"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
|
Духове в Принстън Принстън, началото на 50-те години на 20 век. Всяка вечер двама странно изглеждащи приятели излизат от Института за фундаментални изследвания и се разхождат из университетското градче. Единият е прочутият физик Алберт Айнщайн - жизнерадостен, добре изглеждащ, обикновено с обувки на бос крак. Другият е Курт Гьодел - най-великиятлогик след Аристотел, чужд към околния свят, с раздърпани дрехи, дебело облечен и в горещото лято. В "Духове в Принстън" Даниел Келман проследява житейските спирки на Курт Гьодел и съпругата му Аделе от Виена до Принстън. Чрез изкусен пъзел, съставен от факти, измислица ... |
|
|
Видях мъж, когото никога дотогава не бях виждал, не много по-възрастен от мен, който за разлика от мен беше пораснал и изглеждаше като мен. Никога преди това не бях осъзнавал в такава степен, че не знаех нищо за него и че не притежавах единственото нещо, което трябваше да бъде мое: часовника от снимката. Часовникът на ръката на неговия баща изведнъж привлича вниманието на момчето. Седемнайсет години то не е обръщало внимание на снимката, на която баща му е с този часовник. Всъщност то не го познава, майка му винаги с нежелание е говорила за него. Но сега, на седемнайсет години, часовникът разпалва неговото любопитство. ... |
|
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл , автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
|
|
Леката и непретенциозна на пръв поглед история за младата вдовица, влюбена в алкохолизирания селски свещеник, е брилянтен роман, написан в най-добрите хумористични традиции. Ненапразно книгата бързо се превръща в хитово заглавие в Хърватия, а нейната популярност нараства неимоверно след едноименния филм - в телевизионен и в широкоекранен вариант. В кълбото от страсти, морал, предразсъдъци, мечти и илюзии трагичното и комичното са неразделни, както в живота, а в ярките и запомнящи се образи се оглеждат характерни за днешното хърватско общество модели на поведение. Романът се чете на един дъх, разсмива до сълзи и те оставя ... |
|
|
Фантастична проза. ... "Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света - всичко това, което бе на мода тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия. Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде , съм оптимист.""Мирча Елиаде притежаваше една необикновена дарба - да прави всяка идея пълнокръвна и заразителна, да я обкръжава със сиянието на известна истерия, но истерия положителна, възбуждаща, здравословна...""Елиаде винаги е обичал прозата от балзаковски тип, ... |
|
|
В книгата са поместени разказите "Дневникът на един журналист без дневник" и "Историята на мишлето "Б". ... "Прочетох "Апология на Сократ", когато бях на двадесет. Много ме отегчи и не разбрах почти нищо. Препрочетох я днес, 12 декември 1983, и бях разтърсен. Да, всичко, което е значимо и си заслужава, трябва да се препрочете след петдесет години - с ума на зрелия човек. Животът е нещо като дълго начално училище, в което непрекъснат, като първокласници, учим азбуката, за да можем на стари години да прочетем правилно думите "смърт", "трансцедентално", " ... |
|
|
"Написан в средата на 80 -те , минал като по чудо през иглените уши на цензурата, този първи по-голям белетристичен опус на известния драматург Йон Байешу (1933 - 1992) е широка панорама на 80 -те години, един близък период от миналото ни. Картина на румънския (но и българския!) живот от "началото на края", на разпада на несъстоялия се комунизъм, от "светлото минало", от Златната епоха Чаушеску. Актуалният, динамично разгърнат кинематографичен сюжет, изпъстрен с неочаквани обрати, занимателна фабула, множество и различни герои - социални типове, както и живият достъпен език, на който е написа, ... |
|
|
"Стигнаха до стаята на Замир и започна да тече най-невероятният филм на света, най-прекрасните часове в живота ѝ. Или най-греховните - но Йолана не се чувстваше нито виновна, нито грешница. В края на краищата никому не причинява зло, само дава и получава любов. Може би се връщаше там, откъдето навремето животът ѝ тръгна по погрешен път - връщане към правото на любене със Земир. Едва сега изживяваше радост от близостта. И истинската наслада. Замир я любеше както никога никога досега, ръцете и устните му намираха точно онези мънички местенца на Йоланиното тяло, за които се срамуваше дори да си помисли, ... |
|
|
Всичко е резултат от решенията които сме взели. Или не сме. В една слънчева юнска утрин петгодишният Майкъл донася вкъщи странен предмет, намерен в близкото поточе. В желанието си да разберат какъв е произходът на находката, родителите на детето се свързват с млад учен от Денвърския музей на естествените науки. Оказва се, че са попаднали на една от най-важните реликви в човешката история, която отново може да промени света. Но само малцина са успели да открият нейната истинска сила. Написана в духа на "Проницателят" и "Съкровищата на пътешественика", "Изгубеният избор" отново ни повежда по ... |
|
|
Да се опише този роман може с една дума: хумор! Във всичките му разновидности – от леката ирония до жлъчния сарказъм. Еротични сцени, будещи смях, се редуват с псевдополитически ситуации и тогава усмивката отстъпва място на сатирата. Авторът отправя лека закачка и към полицията на фона на повратните обществени събития след смяната на режима. Не бива пощадена и жълтата преса. Яндоурек, сам журналист, добре познава практиките в масмедиите и ги взема на прицел, като основна мишена са популярният „Биг Брадър“ и задкулисните му игри. В Контейнера са затворени млади мъже и жени, а официалната теза на комерсиалната телевизия е „ ... |
|
|
Ако се вярва на написаното в "Седмица на милосърдието в Истанбул", не Мурат Гюлсой е същинският автор на този текст. Неговата роля привидно е сведена до планирането и дирижирането на следния експеримент: в продължение на седем дни, седем черно-бели колажа на немския сюрреалист Макс Ернст, са коментирани от седем познати на автора, живеещи в Истанбул: Али - негов бивш състудент, разочарован от живота си; Дениз - родилка, чиито коментари с привкус на потисната сексуалност се състоят от едно безкрайно изречение без пунктуационни знаци; Ямур - негова братовчедка, лаконична като миговете от детството, прекарани с ... |
