Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Романът проследява едновременно три истории, обвързани една с друга - разказът на капитана от запаса Боян Беронов, водена от първо лице, и тези на Артьом Батлай и на писателката Агата Кристи - от трето лице. Запасният офицер Беронов получава наглед проста задача - да отиде в Лондон и да вземе от бивш свой войник някаква вещ, принадлежаща на Борис III. В съветското посолство чекисти подготвят голяма сума пари, която трябва да изплатят на тайнствено лице, което държи документ, чието разгласяване би сринало ... |
|
|
Литература Par Excellence. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Насилието - тъмната страна на човешката същност. Насилието - причиняването на болка, събуждането на страха, освобождаването на гнева. Тази книга е неистов вик за справедливост. Жената винаги е жертва. Жената е безпомощна. Жената може дълго да страда. Така ли е? Има ли граница, която насилието не трябва да прекрачва? Един отрязък време от живота на жертвата. Десетки въпроси без правилен отговор. Едно е ясно: имаме тъмна страна. Страхът е нашата движеща сила, а гневът е приспивната ... |
|
|
От автора на бестселъра "Стъклената река". ... Сашо е известен писател, а Лора - просперираща бизнесдама. Те са съученици, които не са се виждали 25 години. Той е необвързан, а тя - щастливо разведена, с голяма дъщеря. Прочела последния му скандален роман, Лора го кани на среща. Двамата се гледат като омагьосани, онова, което някога са пропуснали, май се случва сега - тръпка, привличане, страст. Лора му поръчва да напише книга за българския дух и му дава голяма сума в аванс. Сашо не иска да вземе парите, но знае, че може повече да не я види. И приема. Същата вечер, малко след като тя си е тръгнала, офисът на ... |
|
|
Петнадесет минути по недотам централни улици в София могат да продължат доста дълго. С мръсотията се свиква. От уличните лампи не се очаква да работят, защото оттам не минават чужденци, които ще ни обадят в Европата. Дори старите врати на малките входчета имат известен чар, стига по тях да не са налепени плакати на чалготеки. Миризмата на урина обаче ме смущаваше, а Миролюб не забелязваше нищо, защото беше свикнал. Таласъми... тук беше идеалното място за тях. Просто знам, че се скитаха наоколо. Сенки в нощта, мрачни, тъпи, но гадни. За разлика от бездомните кучета, с таласъмите не можеш да се разбереш като с човек. Те са ... |
|
|
"Мъртвата пеперуда" на Майя Динева е поетичен роман. Да, това твърдение е странно, след като в генезиса на неговата канава стои едно необмислено, жестоко убийство. И въпреки това "Мъртвата пеперуда" е поетичен роман. Поетичен заради вярата на героите му, които независимо от препятствията и спънките, които им препречва животът, продължават напред, без да се оплакват, вярвайки в Божието възмездие и правда. В това е една от поезиите на човешкото – да вярва, макар всичко да го подтиква към обратното. Това е роман, който не се появява често на българската литературна сцена. Може би донякъде бихме били в ... |
|
|
Смъртта не е страшна. Когато аз съм тук, нея я няма. Когато тя дойде, аз няма да съм тук. Важна е не смъртта, а животът преди нея. ... |
|
|
Магии, тайни общества и убийства шестват по страниците на романа на Никол Данева - "Черната котка". ... Двадесет годишните близначки Мария и Магдалена са студентки по психология в Германия. Те са силно привързани една към друга и каквото се случва на едната, се случва и на другата, дори да са разделени. След инцидент Мария изпада в кома и започва да има видения. Тя попада в Братството на Бялата светлина. Тази общност практикува сексуална магия, която хармонизира жизнената енергия и това им помага да се справят с живота по-лесно. Ритуалите в тази общност засилват свръхестествените способности на Мария. ... |
|
|
Докъде можем да стигнем в гнева и безсилието си? Трябва ли да се поддадем на гнева и съществува ли безсилието? Отговорите са безкрайно много! Само трябва да си изберем този, който ни харесва най-много..... Мъжът погледна нагоре и задържа погледа си върху луната и облакът, който се опитваше да я затули. По всичко личеше, че ще успее, а и облаците, които идваха след него показваха, че това няма да е само кратко преваляване, а ще вали цялата нощ. “Толкова по-добре!” - помисли си мъжът и се усмихна, докато със свободната си ръка вдигна широката яка на коженото си манто. Усмивката му беше спокойна, без следа от безпокойство ... |
