Практика в мултидисциплинарен екип. Книгата Арттерапия и анорексия обобщава многогодишния опит на авторката Натали Бон-Перо като член на мултидисциплинарен екип, обгрижващ пациенти с анорексия. Тя представлява своеобразна програма за арттерапевтична работа, богато илюстрирана с примери от сесии, чиято методология и психоаналитична обосновка са изложени на достъпен език. Ценен принос е споделената гледна точка на медицинския екип: професор Бернар Виалет (ендокринолог), професор Франсоа Поансо (детски психиатър) и д-р Катрин Самюелиан-Маса (психиатър). Натали Бон-Перо е арттерапевт в системата на университетските болници ... |
|
|
Книгата е част от Серия "Практики" на "Асоцияция за българско психоаналитично пространство". Дали пък, ако се сбъдне пожеланието на Фройд, няма да бъдем свидетели на подкрепата, която психоанализата може да получи от невронауките? Както и на обратното - невронауките да се окажат печеливши от присъединяването на откритията си към психоаналитичния модел? Франсоа Ансерме и Пиер Мажистрети ни предлагат оригинално съчленяване на две често представяни като антагонистични една на друга дисциплини. Пресечна точка между тях са механизмите на невронната пластичност, благодарение на които мозъкът е отворен към ... |
|
|
Какво казва едно дете, когато говори, че не се чувства добре в своето тяло на момче или на момиче? А какво казва един юноша? Кой трябва да бъде слушан? Как да се даде думата на детето и двамата му родители? Имат ли някаква дума специалистите - ендокринолози, психиатри, психолози, психоаналиици? Медицината се опитва да отговори по един категоричен начин на въпросите поставени от детето и юношата - тя си служи с диагнози и предлага медикаментозна терапия. "През последните десет и повече години както в САЩ, така и в Европа, се наблюдава безпрецедентен взрив на исканията за смяна на пола сред деца и юноши. В зависимост ... |
|
|
Под редакцията на Патрисия дьо Рувре и Изабел Алфандари. С участието на Тома Клермон, Франсоаз Дьо Гант-Голиар, Урсула Ренар, Фредерик дьо Ривоар, Раду Туркану, Доминик Виньо. ... Текстовете в този сборник са дело на екип от психоаналитици работещи в приемната за деца и родители на IRAEC (Институт за приложни изследвания на детето и брачната двойка). Институцията е създадена в Париж през 1976 г. и принципите залегнали в дейността ѝ се родеят с тези на Зелената къща, основана 3 години по-късно от Франсоаз Долто. Приемната на IRAEC отваря врати четири пъти седмично и посреща без ограничения и при гарантирана ... |
|
|
Нарцисизма в психоанализата. ... "И наистина, кое е общото между склонния към самоубийство меланхолик, влюбения в тялото си хомосексуалист, страдащия от налудност за преследване или деперсонализирания шизофреник? Все пак всички те се опитват да запълнят пукнатините в структурата си, обръщайки към своя аз инвестирането на изгубен обект. Впрочем, механизъм от същия порядък е причина за несъзнаваните корени на аза (идеален аз, свръх аз, идеал на аза): равновесието между тях се дължи на качеството на символичната кастрация, действаща в Едипа. Все едно дали е патология или конструктивен елемент на аза, нарцисизмът засяга ... |
|
|
Защо се появява и как се проявява? ... "Транскрибираният тук семинар, засягащ един ключов въпрос на психоанализата - изтласкването - си поставя за цел наред с другото да илюстрира този метод, който е в основата на специфичното научно изследване на споменатия въпрос. В този метод се срещат колебания, повторения, ретроспекции; надяваме се, че в крайна сметка той ще предостави на клинициста и на читателя полезен инструмент и някои нови идеи." Патрик Ландман, Жерар Помие Патрик Ландман е психиатър, психоаналитик и юрист. Той е вицепрезидент на френската психоаналитична асоциация Еспас аналитик и президент на ... |
|
|
Книгата е част поредицата "Практики" на издателство "Център за психосоциална подкрепа". ... Не познаваме дете, което пораства без доктор, няма родители, които да не се страхуват детето им да не се разболее. Това означава ли, че тялото на детето е единствено и само органично, машина, която педиатърът поправя без други последствия? Няма ли връзка между страдащото тяло и някои епизоди на страдание от историята на детето и родителите му? Тук не става дума да правим неправилна психосоматична интерпретация и да слагаме най-леката ангина във връзка със семейната история. А по-скоро да поканим родителите и ... |
|
|
На всички бебета, които са така нетърпеливи да влязат в живота. ... Напредъкът на медицината позволява днес да се спасява живота на тежко недоносени бебета, които до вчера са били обречени на смърт. Какво знаем за тях обаче? За техните умения и възможности? За тяхната чувствителност? За изграждането на тяхната субектност? За връзките, които те създават със своите родители и медицинския екип? За тяхното бъдеще? Катрин Вание ни предлага своя отговор, както на тези, така и на други въпроси, показва ни значението на думите още от първите мигове на живота и утвърждава мястото на психоаналитика до тези, нетърпеливи да влязат в ... |
|
|
Ръководство за терапевтичната естетика. ... Експресивните изкуства са естествен начин за изразяване, осъзнаване и лекуване. Предоставят ни техники и похвати за себеизследване, терапия и творчество, помагат ни да развием чувствителност за проблемите на другите и ни предоставят безопасно пространство да изследваме вътрешния свят - сами за себе си или заедно с клиент. Изкуството помага не чрез думите, а чрез образите, цветовете, движенията, звуците; способно е да съдържа противоречия и точно така ни дава възможност да "покажем", а не само да "обясним", да разбираме чрез усещанията си, да извлечем смисъл, ... |
|
|
"Единственото нещо, заради което човек може да се чувства наистина виновен, е да отстъпи от желанието си."Жак Лакан ... Мотото на Лакан за етиката на психоанализата включва един дълбок парадокс. Традиционно, от психоанализата се е очаквало са позволи на пациента да преодолее пречките, които са предотвратявали достъпа му до "нормалното" сексуално наслаждение; днес обаче сме бомбардирани от различни версии на разпореждането "Наслаждавай се!". Психоанализата е единствения дискурс, в който Ви се позволява да не се наслаждавате. Пламенната защита на Лакан от Славой Жижек утвърждава Лакановото ... |
|
|
„Осем разговора за психоанализата” – и така би могла да се нарече тази книга, в която психоаналитикът Жан-Жак Московиц приема „да наруши” традиционната професионална дискретност и да предостави максимално достъпни отговори на интервюиращия го „неофит” Филип Гранше, да сподели практиката си по изслушване на другия, да довери своите съмнения и убедености…. Жан-Жак Московиц е психиатър и практикуващ психоаналитик от 1968 г. насам. Членува в различни авторитетни френски психоаналитични асоциации като Espace Analytique и Psychanalyse Actuelle, на която е съучредител. Организира психоаналитични семинари, публични прожекции на ... |
|
|
Тази книга събира различни приноси, с които съм се обръщал към научна публика. Клиничният ми опит беше разнообразен. Никога не съм се откъсвал от педиатричната практика, която беше отправната ми точка. За мен беше ценно да поддържам връзка със социалния натиск, с който трябваше да се сблъсквам като лекар в детска болница. Също така имах удоволствието да приемам постоянните предизвикателства на частната практика и на терапевтичните консултации. Тези интереси ми предоставиха възможност да прилагам по общ начин това, което същевременно научавах при практикуването на самата психоанализа. Надеждата ми е, че тази книга ще ... |
