Тази книга повече от 170 години е любимо четиво на малки и големи по цял свят.
Приказната история за Ебенизър Скрудж, Малкия Тим и призраците е много повече от занимателно четиво по Коледа. С нея големият хуманист Чарлз Дикенс още в средата на живота си отправя своето послание към идните поколения - да вярват в доброто и да го отстояват напук на всички житейски премеждия. Вълнуваща и пленителна, с богат език и в чудесен превод на Нели Доспевска, "Коледна песен" сгрява сърцата ни и ни зарежда със съчувствие и обич към ближния. ... |
|
|
Книгaтa е прекрaсен рaзкaз зa емоционaлното и морaлното изрaствaне, зa нелесното умение дa взимaш прaвилни решения в трудни моменти и зa рaздялaтa с детството.
В "Приключениятa нa Том Сойер" се преплитaт кaкто историите зa невинни лудории, зa първaтa любов и знaчението нa истинското приятелство, тaкa и рaзкaзи зa суеверия, убийство, отмъщение и възмездие.
Незaвисимо дaли сте дете, което ще се зaбaвлявa с невероятните приключения нa Том, или сте възрaстен, който ще открие еднa вълнувaщa кaртинa нa животa и порядките от оновa време, "Приключениятa нa Том Сойер" си зaслужaвa дa бъде прочетенa. Или ... |
|
|
Малки притчи за любовта, щастието и успеха от древността до днес.
Съставител: Инна Учкунова. ... От хилядолетия притчите са най-сгъстените и кратки текстове, пазещи човешката мъдрост и знание. В поетичните им алегории и метафори се съдържат основните морални ценности на различните култури, съществували на земята. Те са като малки приказки за възрастни - помагат ни да си изясним и запомним решения и поуки от ситуации, които често са ни изглеждали сложни и заплетени.
В тази малка книга Инна Учкунова е събрала онези от тях, битуващи по света, които, по нейна преценка, са валидни и до днес със своите хуманистични ... |
|
|
Едно "дървено човече" гони мечтите си. Една "кукла на конци" се бори със страховете си. Едно "палаво дете" иска само да зарадва баща си и да стане истинско момче. Който и да си ти, скъпи читателю, историята на малкия Пинокио е за теб.
Тази любима на поколения деца приказка ще ти припомни твоите собствени пакости, ще стопли сърцето ти, ще те разсмее. И най-вече - ще те накара да се замислиш за важните неща, които ни помагат да не правим грешки - ценности, приятелства, силна бащина и синовна обич. ... |
|
|
Този прекрасен роман може да се чете десетки пъти и никога да не омръзва на запленения му читател. Защото освен сдържания си, точен и през сълзи хладнокръвен език, Ф. Скот Фицджералд притежава едно рядко качество - да е неизтощим романтик.
Текстове като този за пореден път ни убеждават, че голямата литература живее във и извън времето. Достатъчно е вътре в гърдите ни онова нещо, което всеки от нас назовава с различни думи, да не е угаснало и да разпръсква деликатната си светлина над нашите вчерашни и утрешни помисли и дела. ... |
|
|
Разумът или чувствата - в кое да вярваме? Да контролираме поведението си и да се ръководим от правила, които смятаме за важни, или да дадем воля на сърцето си, пък нека ни отведе накъдето ни е писано?
Като всеки даровит писател Джейн Остин ясно си е давала сметка, че за подобна дилема няма еднозначен отговор. Че когато става дума за човешки характери и сблъсъци, разумът и чувствата не могат да бъдат поставени на кантар. И че единствено истинността на героите ѝ ще ги гравира в скрижалите на времето и в читателската ни памет.
Затова този роман, издаден преди малко повече от 200 години, и до днес ни пленява със ... |
|
|
Защо едни книги се превръщат в литературна класика, а други не? Дали тази, която сега държите в ръце, дължи непреходната си слава на пълнокръвността на образите си, на завладяващата си интрига или на важните си послания? Или пък на това, че всеки от нас има и гордост, и предразсъдъци и е любопитен да узнае до къде ще го отведат те?
Това е роман, който всеки е добре да има в домашната си библиотека. Филмовите студиа или телевизиите периодично ни поднасят поредната си негова визуална версия. Но страниците на едно преборило времето произведение съдържат енергия, която само личният прочит може да почерпи.
Джейн Остин не ... |
|
|
"В този момент едва ли някой би разпознал в него детектива Холмс, безпощадния Холмс, ненадминатия по остроумие и неуморим преследвач на престъпници. Удивителното в неговия характер бе способността му да раздвоява личността си, сякаш в него се бореха две начала, и аз често се питах дали изключителната му проницателност и педантичност не се бяха породили като някаква защитна реакция срещу романтичността и сантименталността, които природата бе заложила у него."
Из книгата ... |
|
|
Или новият Прометей. ... Когато преди 200 години този роман излиза от печат за първи път, при това анонимно, авторката му Мери Шели едва ли е подозирала каква слава ще ѝ донесе той в бъдеще. Запозната чрез съпруга си Пърси Шели с постиженията на електрофизиологията, тя създава герой, който открито повдига фундаменталния въпрос, докъде човек има право да се бърка в делата на природата.
Ужасното същество, създадено от Виктор Франкенщайн, плаши нашето въображение с последиците, които неразумната научна дейност може да донесе на човечеството. Ала проницателният читател ще открие и едно друго, по-дълбоко и ... |
|
|
Всеизвестно е, че Джером К. Джером може да ви накара да се смеете до сълзи. Но както казва самия той: "Нашата шега обикновено носи болка другиму". Затова в разказите му има и много обич към човека, и гняв срещу пошлостта и лъжата, и съчувствие към нуждаещите се от него.
Преходът от едното към другото при Джером е естествен като в живота. А наблюдателността и точният му език са предизвикателство за всеки добър преводач. ... |
|
|
И в това томче големият смехотворец Джером К. Джером остава верен на себе си. Смях и поучение. Тъжни размисли за живота и пак смях се редуват, проникват се взаимно, пораждат се едно от друго.
С простотата на своите истории той достига до всяко наше чувство - първично, достойно или което предпочитаме да скрием от чуждия поглед. Но така Джером приятелски ни помага да бъдем себе си - понякога облекчени, друг път засрамени, но винаги с добри сърца. ... |
|
|
"И не преставам да се питам от къде се е взела тази божа дарба у медвенското овчарче Джендо. Възможно ли е през столетия робска участ някакъв ген да се е спотайвал, съхранявал и да е чакал упорито своя час, за да окрили душата на един мъченик? Възможно или не - "Записките" са пред очите ни и ще векуват.
В родната литература са написани по-гладки редове, по-стилни съчинения, но няма по-българска книга от Записките. Когато ги препрочитах, ме обзе безпокойството как ще се посреща словото на Захари Стоянов от съвременния нетърпелив, многознаещ и малкочетящ българин. Ще има ли той мъжеството и търпението да ... |
