Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
|
Когато един от най-близките ти хора се разболява и всичко като че ли започва да се разпада, постижимо ли е изобщо да се овладее и управлява скръбта? Този въпрос, фино вплетен в тъканта на романа, задвижва повествованието и държи крехката му нехронологична структура. Героинята извиква целия си изживян досега живот с хората, сред които израства, от които си отива и при които се връща, опитвайки се да се докосне до най-съкровената им същност. Представени калейдоскопично, но придърпвани от невидима нишка, различните картини, различните истории се събират в обща история и носят облекчение от болката."Само в проблясъци ... |
|
|
Човек, способен да съхрани в най-висша степен човешкото у себе си при съкрушителни житейски обстоятелства, да опише крайно тежкия си жизнен опит с изящен и чист език - такъв е образът на почти идентичния с автора герой-разказвач в произведенията на Газданов. В Завръщането на Буда той е студент-емигрант в Париж, който изживява невероятни, силно променени състояния на съзнанието и се среща с различни аспекти на своята индивидуалност. И докато преминава през множество екстремни ситуации в този процес на самопознание и самостоятелно търсене на смисъл, се осъществява неговото духовно прераждане. Романът е трудно определим в ... |
|
|
"В книгата пътешествията и поезията преливат едно в друго като скачени съдове. Фантазмени слоеве и съновидения са поставени върху наблюдения и описания на реални места и ситуации, проникват в тях и ги променят поетически, понякога сюрреалистично, през смях и факти, обрасли с поетически смисли. В подходът при писането на "Лимне X", текстовете е в често вглъбеното наблюдаване на микроскопични форми или движения - насекоми, тичинки, трептене. Движението е от малкото към голямото. От дребните форми живот и проявления в природата към едрите прояви на дух, човечност, мисъл. Това са текстове, потопени в природата ... |
|
|
Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и "нехората" оплитат заедно тъканта на съществуващото - топоси, познати от вече излезлите в превод на български "Итанесиес" (2015) и "Автобиография на един труп" (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните ... |
|
|
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните &# ... |
|
|
Бруно Шулц, полски писател, художник и критик, роден през 1892г. в Дрохобич, едно - по силата на историческите превратности - "бродещо между границите" (Австро-Унгария - Полша - Украйна) галицийско градче, но същевременно и допирна точка на културните светове. Творил в такова своеобразно идейно средоточие, Шулц оставя художествено и литературно наследство, приносно и за Изтока, и за Запада. За прозата си той още приживе е удостоен със Златен лавров венец на Полската академия за литература. Неголяма по обем поради ранната му гибел през 1942 г, позната понякога и в няколко превода на един език, тя продължава да ... |
|
|
Шарл Ламбер, трийсет и пет годишен, живее в най-хубавата ферма в белгийското село Сарто със своите възрастни лели. Когато двете стари моми умират, Шарл остава сам и решава да се ожени. Тогава моли писаря на тамошния нотариус да съчини от негово име обява за местния вестник, с която оповестява своето намерение. Тя остава без отговор. Но ето че един ден Шарл открива жената на живота си в каталога "Щастие от островите със снимки на "красиви туземки, търсещи брак"... "Пропуснатата жена" е роман-спомен или може би роман-сън, в който се преплитат привидно ясно настояще, скрито минало и възможно бъдеще, ... |
|
|
"Във "Вечер при Клер" липсват обичайните белези на занимателното четиво и въпреки това цялата книга се чете на един дъх... Това се обяснява не само с факта, че Газданов е прекрасен и увлекателен разказвач... В романа си той е постигнал висока степен на емоционално напрежение, на което най-вече се дължи неговата прелест. Газданов притежава необикновени литературни и изобразителни способности, той е един от най-ярките писатели, израстнали от емиграцията." Марк Слоним "Вечер при Клер" се движи наистина деликатно между руския автопсихологически роман и западния роман на потока на съзнанието.& ... |
|
|
Разгадаването на Газданов е продължителен процес отвъд прочита на произведенията му. Разбира се, един такъв процес предполага наличието у читателя на известен интелектуален багаж, за да долови заложените в текста съзвучия и алюзии - от Библията през Е. Т. А. Хофман до Е. А. По и от Пушкин през Гогол и Лермонтов до Достоевски. Особено отчетливо са проследими те в романа "Призракът на Александър Волф", писан с оглед на бъдещото му филмиране и затова по изключение с по-разгърната фабула: злото, което поражда зло, убийството, даващо мимолетно чувство за власт над творението и съдбата, изпитанията и ... |
|
|
Как малкото момче, покъртено от това, че неволно е причинило смъртта на едно птиче, след години се превръща в хладнокръвен убиец, който невъзмутимо и с чар води полицията за носа, бяга от най-строго охраняваните затвори на Канада и родната си Франция, и накрая бива обявен за обществен враг № 1 в тези две държави? Срещнал се с омразата, насилието и смъртта във Френско-Алжирската война и предприел макар и непоследователни опити да се впише в обществото, което го оставя да се справя сам с психическите си поражения, Жак Месрин му обръща гръб, слагайки началото на криминалната си "кариера" на гениален взломаджия и ... |
|
|
„По това се познава перото на майстора и така литературата разкрива демоничната си същност. Тя лъже и мами, разкрасява и си измисля и пак при цялата си лъжовност превъзхожда реалността по истинно съдържание.“ Тази писателска максима, вложена в думите на един от персонажите на романа „Падналият ангел“, в пълна степен се потвърждава от виртуозността, с която Кони Палмен преплита действителност и фикция и извлича значения и същности със средствата на привидното. „Нашият ангел падна.“ Едничкото изречение, с което композиторът Лукас Лоус съобщава в пресата за смъртта на жена си. Търсейки отговор на въпроса, той ли я е убил, ... |
