Животът в дивата пустош е жесток и суров както за хората, така и за животните. Единствен оцелял от своето котило, Белия зъб е куче с вълча кръв, което от малко се сблъсква с множество изпитания. Те ще го направят свиреп и безпощаден, но и самотен единак. Израснал между хората, той е свикнал да се страхува от тях и да им се подчинява. В една от поредните схватки, в които Белия зъб се оказва на предела на силите си, той оцелява благодарение на минния инженер Уийдън Скот. Тази среща ще промени живота и на двамата. С търпение и постоянство младият човек ще преобрази изцяло дивия звяр. ... |
|
|
Според руската писателка Людмила Улицка "В известен смисъл всеки писател пише една и съща книга - книгата на своя живот".
Булгаков започва романа на живота си през 1928 година и го завършва със смъртта си през 1940 година. Издаден на части в литературно списание през 1966 - 1967 година, пълният му текст излиза едва през 70-те.
"Майстора и Маргарита" е многопластов роман в романа, в който реалност и фантастика са смесени в едно. Лирическа поема в проза, но и ярка сатира на своето време. Булгаков се фокусира върху глобални етически противоречия: доброто и злото, животът и смъртта, любовта, ... |
|
|
"Сред хората за върховен управител е избиран този с най-големи душевни качества и затова най-щастливи са били народите, сред които не е можело да бъде избран друг, освен най-добрият. Най-добрият може всичко, което поиска, той не смята, че може повече, отколкото трябва.
Най-ценният подарък, който можете да направите на някой друг, това е вашето време, защото подарявате нещо, което никога не може да се върне."
Луций Аней Сенека ... |
|
|
На Марк Твен принадлежи констатацията: "Адам е бил щастлив: когато е казвал нещо можел е да бъде уверен, че никой преди него не го е казал." В такъв случай и самият Твен трябва да е щастлив в райските селения. Защото всеки от разказите му в този сборник е също така уникален и ненаписан от друг. Затова пък смехът и забавлението от текстовете му се повтарят вече близо 150 години. Не е зле, нали? ... |
|
|
Смехът е присъщ на силните духом. И е последно убежище срещу тиранията и мракобесието. Ако има руски писател от годините на СССР, който да се равнява по смехотворство на Иля Илф и Евгений Петров, то това несъмнено е Зошченко.
Майсторството му да открива абсурда в делничното и смешното в трагизма е навярно ключът към неговата неугасваща и до днес литературна слава. Всеки, веднъж докоснал се до магията му, се връща към нея отново и отново, за да се зарежда с позитивна енергия и да се пречиства. ... |
|
|
Малко са шедьоврите в световната литература, в които философия и поетичност се сливат в толкова хармонично цяло. Кратките притчи на "Пророкът" така ни въздействат с оригиналната си красота, че след прочита им светът, който познаваме, сякаш вече не е същият.
Изящен и дълбоко проникновен, Халил Джубран отдавна е завладял милиони човишки сърца по света. А всеки новопостъпил в безкористната армия от негови почитатели със сигурност благодари на съдбата за срещата си с тази мъдра и преливаща от обич към човека творба. ... |
|
|
След близо десет години тримата приятели отново са заедно. Отегчени от скучното британско ежедневие и търсещи промяна, Джордж, Харис и Джером решават да обиколят с колела необятната Шварцвалд. Разглеждайки по пътя Хамбург, Хановер и Берлин, сблъсъкът на разсеяните англичани с германската култура неминуемо ще доведе до низ от забавни случки. С неповторимия си хумор Джером Джером описва предимствата и недостатъците на германската нация през очите на героите. Забележително е и какъв психолог е самият той - в края на книгата се явява и своеобразен пророк на събитията, в които след години страната ще се впусне. ... |
|
|
"Отдавна не бях чел ръкопис на български писател с такъв жив, изразителен, естествен слог... За мен тази книга е културно събитие!"
Тончо Жечев
"Тя просто трябва да се прочете, за да "проникне" до свидните кътчета на душата. "Къща отвъд света" е архибългарска."
Георги Величков
"Рядко един толкова вдълбочен и остър ум, умее да бъде и толкова толерантен към несъвършенствата на живота и човешките слабости. С много любов, с великолепно чувство за хумор и с ярък български език писателят е успял да създаде произведение, което, сигурна съм, българските читатели ще обикнат.& ... |
|
|
Футляр от 2 книги, които се четат на 1 дъх. ... Тези два класически романа от Джейн Остин взаимно се обогатяват и допълват. Подобно на две картини от бележит живописец, рисувал ги вдъхновено наскоро една след друга, сюжетите, персонажите и стилът им са в сходна гама. Неповторими обаче са личните характеристики на героите, които заедно сякаш създават едно по-голямо семейство - сплотено и разединено, уверено и лутащо се. В този реалистичен и изграден с много обич рисунък се крие и магията на неостаряващата проза на Остин - за да ни привлича и вълнува наново всеки път, когато се потопим в нея.
Два романа, за които пазим ... |
|
|
Изданието е с нов превод.
Има произведения, чиито герои щастливата им литературна съдба превръща в нарицателни. С Дон Кихот, Отело, Ромео или Бай Ганьо наричаме нерядко един или друг свой познат. Сред тях е и Остап Бендер от "Дванайсетте стола" - "великият комбинатор", чиято неуморна изобретателност на ръба на закона е жива днес.
Започнат като на шега по идея на Валентин Катаев, този роман се оказва най-голямата художествена шега, пресъздала парадоксите и комизма на следреволюционна Русия. Подобно на "Мъртви души" на Гогол, той е презабавно сборище от типажи с вечните им слабости и ... |
|
|
Изданието е с обновен превод.
"Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие."
Джеймс Джойс
"В литературата името и творбите на Джеймс Джойс са онова, което са в науката имената и теориите на Фройд и Айнщайн. Струва ми се, че дързостта и суровостта, с които Джойс описва и представя инстинктите, смятани за най-долни в човешката природа, му идват от примера на великите казуисти... От йезуитите Джойс е придобил устремената си хладност и липсата на всякакво уважение към човека с неговите ... |
|
|
"За много неща не разбираме, че са излишни, докато не започнат да ни липсват: използваме ги не защото ни трябват, а защото ги имаме. А колко неща притежаваме само защото повечето хора ги имат. Една от причините за нашите злини е, че живеем по чужд пример, не се водим по разума, а се отклоняваме заради навика."
Луций Аней Сенека ... |
