Стопената статуя на Bолтер в Париж - вечна в стих
Statue fondue de Voltaire a Paris - eternelle en vers

Двуезично издание на български и френски език. Стихотворението Сняг в Париж (1938) от Лъчезар Станчев увековечава стопения от окупаторите през 1942 г. символ на Парижката комуна от 1871 г. - бронзовата статуя Волтер седнал (Voltaire assis, 1781 г.) от Houdon. Какъв шедьовър! е възкликът на Огюст Роден. Копие на статуята краси мечтата на поета (на с. 112) в театър Комеди франсез.

Предговорът от доц. Надежда Стоянова чете в тази поезия лъчезарна бистрота и невинна откритост. За нея "... познавачите на българската литература могат да видят отзвук от елегантната поетика на Лъчезар Станчев в тихите и деликатни гла­со­ве на българските лирици от 40-те години (в творбите на Александър Вутимски например), а след това от 70-те и 80-те години на ХХ век (в произведенията на Борис Христов, Иван Цанев, Иван Методиев и др.)."

Валери Петров открива литературната изложба Лъчезар Станчев - поета на усмивката ведро: "Много го обичахме... Помня, че наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме... А пък най-много Сашо Вутимски (1919 - 1943)... ние които помним, виждаме до ден днешен влиянието на лъчезар-станчевия стих." Радой Ралин, съставител на Влюбени булеварди (1993), откроява стихотворението Дъждът ръми (1939).

Лъчезар Станчев (1908 - 1992) е първият с името Лъчезар, родом от Вършец. 22-годишен, с Безшумни дни (1930 - дето кристалната чистота на стиха е съчетана с чистота на образа и настроението, според Петър Динеков) е награден за дебют от СБП; следват Пролет на булеварда (1933); Хора по стрехите (1935), Земя под слънце (1939, с Голямата годишна награда за поезия, коментирана от Йордан Бадев). С Френска филология от Софийския университет и Сорбоната (1937 - 1939), Лъчезар Станчев, единствен от посещавалите Париж български поети през 1937, се среща със сюрреалистите и Пол Елюар, като през 1950 насърчава френското издание на Ботев в адаптация от Елюар (1952).

Проф. Светлозар Игов, съставител на Капка (2018), провижда в Ти се връщаш апостроф към поетиката на Атанас Далчев, в която продължават да тежат безмерно разочарования безбройни, на които Лъчезар Станчев противопоставя любов и малка земна вяра (с. 76). Любовта в Усмивката създава хита на група Трамвай № 5 с музика от Митко Щерев: Усмивката - със свойта нишка лека / човека тя привързва към човека.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg