1917-а. Революцията бързо назрява в Москва и Петроград. Но бурният кипеж не засяга Юри и Соня, които растат заедно в огромното дворянско имение на семейство Самойлови, Юри е синът на семейството, Соня - дъщеря на една от прислужничките. Традиционни празници, игри, приятелска обич, сръдни и сдобрявания свързват двете деца. Драмата избухва неочаквано. Болшевишката вълна залива страната и принуждава семейство Самойлови да напусне Кусиново и да бяга. За Юри, Соня и техните майки започва дълго пътуване в товарни вагони, неудобства, глад, страх, нелегалност. Но докато стара Русия се руши около тях, Юри и Соня живеят със ... |
|
Нужда от любов, любовна наслада, любовна мъка... Все ЛЮБОВ... В крайна сметка не е ли това едно от главните неща, които ни интересуват? Но как да се ориентират юношите, които започват да се вълнуват от тях? Как да разберат дали обичат? Дали са обичани? Може ли да различат копнежа, приятелството, любовта, обичта, страстта? Може ли да вярват в голямата любов? Прави ли се любов без любов? Може ли да се обича без копнеж? В оживени разговори един мъж и една жена отговарят на парливите въпроси на своите деца в юношеска възраст. Авторите на книгата ги въвеждат в темата без заобикалки и без недомлъвки и обясняват какво богатство ... |
|
Тази книга представлява своеобразна енциклопедия на човешкия живот, която Волос е създал, без да разкрасява случки и лица, най-малко - самия себе си. Разкази, етюди, майсторски рисунки на човешки поведения, анекдотични истории, ексцентрични събития - общо сто и осем на брой, подредени по азбучен ред - съставят увлекателното съдържание на тази "Книга на съответствията". Тя отвежда къде ли не - в Средна Азия и сред необгледните руски пространства от изток до запад, в Европа и Америка. За каквото и да пише авторът - дори за злощастни изпитания и драматични премеждия, повествованието неизменно е обагрено от меката ... |
|
Културата - родова, регионална, национална, европейска, световна. Културата - елитарна, масова, младежка. Културата - от танците и маските на племето догон до комиксите и Интернет Културата - от първобитното изкуство до Анди Уорхол и Кристо, от храма на Амон в Луксор до музея "Гугенхайм" в Билбао, от висящите градини на Семирамида до японските дзен-градини... Тънката книжка е ценна не само с познанията, които дава, а най-вече с това, че събужда любопитство и желание за повече култура, за културно самоопределение в днешния застрашен от обезличаване глобален свят. ... |
|
Елфриде Йелинек е една от най-интересните съвременни австрийски писателки, авторка на десет романа, на повече от петнайсет драми, на филмови сценарии, оперни и балетни либрета, литературна критика, многобройни есеистични текстове, преводи, музикални композиции. Носителка е на над двайсет литературни и театрални награди и отличия. През 2004 г. Елфриде Йелинек беше удостоена с Нобеловата награда за литература ... |
|
Насилието сред младите, което толкова много тревожи обществото напоследък... Откъде идва, какво го поражда? Дали е неотменна част от човешката природа, акт на подражание, или може би маска, зад която се крие наранена душевност? А ненасилието - в състояние ли е да се пребори с напиращата отвътре агресия? Възможен ли е свят без агресия? Жак Семьолен не е краен оптимист. Ала е убеден в едно - единствено ненасилието би могло да удържи победа над насилието. ... |
|
Книгата "Френска връзка" отразява срещите на прочутия български журналист със световния киноелит. Тя е продължение и допълнение на книгата "Без папийонка в нощта на Сезарите", която авторът пише през 1994 г. ... |
|
Европа - древна и модерна, с име на митична принцеса, която Зевс, преобразен като бик, отвлякъл на остров Крит. Европа - родила безчет мислители, учени и творци, натрупала безценно материално и духовно наследство. Европа - люлка на големи открития, дълговечни традиции и богата цивилизация. Европа - раздирана през хилядолетията от битки, кръстоносни походи и революции, ала съумяла да постигне и умиротворение. Европа - пъстролика, ала и все по-единна, общ дом на милиони обитатели. ... |
|
Основният мотив в Степния вълк е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги. Пътят на примирението е изобразен като гибелен. Къде аутсайдерът Халер може да се докосне до обществото? Вече не и в професорския дом, само старата кръчма остава убежище за единството на огорчените, самотните и нещастните за час или два, където се залъгват до следващата вечер. Драмата на Хари е болест на времето - Хесе подчертава това, пътят към хуманността е мъчителен. Цялата му проницателност е насочена към себе си. ... |
|
Оксфордски речник на Исляма е издаден под редакцията на Джон Л. Еспозито, професор по религия и международни отношения в университета "Джорджтаун" и учредител на Центъра за мюсюлманско-християнско разбирателство. Той е един от най-авторитетните американски и световни ориенталисти, известен с умерените си възгледи по твърде деликатните и сложни проблеми на исляма. Автор на редица значителни трудове, превърнали се не само в настолни книги и в учебни помагала за студентите в най-престижните световни университети, но и буквално в бестселъри, Еспозито е и главен редактор на четиритомната "Оксфордска ... |
|
XX век - столетие на научен и социален напредък, или на войни, сблъсъци, нетърпимост, изтребление? XX век - столетие на светли умове, въздигнали човечеството, или на злокобни личности, потопили го в ненавист и кръв? Младите хора, родени в края на този противоречив период, неизменно си задават подобни въпроси и имат право да получат отговор, защото точната оценка на миналото предопределя по-доброто бъдеще. Известният френски историк Марк Феро, автор на редица произведения върху основни събития и явления от близката история, поднася кратък и същевременно изчерпателен обзор на XX век с неговите драми, трагедии и утопии, с ... |
|
Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |