„Хлебарка“ е динамичен, смущаващ и бляскав в не по-малка степен от великолепния първи роман на Хадж „ Играта на Де Ниро “. Действието се развива сред неспокойната имингрантска общност на Монреал по време на убийствено студената канадска зима. Главният герой, който сам описва себе си като „крадец“, току-що е извършил неуспешен опит за самоубийство. Спасен против волята си, той е задължен да посещава сеанси при добронамерена, но наивна терапевтка. Историите, които й разказва, задвижват сюжета, отвеждайки ни в годините на бурното му детство в една страна, разкъсана от гражданска война; и в сегашното му имигрантско битие, ... |
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |
|
Никога не се знае какво ще намериш... ... Сметището Бехала е поставено произволно на място, което Мълиган е посетил, докато е живял в Манила. Там наистина има училище и действително има деца, които са обречени да пълзят сред боклуците до края на живота си. Високо акламираният от критиката автор Анди Мълиган има в биографията си второ място за наградата "Роалд Дал Фъни Прайз" и престижната награда за детска художествена литература на "Гардиън" за 2011 г. Мълиган е израснал в Южен Лондон. Работил е като театрален режисьор в продължение на десет години, преди пътуванията му в Азия да го подтикнат да ... |
|
"Татко и други истории" отличена с Наградата за новела на Френската академия, е втората книга на Василис Алексакис, която излиза на български език. Настоящият превод е резултат от общия ентусиазъм и усърдие на група студенти и преподаватели от програма "Неоелинистика" на Нов български университет . Василис Алексакис е роден през 1943 г. в Атина. В началото на 60-те години заминава за Франция и оттогава животът му е разделен между Атина и Париж. Пише своите произведения на френски и гръцки език. Носител е на множество литературни награди и Голямата награда за роман на Френската академия за романа му & ... |
|
Романът е за вълци, хора и всякакви странни явления! И за любов!~ Романът е пропит от обич. И всеотдайност. Между членовете на едно широко разклонено човешко семейство, между членовете на вълча глутница. Изящно поднесена еротика. Любов към природата, сраснала се неделимо с хора и вълци, еднакво нужна на всички живи същества. Това е поетично-философски разказ за осезаемото и неосезаемото, за боговете на безчет религии, за Брата Човек, Брата Вълк и за Твореца. Величествена възхвала на живота! Антонин Баяя (р.1942, Злин) е чешки белетрист и есеист. Произхожда от лекарско семейство, завършва Висшия агротехнически институт, ... |
|
Ако на света живеят 6.5 милиарда човека, съществуват 6.5 милиарда сексуални фантазии. ... "Докато е време, трябва да разпуснем, да вземем от всеки и от всичко каквото можем да получим."Това е водещата максима за героите от честния и до болка откровен роман за нестандартните човешки отношения и интимни фантазии. На улицата на порнозвездите, секса, наркотиците, фетишизма, на специалните тематични секспартита, в подземните гей и лесби барове жени, мъже и травестити, преживели какво ли не в миналото, дават воля на страстите си, отпускат свитите си души и с пълни шепи грабят от свободата. Като всяко нещо и тя има ... |
|
Себастиан Урутия Лакроа, свещеник и литературен критик, член на Опус Деи, си припомня през една единствена нощ на силна треска най-важните моменти в живота си, убеден, че скоро ще умре. Бълнуването му се успокоява, но идват смразяващи чудовища. Така в съзнанието му изникват странни господа, които му възлагат поръчки; художник от Гватемала, решил да умре от глад в Париж през 1943 година; генерал Пиночет, на когото Урутия чете лекции по марксизъм; споменът за пътуване из Европа, по време на което свещеникът се учи да убива гълъби; приятелството му с Феъруел - гуруто на чилийската литературна критика; празненствата у една ... |
|
Една любовна история. ... Завладя го предчувствие за нещо, което щеше да се случи. Фитилът беше запален и вече бе късно да се угаси. Любовта го чакаше като мощен експлозив, като вече заложена под краката му мина. Проблемът не бе в това, че знаеше за съществуването й, а в съзнаването, че е заровена на пътя, който се налагаше да поеме. Бе оставил вратата полуоткрехната и през нея виждаше на вечерната светлина как врабчетата прелитаха и весело чирикаха в зеленчуковата градина. В главата му се блъскаше хаос от мисли. Не проумяваше как да избегне мината. Даваше си сметка само че е пред него и че трябва да върви напред. Най- ... |
|
Разказвачът среща за пръв път този човек през 1971 или 1972 г., когато президент на Чили е Салвадор Алиенде. По онова време се представя като Руис-Тагле и, недостъпен и предпазлив като котка, се промъква в литературните кръжоци на университета в град Консепсион. Пише също толкова недостъпни и предпазливи стихове, изкушава жените, а у мъжете буди смущаващо недоверие. Вижда го отново след военния преврат, в дните, когато младите осемнадесетгодишни поети като тях се изправят пред своята внезапна, окървавена зрялост. Но тогава разказвачът все още не подозира, че зад пилота на име Видер, изписвал в небето библейски цитати с ... |
|
Романът разказва историята на една четиридесетгодишна жена – Амалия Койич – преводач и литературен критик, която в зрелите си години научава, че е осиновена. Вестта я довежда до нервен срив, който се превръща в начална точка на мъчително пътуването към себе си. Добре изградената й идентичност се разпада и тя е изтерзана от собствената си неспособност отново да намери своето Аз, приемайки реалностите на своето генетично наследство. Тръгвайки по следите на своите родители, героинята се среща със своята рождена майка, повеждайки читателя през различни социални слоеве на съвременна Сърбия. В тази критична ситуация съпругът й ... |
|
Жените не са сбор от години, а от мигове. ... Обичаме се, но всеки от нас принадлежи на себе си, затова се желаем. Как иначе да желаеш нещо, което имаш? „Казвам се Микеле, на трийсет и пет години съм и не знам какво точно работя. Някои разправят, че не бива да се връщаш към бившите, защото претопленото ядене не е вкусно... Е, никога не са опитвали Франческа.” И порасналият герой от „ Излизам да се поразходя ” се връща при бившата си. Той е мъж, който търси жената на живота си, защото всъщност няма живот, но приятелят му го напътства: „Не трябва да търсиш жената на живота си, а живот за твоята жена, иначе какво друго ще ... |
|
Романът "Великанът, който изгуби приказката си" е разказ за детството и юношеството на момчето, което записва първи клас на четиринайсет години, но след време ще се прочуе като един от най-талантливите турски писатели. Аднан Бинязар не просто описва белязания от бедност и самота живот на едно дете, чието семейство е разделено, но и осмисля историческата епоха през погледа на своите съвременници. Във фокуса на романа са както събития от личния живот на автора, така и бурното време на Втората световна война и последвалите години на преход към политическа и икономическа стабилизация на Турция. Писателят кани ... |