Серия Етоси ... Като американски евреин, аз израснах, мислейки за себе си като за обект на толериране. Едва много по-късно осъзнах себе си и като субект на толериране, като действащ човек, призван да толерира другите, включително своите събратя евреи, чиято идея за това, какво означава да си евреин, бе радикално различна от моята собствена. Първоначалното ми усещане за Съединените щати като страна, където всеки един трябва да толерира всеки друг (формулировка, която ще обясня по-късно), беше изходната точка на това есе. Тя ме отведе до разсъждения над начините, по които другите страни са различни, и само понякога ... |
|
|
“Убийците на паметта” е книга-визия за Аушвиц, за дебатите след Аушвиц, за неосъществените дебати за Аушвиц и за Холокоста. За отрицанието на свидетелствата и за очевидците на Холокост. За думите и тълкуванията. Но книга-визия и за непрекъснатото политическо и медийно присъствие на “историци ревизионисти” в света. Въпреки че, както самият автор посочва, Дж. У. Буш обяви за такива историци тези, “според които нямало никакво доказателство, че Ирак притежавал оръжия за масово унищожение”. Това е книга-визия за употребата на свидетелствата. Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, ... |
|
|
Нашите съвременни общества все повече поставят акцент върху уникалното и неповторимото. Докато индустриалните общества от началото на XX век произвеждаха стандартизирани продукти, градове, хора и организации, които изглеждаха по един и същи начин, в късномодерните общества ние ценим изключителното - уникалните обекти, преживявания, места, личности, събития и общности, които се открояват от обикновеното и претендират за определена автентичност. Логиката на общото, характерна за индустриалното общество, е заменена от логиката на особеното в късната модерност. В тази важна книга Андреас Реквиц изследва причините, ... |
|
|
Тези две новопреведени лекции представят късните размисли на Мишел Фуко, Кант и Просвещението. На 27 май 1978 г. Фуко изнася лекция пред Френското философско общество, в която преосмисля целия си философски проект през призмата на есето на Имануел Кант Що е Просвещение? (1784). В нея Фуко поразително дефинира критиката като политическо и морално отношение - изкуството да не бъдеш управляван по този начин. Това отношение дестабилизира властовите отношения и открива възможности за ново формиране на себе си в рамките на политиката на истината. Настоящият том представя първото критическо издание на тази ключова лекция, ... |
