Мери Слесър е израснала в бедняшките квартали на Дънди през 1860-те. Промишлеността е процъфтявала, но условията за съществуване са били мизерни, а продължителността на живот – ниска. Болестите и недохранването са отнемали живота на много деца, преди да навършат пет години. Дънди е мястото, където Мери се подготвя за една много по-тежка битка. Мери напуска бреговете на Шотландия, когато е на двайсет и осем години, за да се посвети на достигането на изгубените племена на Калибар в Западна Африка. Подготовката ѝ в бедняшките квартали на Дънди е ключовият фактор за успеха ѝ в мисионерската дейност. Днес Калибар ... |
|
|
Западната църква от началото на Реформацията до наши дни. ... Съществуват различни възгледи за определяне на протестантската Реформация. Католическите историци я разглеждат като бунт на протестантите срещу Римската църква и авторитета на папата. За тях протестантството е еретическа схизма, която унищожава богословското и църковно единство на Западната църква. Според протестантските историци Реформацията довежда религиозния живот до по-голяма близост с новозаветния образец и принципи. Филип Шаф и Харолд Грим я разглеждат като религиозно движение, което се стреми да възвърне чистотата на ранното християнство. Подобни ... |
|
|
Всяка работа изисква ентусиазъм, вяра в успеха и пъргав ум. Но когато човек не е уверен и не разчита напълно на Бога, в крайна сметка ще се провали. Това важи и за живота ни като цяло. Ние сме безсмъртни, понеже сме създадени от безсмъртната любов. Затова нашата безсмъртна душа не може да се задоволи с нищо временно, с нищо нищожно, освен с вечната и съвършена Божия любов, която търси своето вечно блаженство. ... |
|
|
Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
|
|
Сборникът Евангелски песни съдържа 657 песни с ноти за пиано и акорди за китара. Накрая има приложения с Псалми за ответен прочит и кратки проповеди. Песните са групирани тематично като темите са записани в началото на книгата, а най-накрая има индекс с песните по азбучен ред и номерата им за лесно намиране. ... |
|
|
Верността на Луис Беркхоф към ясно очертаните линии на реформаторската вяра, неговият стегнат и компактен стил и актуалното му разглеждане са превърнали този труд в най-важния сборник на реформаторското богословие през ХХ век. Систематичното богословие е неговият магнум опус, който е преработван и разширяван през целия му живот, докато достигне сегашния си окончателен вид."Този труд ми се стори особено важен - пише авторът, – с оглед на широко разпространеното в наши дни доктринално безразличие, на произтичащата от него повърхностност и объркване в съзнанието на много изповядващи християнството хора, на коварните ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
|
Има вярващи, които създават впечатлението, че да бъдеш християнин значи да си нещастен. Те изглеждат така, сякаш са изгубили истинската си свобода и радост. Тъкмо към тях се обръща д-р Мартин Лойд-Джоунс. Първата му цел в тази книга е да помогне на хората, които живеят в несигурност и тревога. Защото християнинът, изпаднал в духовно униние, влиза в противоречие с библейското учение и отразява като в криво огледало благовестието, тук е и втората голяма цел на автора - да убеди читателите си, че заради Божията слава трябва да живеем така, че да привличаме другите към Христос, в каквито и обстоятелства да се озовем, нека ... |
|
|
Християнската ценностна система, най-пълно изложена в Проповедта на планината, е основна християнска култура и ярко контрастира с ценностите на невярващия свят. Тази християнска контракултура е животът в Божието царство - едно пълноценно човешко съществуване, изживяно под ръководство свише. В това изследване Джон Стот изтъква и обосновава обвързаността на библейския текст със съвременния живот. Книгата е част от поредицата Библията говори и днес на издателство Нов човек. ... |
|
|
Книгата утвърждава водещата роля на разума в светоусещането на всеки човек. Авторът стига до извода, че "идеите имат нозе", т.е. това, което мислим, обуславя онова, което сме. Той предлага на вниманието ни основни проблеми на богословието, и ги разглежда във връзка с цялостната съвременна културна среда. Основната му задача е да убеди читателите си да се приобщят към християнското светоусещане, като разкрие нежизнеспособността на всички други възгледи за действителността. Франсис Шефър защитава необходимостта да мислим и живеем в съгласие с истината. ... |
|
|
Ейбрахам Буут (1734 - 1806) е роден в Блекуел, Дарбишър, На двадесет и четири години се жени за Елизабет Баумар - дъщеря на земеделец, а скоро след това основава училище в Сатън-ин-Анфилд, Нотингамшър. Проповедите на някои проповедници поражда в него желанието да води благочестив живот и през 1755 г. той приема водно кръщение. През 1760 г. Буут става суперинтендант на църквата Кърби Уудхауз. Книгата си Царуването на благодатта (представена тук в осъвременена и съкратена форма) написва през 1768 г. Скоро след нейната поява баптистката църква в Литъл Прескът Стрийт, Лондон, кани Буут да стане техен пастир. Там той е ... |
|
|
Ричард Бакстър е пастир на Киндърминстър в периода 1647 - 1661 г. Д-р Джеймс Пакър го описва като "най-забележителния сред пуританските пастири, благовестител и автор на християнски трудове с богословска и практическа насоченост". Благодарение на неговото служение хората в Киндърминстър се превръщат от "невежи, груби и нечестиви грешници" в благочестиви и посветени на Бога християни. Трактатът разглежда темата за постигане на духовна промяна. Според думите на неговия съвременник Томас Мантън по своя плам и ревност в призивите си към християнските служители да изпълняват своите духовни задължения, & ... |
