“Убийците на паметта” е книга-визия за Аушвиц, за дебатите след Аушвиц, за неосъществените дебати за Аушвиц и за Холокоста. За отрицанието на свидетелствата и за очевидците на Холокост. За думите и тълкуванията. Но книга-визия и за непрекъснатото политическо и медийно присъствие на “историци ревизионисти” в света. Въпреки че, както самият автор посочва, Дж. У. Буш обяви за такива историци тези, “според които нямало никакво доказателство, че Ирак притежавал оръжия за масово унищожение”. Това е книга-визия за употребата на свидетелствата. Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, ... |
|
Серия Етоси ... |
|
Тази книга е плод на един от най-дръзките творчески тандеми в световната мисъл: философа Жил Дельоз и психоаналитика Феликс Гатари. В нея се ражда изобилие от понятия, завихрено най-вече около желаещи машини и шизоанализа. Подобно на измъчващо-насладна фикция, книгата изплита гъста мрежа между полета, оставали преди нея почти напълно изолирани едно от друго. И всичко се случва под егидата на връзката желание - реалност, изкушава да я последваш по посока на една философия на желанието. Мишел Фуко предрече, че нашият век ще бъде векът на Дельоз: "Най-добрият начин да се чете Анти-Едип е към нея да се пристъпва като ... |
|
Нашите съвременни общества все повече поставят акцент върху уникалното и неповторимото. Докато индустриалните общества от началото на XX век произвеждаха стандартизирани продукти, градове, хора и организации, които изглеждаха по един и същи начин, в късномодерните общества ние ценим изключителното - уникалните обекти, преживявания, места, личности, събития и общности, които се открояват от обикновеното и претендират за определена автентичност. Логиката на общото, характерна за индустриалното общество, е заменена от логиката на особеното в късната модерност. В тази важна книга Андреас Реквиц изследва причините, ... |
|
Тя е една от най-известните пациентки на XX век: Дора - еврейското момиче с лека истерия и изключително заплетена семейна история. Дора, която едва навършила осемнадесет, се осмелява да прекрати лечението си при Зигмунд Фройд преждевременно, като - по думите му - го лишила от удовлетворението да я излекува далеч по-цялостно от страданието ѝ. За Катерина Адлер тази непокорна пациентка дълго време е била просто семейна анекдота: нейната прабаба, станала известна не с истинското си име и не заради някакво особено постижение, а по-скоро стилизирана ту като жертва, ту като героиня. "Постепенно в мен се зароди ... |
|
Тези две новопреведени лекции представят късните размисли на Мишел Фуко, Кант и Просвещението. На 27 май 1978 г. Фуко изнася лекция пред Френското философско общество, в която преосмисля целия си философски проект през призмата на есето на Имануел Кант Що е Просвещение? (1784). В нея Фуко поразително дефинира критиката като политическо и морално отношение - изкуството да не бъдеш управляван по този начин. Това отношение дестабилизира властовите отношения и открива възможности за ново формиране на себе си в рамките на политиката на истината. Настоящият том представя първото критическо издание на тази ключова лекция, ... |