Творчески Фън Шуй ритуали на силата ... Центърът на нашия дом е свещено място, точка, в която не само се срещат небесната и земната енергия, но и лъчът на Духа опложда Земята. Центърът на нашия дом е пъп на малкия ни житейски космос и символичен двигател на онова, което се случва в него. Центърът на нашия дом съдържа специфична творческа мощ, която можем да умножаваме и насочваме. С придобилото напоследък изключителна популярност понятие Фън Шуй се обозначават намесите в жизненото пространство за постигане на здраве, хармония, цялостност, благосъстояние. Магията на центъра не е банално магьосничество и който я ... |
|
"Тази книга не е манифест за борба. Има твърде много войнствени книги от жени и за жени, които прокарваха и все още прокарват пътя и които направиха възможни промените в обществото. Моята изходна позиция обаче е друга, макар че лично аз съм водила много битки. Смятам, че патриархатът е гибелен и за мъжете. Защото при него и на мъжете се забранява онова, което ги прави хора и мъже, както се забранява на жените да изживеят живота си на жени и човешка същества. Убедена съм, че една връзка може да бъде излекувана само ако се излекуват и жената, и мъжът". А. Бюрки - Филенц ... |
|
"Малките индиго са призвани да ни подскажат, че трябва да се откъснем от масовото съзнание, да заживеем собствения си живот и да поемем отговорност за него. Тази отговорност включва усилието и волята да им осигурим топло гнездо, да ги оставим да проявят индивидуалността си и да споделят с нас вътрешната си мъдрост. Включва готовността просто да се радваме, че ги има. Настоящата книга ни импулсира да преодолеем страха и да използваме шанса, даден ни от децата, които са ни избрали." ... |
|
Във всяка една епоха е имало чисти и боголюбиви хора, които са чували Божия глас в сърцето си. На много места в Стария завет срещаме известните думи на пророка: "И Господнето слово дойде към мене." Свидетелства за вътрешно откровение откриваме и в редица новозаветни писания, като например в Откровение от Йоан. През следапостолската епоха църковните отци Йероним и Августин, а по-късно и средновековните мистици Бернар от Клерво, Таулер, Сузо, Томас а Кемпис и други също са отдавали голямо значение на откровението. Якоб Бьоме (около 1600 година) и Емануел Сведенборг (около 1700) са писали творбите си, вдъхновени от ... |
|
"Ти не си като другите майки" е разказ за една необичайна женска съдба, блестяща хроника на един живот, а по-скоро на "двата живота" на Елзе Киршнер на фона на епохални обществени трансформации и събития в началото на миналото столетие, през двадесетте години, наречени "златни", по време на възхода на националсоциализма в Германия и осемгодишната емиграция на героинята в България. ... |
|
"Вярвам, че с моята на пръв поглед твърде лична и незначителна история наистина разказвам история, а може би и бъдеща история." Тези думи на 32-годишния Хафнер могат да се видят някому самонадеяни, но те по-скоро издават, че той не е съзнавал докрай пророческата сила на своите прозрения. Инак написаната през 1939 г., тоест на младини, автобиография не би останала непубликувана. Тя бива открита едва след смъртта му, 60 години по-късно, когато многобройните му почитатели очакват неговите мемоари. Оказва се обаче, че Хафнер и в края на живота си не се е придържал към общоприетото. Мемоари сред ръкописите му няма. ... |
|
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните ... |
|
"Може ли една книга да бъде тотална творба и същевременно да бъде изградена от фрагменти? Потос на Антоан Асенов е много неща книга-полет, книга-процеп, примка, прашинка плът, пропадане, откровение, пулсиращо ликуване, пламък, Всичко това в едно, но при всички случаи голяма проза. Това е автобиография на копнежа-полиглот, който мълчи на всички световни езици, но също така е и негова анатомия. Чудно е как авторът е успял да деконструира крехкия, летлив предмет на своята книга и все пак той да остане цял, непокътнат, топъл, туптящ, изпълнен с живот, с очакване, в онзи момент на пределна интензивност, когато аз-ът е ... |
|
"... трябва да се избавя от себе си, за да виждам."Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г. Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности. В това пътуване отпадат оковите на личността, житейските обусловености, фалшивите понятия за себе си и другия, позволявайки ѝ да се приближи до своята същност, а може би и до скритата истина на съществуването си. Тя преминава отвъд илюзията на знанието и излиза духовно преобразена, с променено усещане за реалност и ново разбиране за света, почти неподвластни на човешката ... |
|
Това е история на човек, оцелял на бойното поле, но изгубил себе си в една война, която продължава да го съпътства и чийто край не означава край на разрухата. Оживелият се е завърнал мъртъв. В него сякаш се надговарят двама мъже. Кой съм аз всъщност, кой съм аз? Целият роман е вик на раздвоената му осакатена душа, на нейната болка и обърканост. Поток на съзнанието, докато човекът се бори със своите призраци, монолог в сегашно време подобно на фантастична бурна река: "... тук гореше светът, тук милиони бяха овъглени и обезкървени, тук лежат нашите братя, тук лежи Европа, тук лежи човечеството, тук съм и аз, тук лежа, ... |
|
"Кайротични прелюди утвърждават Антоан Асенов като един от най-изтънчените есеисти в българското литературно пространство днес. По монтеновски, с увереността на един зрял дух, авторът се гмурва в есеистичното раздаване, сякаш това е най-естественото състояние на речта и общуването, превежда музиката на езика на живота, втъкава музикалното в битието. Организирани на принципа на годишните времена, 12 на брой, колкото са и месеците в годината, текстовете в този сборник са по следите на изгубеното време, но към едно наше, родно детство, което непрестанно излиза от локалното на спомена и се свързва със световната култура ... |
|
"Романът Бреговете на Бохемия може да бъде причислен към типа книги, фокусирани върху конкретни исторически рани, върху някакви точки на пречупване в българската политико-властова история. Действието се развива в невралгичното за България време от началото на 30 -те години на XX век: между 1933 г., малко преди "звенарския" преврат, който отменя Търновската конституция и забранява политическите партии, и 1935 г., тоест няколко месеца след него. Главният герой, бивш поручик от армията, обичащ лекия живот и забавленията, официално се подвизава като журналист, а неофициално е шпионин на царя и същевременно ... |