"Пещерата" - това е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи - на господарите, и долният - на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. "Пещерата" е не само вълнуваща творба, но и драматургичен експеримент - едно от действащите лица е "авторът", който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата. ... |
|
|
Пиеса ... Веднъж един актьор ме помоли да напиша пиеса, която да се играе от чернокожи. Но какво всъщност означаваше чернокож? И най-вече - какъв е цветът му? Жан Жьоне (1910-1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявали отначало заради "посегателство върху добрите нрави". Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. ... |
|
|
В този сборник се опитваме да разкажем за протестите чрез избрани лозунги, снимки и цитати от политически и обществени фигури, допълнени с кратка хроника на събитията. Лозунгите в този сборник са плод на българското възмущение, находчивост и чувство за хумор. Много от тях са тъй оригинални и остроумни, че би следвало авторите им да се знаят. Известно стана само името на Правдолюб Иванов. ... |
|
|
„Безкрайната точка“ е писан успоредно и едновременно с романа „ Петнайсетият камък “ и е завършен също през месец март 2011 г. Наблюдателният читател веднага ще забележи сходството между двата текста - по отношение на темата, съдържанието, изграждането на образите, развитието на действието и дори използването на идентични изразни средства. Има цели изречения и пасажи, които се препокриват напълно и в двата романа. Това е съзнателен творчески експеримент - създаването на романи-близнаци. Все пак те умишлено не са обединени в едно книжно тяло, защото са самостоятелни смислови единици. Но могат да се четат, анализират и ... |
|
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |
|
|
Една лична история ... Тимоти Гартън Аш (1955) е изтъкнат британски историк, публицист и журналист, преподавател в Оксфорд. Носител на наградите ”Джордж Оруел”, ” Съмърсет Моъм ” и на Европейската награда за есеистика, удостоен с ордени за заслуги от Чешката република, Германия и Полша. Член на Кралското общество за изкуства. През 1978 г. един млад англичанин, историк, пребивава известно време в Източен Берлин, за да подготви докторската си дисертация на тема Третия райх. Двайсет години по-късно, след падането на Стената, той се връща там, за да проучи похватите на някогашната държавна сигурност в бившата ГДР. И ... |
|
|
Париж, 30-те години на XX век - животът е лек, бохемски, безгрижен, волността в изкуството и нравите набира скорост. Жените са много и все достъпни, всяко бистро предлага приключения. Безпаричието не води до затормозеност, а е тласък към изобретателност, повод за разнообразие и весели случки. А безделието е за твореца способ да събира жизнен опит чрез случайни срещи и връзки - забавни, трогателни, любопитни, остро еротични. "Спокойни дни в Клиши" по неповторим начин изразява и осмисля богатството на живота и неговите чувствени удоволствия. Хенри Милър (1891- 1980) е всепризнат като един от американските ... |
|
|
Есента на 1989 година. Френски дипломат е изпратен в Лондон да оглави делегацията на своята страна на международна конференция по въпросите за информацията. Отзовава се неохотно, защото интересите му го теглят в друга посока - към Япония, където му е обещан посланически пост. Разискванията се точат с обичайните за дипломацията мудност, голословие, преливане от пусто в празно; възникват лични вражди, интриги, съперничества, дори любовни връзки... Но най-ненадейно събитията в Източна Европа се ускоряват и добиват неуправляем размах. Берлинската стена рухва, режимите на тъй наречените „народни демокрации” падат един след ... |
|
|
Документални разкази за хора с кураж, дръзнали да се противопоставят на престъпни сили Италянски учител срещу неаполитанската Камора Британски икономист срещу данъчният рай на остров Джързи Бивш словенски полицай срещу корумпирани политици Френски финансист срещу подкупите на междудържавно ниво Български журналисти срещу мутрите и беззаконието... ... Обикновени герои е документален разказ за журналисти, служители на полицията, висши чиновници, банкери, обикновени граждани. Обединява ги едно: че волно или неволно са надникнали в скрития свят на корупцията и финансовите машинации, проявили са куража да издигнат глас ... |
|
|
Дали слепците могат да се влюбват от пръв поглед? Лудостта е като смъртта – ходи по живите хора... Искам да ви подаря светлина. Повече светлина. Аз си знам пътя и в тъмното... Мъртви няма. Живи също... Когато умираш, не боли. Боли, когато се връщаш... Нели Лишковска е авторка на сборниците с разкази „Зеницата на Бога” (2007) и „Стъпки по ръба на месечината” (2008) и на романа „Нероденият” (2009). ... |
|
|
Случайно запазени писма и други документи представят картина за живота на едно семейство, характерна за част от българското общество между XIX и XX век. ... |
|
|
Странно нещо е животът. Също любовта. Странна е смъртта. Кой кого какво убива и защо? Изтикан до ръба на екзистенциалната бездна, Буч предприема отчаяно бягство от обкръжението си, спомените и бездушието на големия град. Той е обсебен от идеята да напише роман, с който да разчисти сметките си с болезнената действителност. Нещата обаче се объркват. Миналото продължава да живее в него, а реалността се заплита в нишките на въображението. "Първото, което трябва да се каже за романа на Милен Стоянов, е че е смислен – характеристика, която все по-трудно може да се даде за огромната лавина от книги не само у нас, но и в ... |
