но и в болшинството случаи водещо в характера и поведението на всеки човек. От раждането му - та чак до гроба. То е ключ както към света на успялата бизнесменка на средна възраст Румяна Недева (която има всичко, но се оказва, че по пътя към бизнес успеха е прекъснала връзката си с най-важното за една майка), така и към света на нейната баба, която пък цели седемдесет години чака в своето селце смъртта на своя грохнал 90- ... |
|
|
Писан изцяло в offline режим, с отмъкнати химикалки еднодневки и огризки от моливи върху гърба на стари рецепти и всякакви други случайни листа, "Блогът на местния идиот" е уникален документ на една кретения. В него е пълно с груб език, нецензурни изрази, вулгаризми, турцизми, сексизъм, политически некоректни тези, ругатни, псувни, натурализъм, чиновнически жаргон, наукообразни теории, но не това е, което би трябвало да ни плаши, а фактът, че 74 процента от съдържанието му е взаимствано от актуалните български новини. Шутиран от живота в дома за настаняване на психично болни граждани в едно село, което е рано ... |
|
|
Книга на Васил Георгиев - сборникът с разкази Деград - със сигурност ще е едно от събитията на литературната 2011. Васил Георгиев, авторът на сборниците "Будистки плаж" (2009) и "Уличник. История на софийските улици" (2010) е един от най-оригиналните, неочаквани и свежи нови български писатели. Деград е сборник с 13 разказа, написани между 2008-2010. Разказите маршируват върху тънкия лед на битието, свободно от прокъсаните дрехи на коректността, благоприличието и фалшивия имидж. Деград е книга за разпадането на тази фалшива човешка личност, а разказите в нея убедително показват съблечения й хипостаз – ... |
|
|
От началото на века до сега той редува с завидна точност – "Никога не бъди нещастен" (сборник с разкази), "Преследване" (роман), "Project Gigamono" (сборник с разкази), "Project Dostoevski" (роман) и сега, поредното повече от предизвикателно заглавие – „Животът не е за всеки” отново съдържа къси парчета, градски истории за приказното в ежедневието, за предизвикателството в това да си жив и да си човек. И с тази книга Радослав Парушев остава верен на учителите си – Борхес, Маркес, Мартин Еймис, Еко, Достоевски. Ето какво казва за това как според него следва да се пише в ... |
|
|
Това е роман за преживяванията на едно семейство, което лети към България за погребение. Иглика Мелничарова, по професия психиатър, омъжена за швейцареца Кристиян,, си припомня един тревожен разговор по телефона от изминалата нощ и отново преживява внезапната смърт на баща си. Пътуването към дома е и завръщане към травмите от миналото. В романа се търсят причините за една абсурдна бащинска любов. Проследява се мъчителното наслояване на омразата в душата на дъщерята, която плаща скъпо отказа си да бъде обект на родителски манипулации. Житейският път на българската емигрантка е белязан със забранената от собствения й баща ... |
|
|
Книгата съдържа разкази и миниатюри, писани през последните няколко години. Разказите са различни случки от миналото и настоящето, а миниатюрите са под формата на имейли между двама мъже - автора и неговия приятел Андрея, който е фиктивен образ. Смешни и едновременно тъжни, те представят поглед и отношение към онова, което ни заобикаля - интернет, забързания ни живот, семейните отношения, парите, промяната в общуването, отчуждаването... Някои от миниатюрите се основават на сравнения между България и САЩ, и България и Азия, където Черкелов е пребивавал известно време. "Всеизвестно е, че разказът е един от най- ... |
|
|
Какво ще стане, ако светът наистина свърши през 2012 година, каква следа ще остане от нас българите в безкрайната Вселената. Никаква ли? Един репортер се е заел да поправи тази фундаментална грешка на битието, което уж определя съзнанието. Той описва в случки от живия живот различни „Българи от ново време”. Като започва от онези, които са си спретнали прелестна група във Facebook, призоваваща за масова оргия във връзка със същия този край на света, минава през българските царе, президенти, премиери, разни змейове и хали, които вилнеят през новия век, водени от вещи Кукловоди, та до редовите, но осенени от Бога българи. ... |
