Небесни тела е дебютната стихосбирка на Доротея Василева. Доротея Василева е родена през 1985 г. в Добрич, където завършва езикова гимназия с френски език. Следва английска филология в СУ Св. Климент Охридски и завършва магистратура в Портсмут, Великобритания. Занимавала се е с преподаване, журналистика, PR и дигитално съдържание. През 2021 г. ръкописът Небесни тела печели конкурса на ИГ АРС и Scribens за дебютна стихосбирка. Живее в София със семейството си. ... |
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
"Синини на Шанел Еркин е опит за създаване на любовен пантеон от ежедневното. Експерименталният начин на поднасяне на текстовете и оформяне на книгата допълват идеологията ѝ. И докато Шанел ни провежда като гид между мраморните спомени и ронливите останки от възможното, над пантеона преминават облаци: бели, сини, розови, черни. И остават там като знаме за кратко." Георги Гаврилов "Книгата е фокусирана върху вечната тема за любовта, но предлага поетическия поглед на съвременен млад човек, като успява да преодолее преексплоатираните образи и да изгради въздействаща атмосфера. Интересни са ... |
|
Единадесети брой Прозорец към душата съдържа 13 разкази от 13 автори: Полетът на Лейт - Елиса Хес Момичето без клепачи - Диана Софрониева Метаморфози - Петя Юревич Чугун - Ани Динева Къщата с ягодите - Йоана Кънчева Прошката - Веска Дучева През прозореца - Камелия Иванчева Светлини в мрака - Гергана Павлова Освободени - Яна Сърнева Наръчник за опазване на дивата сьомга - Данила Райчева Последни капки - Ралица Арнаудова Липсващо парче - Виктория Генчева Няколкото имена на колективното несъзнавано - Любомир Петков ... |
|
"Приятно изненадана съм от Полюсът на живота. Очаквах от Христо Мухтанов трета книга с поезия, а чета своеобразна капсула на времето, която години е била скрита и сега сама се разтваря. Отвътре изскачат фрагменти от нещо преживяно вече, но вечно в същината си. Разбъркани парчета, в които авторът не се бои да извика: "Сам съм", "Препъвам се", "Не спирам да мисля, че това ще доведе до нещастия", но и се надява, забелязва, устремява се. Долавям изменчивата същност на чувството, на осезанието, на възприятието на човека за обитаващия го свят. Свят, който самият той захранва със собствения си ... |
|
Телесно е дебютната стихосбирка на авторката Биляна Димова."Най-добрите от тези стихотворения влизат остро в премълчаното, в някакви уж незабележими реплики, които носиш цял живот. Писане, което се съсредоточава в онази болезнена точка на всекидневие и травма, на семейство и самота, на отчаяние и стоицизъм, крехко и директно едновременно." Георги Господинов "Поезия, която е прецизен и изчерпателен отговор на въпроса Как си?. Отговор, даден в момента, в който разумът е пронизан от невъзможност да се справи достатъчно добре и рационално с поредица от ситуации. Отговор, който е знак за сила и обич, за ... |
|
Девети брой Аз съм твоето алиби съдържа 11 разказа от 11 автори: Думите - Светлана Тушева; Поздрави дъщеря си от мен - Веска Дучева, автор на Продавачът на илюзии. Криминални хроники; С Гошо съм - Тодор Иванов, автор на Очите на живите; Бандата на Хю - Мартин Дангов; Смъртта витаеше около него - Костадин Койчев; Крадецът на пържени филии - Ани Динева; Следи в слънчогледите - Таня В. Василева; Магазин за сладки неща - Антон Меляков; Резервни очи - Але Горска; Мая - Милена Харизанова; Случайна непозната - Бориса Борисова. ... |
|
"Деликатна, но героична, за мен Всички същества на рамото ми е образец на дебютната книга. Тук поетичният език на Станимир Семерджиев е достатъчно хитър и дързък, за да окупира познатия ни свят и да го преобзаведе със съкровища, магьосници и гиганти, да заличи лекотата, с която се примиряваме, и да ни покаже, че това не е просто приказка, с която приспиваме действителността, а възможност за "бъдещ огън, който някога / децата ще прескачат." Анна Лазарова "дойде време да си поговоря с мелтемите, да стана едно с падините си, да кажа Здравейте! на всички същества, кацнали на рамото ми." Станимир ... |
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
Александър Кирилов Алексиев е роден на 27.10.1977 г. в София - експерт в туризма, хералдик, футболен статистик, общественик, екскурзовод, краевед, колекционер, меломан и пътешественик. Средното си образование получава в ЕГ Бертолт Брехт в Пазарджик в немска паралелка, но завършва училището и с английски като частен ученик. Води младежки авторски предавания по радио Пазарджик и радио Оберон. Завършва специалност Туризъм в СУ Св. Климент Охридски като бакалавър и магистър, а второто си висше образование получава в УНСС в специалност Фирмено управление. Работи 27 години в сферата на туризма. Създател, редактор и автор на ... |
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
"Ще ви издам една тайна: Веселина Ангелова си има личен ангел, който понякога седи а един светофар и си клати краката. Когато някоя от обувките му падне, тя започва да пише. На мястото на сърцето си той има липи. И обратното. А тя рафинира тази дантелена чувствителност в думи и ни я дава сякаш между другото. В Сърце и липи метафорите и образите отстъпват на голямото, на важното - на начина, по който тази книга ни кара да преосмислим света, себе си и света в себе си. И ако това ви звучи абстрактно, защото още не сте прочели книгата, върнете се тук и после. Думите на Веселина Ангелова няма да избягат, ще ви чакат. ... |