След петгодишно отсъствие Ларсен се връща ден в Санта Мария и решава да се качи нагоре по реката до кея Пуерто Астижеро. Така ненадейно той се сдобива с безсмисления пост на генерален директор на "Херемиас Петрус и Сие", запусната корабостроителница, управлявана от разстояние от собственика - Херемиас Петрус. С ентусиазма на осъден на смърт Ларсен поема новия си пост. Като всички останали работници, той изпълнява рутинно задълженията си отгоре-отгоре до момента, в който не е разтърсен от самозаблудата, че славата на "Херемиас Петрус и Сие" може да бъде съживена. Корабостроителницата е ироничен разказ ... |
|
Унискорп Ви представя поредица си „Капризи на съдбата”. Ще Ви напомним за непредвидимостта на живота и за хилядите неочаквани обрати, които често водят до трансформации и също за това, че щастието, а и нещастието са променливи величини. Представяме Ви Олег Рой - модерен руски автор, който знае всичко за капризите на съдбата, а героите му са личности, които често се намират на истински житейски кръстопът или се втурват в живота, за да търсят своя късмет и пътя към щастието. „Свят над пропаст” е модерен психологически роман за любовта, раздялата, търсенето и надеждата. Както и другите книги на Рой, „Свят над пропаст” е ... |
|
Третият роман на Алесандро Барико ще ни въведе в началото на миналия век, когато човекът става свидетел на едно ново изобретение, призвано да промени света - автомобила. Неговата поява ще промени представите за скоростта, механиката и модерната техника. И също ще промени хоризонта на човека от бавния ритъм на живот към откриване на нови и непознати неща. Свидетел на тези епохални събития за човечеството е Ултимо Пари, син на беден и обикновен селянин от областта Пиемонте, чийто бащата продава единственото си богатство - двадесет и пет крави, за да превърне обора в гараж. Ултимо е едно момче, което, както го представя ... |
|
Всеки музикант с удоволствие ще потвърди, че един оркестър по всяко време може да се откаже от диригента, но не и от контрабаса. Контрабасът е любима, приятел, враг и пречка по пътя за личностното самоопределяне на главния герой. Творбата е партитура за солист и контрабас, човек и инструмент - истински взрив от комични откровения и лирични отклонения."Написах Контрабасът през лятото на 1980 г. Става дума, наред с разни други неща, за съществуването на човека в стаичката му. При писането се ръководех от собствения си опит, защото и аз прекарвам значителна част от живота си в стаички, които напускам с голямо усилие. ... |
|
"Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се не да измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове... Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!" Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман - "Това съм аз - Едичка", до автобиографичните страници на другия му бестселър - "Велика беше нашата епоха& ... |
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
Книгата е част от поредицата "Световни романи" на издателство "Алтера". Награда Букър за 2005 г. ... "Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го ... |
|
Легендите са нашата мъгла. Мъглата, от която всички ние, жителите на тази планета, имаме толкова голяма нужда. Тирани и роби, добри и лоши, щастливи и угрижени, свободни или оковани и унижени, банкери и нехранимайковци, благородници, проститутки и убийци. Тази мъгла ни е необходима, защото гледките и събитията в света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание. Те се нуждаят от един воал, така че истината да достига до нас пречупена като през призма. В противен случай тя ще разруши крехкото скеле на нашите души и тела. ... |
|
В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
Писан преди повече от четвърт век, романът "Остров Крим" е издаден за първи път в САЩ, където през 1980 г. авторът му е принуден да се установи. От тогава до наши дни произведението се смята за един от шедьоврите на антиутопията и се нарежда до такива образци на жанра, като "1984" на Оруел, "Прекрасният нов свят" на Хъксли, "Ние" на Замятин. И не само това: за огромното мнозинство читатели "Остров Крим" продължава да звучи пророчески и е култова книга на въплътената утопия - особено днес, когато от картографски (Крим е полуостров) проблемът се превърна в геополитически. ... |
|
Книга от поредицата "Преживяно". ... Мадам Бътерфлай, Чо-чо-сан това е най-популярният образ на гейшата за европееца. Японците навярно винаги ще се усмихват снизходително, когато западният човек вижда само причудливата ѝ прическа, елегантното ѝ кимоно, тежкия ѝ грим и ситнещата ѝ походка. Нищо, че и много японци, особено от следвоенното поколение, не са виждали жива гейша. У тях дреме древната култура, традицията, изтънчените критерии за красота. Затова те знаят, че тази крехка, изискана, високообразована, деликатна, артистична жена, истинско произведение на изкуството, упражнява своята ... |
|
В този завладяващ роман Джоан Харис, известната авторка на "Шоколад", разкрива вълнуваща история за трагедията, тайни и взаимоотношения между дъщеря и майка. Сега на възрастната Фрамбоаз предстои да разкрие ужасната истина от онова отдавна отминало време, скрита между изрезките от вестници, рецепти за билкови отвари и за любими ястия, който изпълват страниците на бележника, който нейната майка и е завещала."Трябваха ми петдесет и пет години, за да започна... Войната е още жива в спомените на Ле Лавъоз. Тук има хора, които все още не си говорят. Майка ми тук е легенда, зъл кошмар. Има много неща, които ... |