Можем ли да кажем нещо ново за този непреходен роман? Едва ли. Затова нека прочетем какво пише Вирджиния Улф за Джейн Остин в Собствена стая: "Колко невъзможно е било жените писателки да се отклоняват вляво и вдясно от общоприетото! Кой е този талант, дето би дръзнал да се изправи лице в лице с тогавашната критика? Направили са го само две от тях: Джейн Остин и Емили Бронте. И така те са боднали по още едно перо, може би най-ценното, на шапките си. Защото са писали така, както пишат жените, а не както пишат мъжете. Джейн Остин е погледнала мъжкото писане, изсмяла се е и е създала свое, съвършено естествено, ... |
|
Разумът или чувствата - в кое да вярваме? Да контролираме поведението си и да се ръководим от правила, които смятаме за важни, или да дадем воля на сърцето си, пък нека ни отведе накъдето ни е писано? Като всеки даровит писател Джейн Остин ясно си е давала сметка, че за подобна дилема няма еднозначен отговор. Че когато става дума за човешки характери и сблъсъци, разумът и чувствата не могат да бъдат поставени на кантар. И че единствено истинността на героите ѝ ще ги гравира в скрижалите на времето и в читателската ни памет. Затова този роман, издаден преди малко повече от 200 години, и до днес ни пленява със ... |
|
Тази малка приказка е нещо повече от художествена творба. Като всеки литературен шедьовър тя далеч е надхвърлила жанровите си граници. Историята на странното златокосо момче и неговия случаен възрастен приятел е прелестна притча, за живота и смъртта, любовта и раздялата, красотата и преходността. Тънката книжка на Антоан дьо Сент-Екзюпери оставя усещането, че в душата и на най-обикновения от нас живее по един крехък Малък Принц, дошъл за кратко от неведомия безкрай. И че всеки, преди да се отправи обратно натам, е длъжен да раздаде на оставащите тук своята обич, безкористност и по детски чиста мъдрост. ... |
|
Светът е пълен с хора и места. И е трудно да се каже кои са повече. Ала как да открием нашето място, онова, което Господ е създал сякаш само за нас? Тази книга е стъпка в правилната посока. Кратките истории, които Инна Учкунова ни разказва, ни разкриват света в дълбочина, с неговите не само географски, но и човешки измерения. Потопим ли се в тях, със сигурност ще открием градове, местности, сгради и личности, с които ни свързва много повече от обичайното туристическо любопитство. И определено ще опознаем повече света на хората. ... |
|
Разумът или чувствата - в кое да вярваме? Да контролираме поведението си и да се ръководим от правила, които смятаме за важни, или да дадем воля на сърцето си, пък нека ни отведе накъдето ни е писано? Като всеки даровит писател Джейн Остин ясно си е давала сметка, че за подобна дилема няма еднозначен отговор. Че когато става дума за човешки характери и сблъсъци, разумът и чувствата не могат да бъдат поставени на кантар. И че единствено истинността на героите ѝ ще ги гравира в скрижалите на времето и в читателската ни памет. Затова този роман, издаден преди малко повече от 200 години, и до днес ни пленява със ... |
|
"И не преставам да се питам от къде се е взела тази божа дарба у медвенското овчарче Джендо. Възможно ли е през столетия робска участ някакъв ген да се е спотайвал, съхранявал и да е чакал упорито своя час, за да окрили душата на един мъченик? Възможно или не - "Записките" са пред очите ни и ще векуват. В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да ... |
|
Той е кралят на междучасията, експерт-ниски оценки: той е небезизвестният Тото! Как Тото си прекарва времето, докато пътува с кола? По какъв начин Тото разпознава дали един моторист е щастлив? Няма как да разбереш, без да прочетеш вицовете за Тото и веселата му дружина! Единадесета част от поредицата Тото от Франк Жирар с илюстрациите на Серж Блок. Всеки брой от поредицата включва около 70 великолепно илюстровани вицове за малкия палавник Тото - френският еквивалент на българския Иванчо. Тото винаги прави забавни и необмислени коментари и действия, и с острия си ум поваля наред родители, учители и съученици. В ... |
|
Те се хилят на глупости, играят на топка като обезумели... Честно казано, момчетата са страшни образи! Понякога на Лулу ѝ се струва, че са много смотани. Но само понякога... защото го има Тим. И макар да обожават да дразнят момичетата, момчетата не са толкова по-различни, що се отнася до това да прихнеш от смях или да се справиш на контролно-изненада... Четвърта част от поредицата комикси Лулу от Марилиз Морел. ... |
|
Лулу е на девет години. В училище и у дома тя открива радостите и малките премеждия от ежедневието: приятел, чиито родители се развеждат, трудна за пазене тайна, завист към съученици... Все ситуации, към които Лулу се приспособява, за да намери решение. Ами да, именно това означава да пораснеш! Първа част от поредицата комикси Лулу от Марилиз Морел. ... |
|
Тази история за чудовищното, светещо в тъмнината куче, донася огромна слава на автора ѝ Артър Конан Дойл. Превърнала се в класически пъзел, който героите му Шерлок Холмс и доктор Уотсън разгадават, тя и до днес стяга гърлото ни, потопим ли се в нея. Призрачната обстановка на Гримпенското тресавище е само част от зловещия декор, където се развива напрегнатото действие. Но зад стряскащия пейзаж се крие нещо още по-страховито - една удивителна пресметливост, готова на всичко, за да засити изкривената си, престъпна природа. Многократно адаптиран за театъра, киното и телевизията, романът Баскервилското куче вече ... |
|
Не може да си прочел "Изкуството на войната" на Сун Дзъ и да не прочетеш Лиедзъ. Подобно на вода от скачени във времето съдове, мъдростта на единия трактат се прелива в тази на другия. И двамата древнокитайски мислители ни очароват с простотата на своите съждения и с дълбочината на прозренията си. А славата и значението им отдавна са надхвърлили границите на Китай и са част от великото философско наследство на света. ... |