Защо ме будиш, пролетен полъх...  Младият Вертер отива в едно градче да поеме правата си върху някакво наследство и да откликне на желанието на семейството си да заеме административна длъжност в посолството, за което отдавна е подканян и от самия посланик. Животът обаче е прекалено красив, за да бъде затворен в някоя канцелария, и Вертер го посвещава на четене, разходки сред природата и нови познанства, които не му носят пълно удовлетворение, но все пак запълват приятно времето му. Докато веднъж на път за една танцова забава не се запознава с Лоте - пленителна девойка, облечена за танци, която реже филии хляб и ги раздава  ...  | 
 | 
 "Дали да не опитам аз вълшебникът да бъда между нас..." В столицата всички очакват пристигането на непознат вълшебник за предстоящия черешов празник. В разгара на юни е, пролетните дъждове не искат да си отидат, но във всеки дом ухае на билки и трепетни надежди. Така ухае и в едно кафене, в което старият търговец на помади и мехлеми разказва на гостите как в неговата младост вече е идвал този вълшебник и е обърнал живота му с главата надолу; защото след като си e заминал, сестрата на търговеца също изчезнала безследно. Дали вълшебникът, когото всички очакват сега, е същият, дали е друг, и можем ли да  ...  | 
 | 
 "И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от  ...  | 
 | 
Петър и латвийското момиче Агнесе си припомнят в писма петте дни щастие, което не е било възможно да продължи в реалността. На раздяла Агнесе е подарила на Петър кехлибар, онези камъчета с цвят на огнена луна, недокоснати от нищо, освен от времето. "Подари ги на момичето, когато го срещнеш", казва Агнесе, онова момиче, с което любовта ще бъде възможна. И в живота на Петър наистина се появява момичето, на което може и иска да дари мечти - Анна. Изглежда, че щастието е възможно. Но защо тогава, полагайки камъчетата в дланта ѝ, той поглежда към луната и от душата му няма се отронват думите: "Агнесе,  ...  | 
 | 
Бъди отново моя ти... както бе през май преди...  Жулиен Азуле е обещаващ автор на развлекателни романи, вече получил първата си награда и договор, който му обезпечава живота за години наред. Но ненадейното заболяване на любимата му жена Елен и бързата ѝ смърт го лишават от всякакво вдъхновение и воля за живот. Подобно на Орфей, той всеки ден отива на гроба ѝ и в мъката си вярва, че някакво чудо може да я изведе от царството на мъртвите. Но дали самият той не се нуждае от извеждане на светло? Писмата, които пише до жена си в изпълнение на последната ѝ воля и които поставя в тайно шкафче в надгробния  ...  |