В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в Писма до Милена. Милена Йесенска - талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки - е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него. За Кафка тя е жив огън, какъвто никога не е виждал. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. Писма до Милена са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век. Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира ... |
|
|
С рисунки на Йордан Радичков. ... "– Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. – Според Вас съществува ли днес Онова нещо? – Това е един мой герой от Ние, врабчетата. Да. Онова нещо трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. След като твърдим, че няма бог, ... |
|
|
Изданието е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков. Илюстрации: Ива Димитрова. ... "И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително: "Хайде, удавнико, на добър час!" Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!"С тези встъпителни думи Йордан Радичков кани читателя на едно изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа в книгата му от 1987 година "Ноев ... |
|
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
|
Историята проследява живота на импулсивния Дмитрий, скептичния Иван, нежния Альоша и техния покварен баща Фьодор Павлович Карамазов. Когато бащата е открит убит, синовите му се превръщат в основните заподозрени. Може би една от най-важните книги в историята на литературата, романът на всички романи, преведен на над 170 езика, последната творба на Ф. М. Достоевски Братя Карамазови е едно от най-задълбочените му произведения. Алберт Айнщайн казва, че това е "връх в литературата", Зигмунд Фройд определя романа като "най-великолепната книга, писана някога", Уилям Фокнър твърди, че това е "най- ... |
|
|
На върха на творческите постижения на Франц Кафка, наред с неговите разкази и новелата Метаморфозата, се нарежда романът от 1925 година Процесът. Главният герой Йозеф К. е банков чиновник на 30-годишна възраст. В деня на своя рожден ден той е обвинен в престъпление, но не получава никаква информация в какво се изразява то. Йозеф К. не е отведен в ареста, но му е наредено да очаква следващи инструкции относно предстоящата процедура. Макар да получава спорадично информация за своя процес, нищо не се изяснява и животът на героя става все по-непоносим и объркан и Йозеф К. се озовава по средата на безкрайния водовъртеж на ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
През 1920 г. един журналист е изпратен със задачата да отрази битките по време на Полско-съветската война под командата на небезизвестния военноначалник на Първа конна армия Семьон Будьони. Зверствата и кървавите безчинства остават дълбок белег в съзнанието и чувствителността на автора, който ще си спечели сериозни врагове заради книгата си. Тази книга се казва Конармия. Считана за един от големите шедьоври в световната литература, Конармия на Исак Бабел е може би и най-известното произведение на писателя. С несравним език, възпяван от Хорхе Луис Борхес, разказите на Бабел надскачат простото наблюдение на ужаса на ... |
|
|
Записки от подземието на Ф. М. Достоевски се появява за първи път през 1864 година. Книгата се счита за един от първите екзистенциални романи. Неназованият разказвач на романа, бивш държавен служител, се е оттегли от света и живее в изолация. В записките си, изпълнени с ярост и цинизъм, героят се потапя във философски разсъждения и си припомня бившия си живот, нанесените обиди и една драматична среща. Записки от подземието е вододел между литературата на IXX и XX век и философското разбиране за индивида в двете епохи. ... |
|
|
Публикувана за първи път през 1913 година, книгата на Джек Лондон Цар Алкохол е първото по рода си произведение в американската литература, което подхожда дидактически към темата за алкохола. Авторът на Белият зъб и Дивото зове прави дисекция на зависимостта от алкохол заедно с един личен разказ за собственото си преживяване с алкохолизма - нещо, което ще го съпътства цял живот. Цар Алкохол е и най-близкият текст до автобиография, който Джек Лондон оставя след себе си. Авторът разказва за тежкия си живот като юноша, преживяванията си като пират, дълбоководен ловец на тюлени, скитник, побойник, златотърсач от Юкон, ... |
|
|
"Мадам Бовари, това съм аз." казва Гюстав Флобер за своята героиня. Мадам Бовари е дебютният роман на френския писател Гюстав Флобер, публикуван през 1856 година. Вдъхновен от истинска история, която Флобер прочита във вестника, книгата разказва за героиня, която живее над възможностите си, за да избяга от баналността и скуката на провинциалния живот. Романът днес се смята за шедьовърът на Флобер и едно от най-влиятелните и важни литературни произведения в света. Ема, страстна мечтателка, израснала във френската провинция, се омъжва за почтения, но скучен д-р Шарл Бовари. Бракът не оправдава очакванията &# ... |
|
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
