"Свят за изпиване" е дългоочакваното завръщане на Ясен Атанасов към литературата. Авторът на култовата "Книга" от 1993 г. отново е тук, този път с роман, който не само дава идея защо се е налагало това дълго мълчание, но и ни убеждава, че тъкмо сега и по този начин е моментът то да бъде нарушено. Един човек, напуснал живота си, разказва за него от мистериозен, неотбелязан на картите остров в Средиземно море. Един благороден разбойник му помага да се бори с миналото си, съвсем буквално дошло да го преследва. И два ангела стоят на рамото му – Белият и Черният."Свят за изпиване" е изключително ... |
|
|
2 в 1. Плащаш 1 – получаваш 2! ... "Една следвоена, слепена хипарска книга, в която тъгуват Фриско и Айтос, двугрифката на Джими Пейдж и Атон, 68-ма и 86-а, Пигмалион и автостопът... Оловни цепелини, партийни секретари-екстрасенси, паднали ангели и други подобни оксиморони. Една голяма и яка оловна пържола, която би била вкусно четиво и за старци с изхабени от дъвчене на текстове зъби, и за млади дихатели, които не обичат да преглъщат букви на хартия. Пържолата, която не тъгува. Защото и е густо (вкусно – лат.) в компанията на гарнитурата от хрупкави рок-опери, разтапящи се канцонети, блусове, псалми и кавър-версии. ... |
|
|
Софистът събитие ... Белетристичният дебют на Георги Гочев съчетава научните интереси в полето на една непрекъснато разширяваща се „продължаваща античност” с поетическото изостряне на интерпретативните парадокси. Обръщането към различни митологически сюжети – от случая Полифем до случая Войцек, тук става не с цел да се постигне панорамна всеобхватност и монументалност на повествованието, а заради богатите възможности за проекции на фигури. Така пластове като античност и романтизъм участват при Гочев не в качеството си на аргументи, а във връзка с тяхната способност да произвеждат отношения. Затова и в хода на ... |
|
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
|
Книгата на Русана Бърдарска сама носи критическите рецензии в себе си наред с ироничния подход към мистификационната завръзка. Включените в целостта на книгата метатекстове съдържат (откровено заблуждаващи) следи за разчитане на “весело-тъжното”. Като четат “6 тъжни разказа...” през призмата на гротеската (което четене е отново умело подхлъзнато в процеса на съставянето на книгата), реалният и фиктивният рецензент по инерция взимат и отношение по въпроса за тъгата, забравяйки школското определение, че гротеската снема както тъжното, така и веселото. Така “невесел гротесков свят” (стр. 198) е не просто оперативно- ... |
|
|
Какво да правим с "Ненавистната малка Софи", която се кикоти в душите ни? За какво може да ни послужи един недовършен глинен гювеч? Къде ли е паднал ключът, който кахърна домакиня е хвърлила от балкона на Bulgaria? Кой всъщност е убиецът на таксиметровия шофьор (дали пък не става дума за самоубийство от глупост и грубост)? А защо е черно бельото на достолепната умряла? И откъде се взе тоя Борхес с неговите кървящи гаучос (Нане и Вуте по нашенски)... Историите в предлагания сборник се щурат между небето и земята, не подценяват смешното и се шегуват със сериозното, витаят между въображаемото и реалното, милото на ... |
|
|
Разкази и стихотворения. ... "Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свръхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи книга си "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от вестник "Дневник". Преди месец, Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел. Престоят ѝ там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи, и работа над ... |
|
|
Героите на този роман изброждат сложните обстоятелства на своя живот, за да съхранят достойнството и копнежа си за хармония и щастие, въпреки мъртвите хватки на времето и съдбата. Една предопределена любов е разбита. На морално изпитание са подложени интимни светове и доверие в естествените правила на живота. Маскираната арогантност мутира. Настанява се с ново лице в новото време! Вася Раева е театрален и кинодраматург. Носителка на престижни национални и международни награди за игрални сценарии и документални филми. В последните години се изявява като продуцент с признание в Китай и Италия. "Литургия за наивници& ... |
|
|
Господин Маджаров е роден през 1941 г. в София. Учил е право, социология, балистика, теория и практика на шпионажа. Завършил е българска филология в СУ. Васил Добревски е роден в София през 1950 г. Учил е ориенталистика, история, философия и виктомология. Завършил е българска филология в СУ. Двамата поотделно и заедно са автори на несметно количество телевизионни сценарии и лирика, писана на салфетки. Упражнявали са се в написването на седем книги, две пиеси и три сценария за игрални филми. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"Снощи подреждайки старите ми вещи, Елена бе извадила един мой стар портфейл и ме запита дали да го изхвърли. Евтин, изтрит по ръбовете портфейл от изкуствена кожа, още от войнишките ми години. Загледах го с умиление. Разгърнах го и открих в него зеления първокласен билет, с който бях дошъл в София за пръв път като самостоятелен човек. Прибрах го отново в портфейла и го оставих в нощното си шкафче. Не реших да го изхвърля, исках да го запазя за спомен от времето, когато не можех и да сънувам, че ще стана това, което бях сега. Но това върна веднага спомените ми назад през годините. Не много на брой, но бурни и ... |
|
|
До нас, в България, достига твърде малко информация за това какво става и е ставало в Чечня. Никой всъщност не знае истината. Един факт - през 2000 г., когато по БНТ показаха кадър, в който чеченец отрязва главата на руски войник, се вдигна голям скандал. Заради този четирийсетсекунден запис някой даже се опита да осъди Националната телевизия. Бяха наказани редактори. Бяха свалени журналисти от екрана. Ето и друг факт. Такива големи и високотиражни вестници като „Труд" и „24 часа" почти не публикуват информация за чеченската война. Може би веднъж или два пъти в месеца на страниците им, в малка и почти ... |
|
|
"Забравяте за принципа на счупеният прозорец! - скара им се съдията. - Ако един прозорец не се оправи веднага, то след време ще рухне цялата сграда!" Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
