Какво казва едно дете, когато говори, че не се чувства добре в своето тяло на момче или на момиче? А какво казва един юноша? Кой трябва да бъде слушан? Как да се даде думата на детето и двамата му родители? Имат ли някаква дума специалистите - ендокринолози, психиатри, психолози, психоаналиици? Медицината се опитва да отговори по един категоричен начин на въпросите поставени от детето и юношата - тя си служи с диагнози и предлага медикаментозна терапия. "През последните десет и повече години както в САЩ, така и в Европа, се наблюдава безпрецедентен взрив на исканията за смяна на пола сред деца и юноши. В зависимост ... |
|
|
Две са осите, около които се конструира проблематиката на едно бебе и които се изследват в консултативната практика: развитието и неговият контекст. Как бебето става такова, каквото то е? Благодарение на множество контексти, обединени в две основни групи - вътрешни (генетичния материал, който носи и невробиологичното му екипиране) и външни (родители, семейство, социална и културна ситуация, исторически период). Настоящият текст е структуриран върху възможността за изследване на променливите в контекст - желанието на родителите за дете, бременността, раждането и времето след него. Тези променливи са разгледани паралелно ... |
|
|
Книгата е част от Серия "Практики" на "Асоцияция за българско психоаналитично пространство". Дали пък, ако се сбъдне пожеланието на Фройд, няма да бъдем свидетели на подкрепата, която психоанализата може да получи от невронауките? Както и на обратното - невронауките да се окажат печеливши от присъединяването на откритията си към психоаналитичния модел? Франсоа Ансерме и Пиер Мажистрети ни предлагат оригинално съчленяване на две често представяни като антагонистични една на друга дисциплини. Пресечна точка между тях са механизмите на невронната пластичност, благодарение на които мозъкът е отворен към ... |
|
|
Доналд Мелцер и неговият екип ни предлагат едно вълнуващо приключение, описващо десетгодишно психоаналитично лечение на деца с аутизъм. Започнали като група, в която се споделя психоаналитичния опит с деца-аутисти, общата работа прераства в изследователска. В процеса на наблюдение, семинари и анализ на трансфера се раждат прозрения, оформя се завършен възглед за аутизма, който продължава да вдъхновява за работа поколения психоаналитици и детски психиатри. Тази книга е един от най-добрите образци за описание, осмисляне и публикуване на психоаналитичния опит от работа с деца. Доналд Мелцер (1922 - 2004) е детски ... |
|
|
Книгата е част поредицата "Практики" на издателство "Център за психосоциална подкрепа". ... Не познаваме дете, което пораства без доктор, няма родители, които да не се страхуват детето им да не се разболее. Това означава ли, че тялото на детето е единствено и само органично, машина, която педиатърът поправя без други последствия? Няма ли връзка между страдащото тяло и някои епизоди на страдание от историята на детето и родителите му? Тук не става дума да правим неправилна психосоматична интерпретация и да слагаме най-леката ангина във връзка със семейната история. А по-скоро да поканим родителите и ... |
|
|
Серия Практики. ... Какво е тихата лудост, какво отключва психозата и как се диагностицират? Дариън Лийдър е практикуващ лаканиански психоаналитик, почетен професор по психоанализа в Роухемптън Юнивърсити, бивш президент на Колежа на психоаналитиците в Лондон, основател на "Центъра за фройдистки анализи и изследвания", автор на множество публикации в сферата на психоанализата и изкуството и на над десет книги. "...Вниманието към уникалното у всеки пациент, заложено в психоаналитичният подход, става още по-важно именно сега, когато живеем в общество, оставящо все по-малко пространство за детайла и ... |
|
|
Нарцисизма в психоанализата. ... "И наистина, кое е общото между склонния към самоубийство меланхолик, влюбения в тялото си хомосексуалист, страдащия от налудност за преследване или деперсонализирания шизофреник? Все пак всички те се опитват да запълнят пукнатините в структурата си, обръщайки към своя аз инвестирането на изгубен обект. Впрочем, механизъм от същия порядък е причина за несъзнаваните корени на аза (идеален аз, свръх аз, идеал на аза): равновесието между тях се дължи на качеството на символичната кастрация, действаща в Едипа. Все едно дали е патология или конструктивен елемент на аза, нарцисизмът засяга ... |
|
|
Защо се появява и как се проявява? ... "Транскрибираният тук семинар, засягащ един ключов въпрос на психоанализата - изтласкването - си поставя за цел наред с другото да илюстрира този метод, който е в основата на специфичното научно изследване на споменатия въпрос. В този метод се срещат колебания, повторения, ретроспекции; надяваме се, че в крайна сметка той ще предостави на клинициста и на читателя полезен инструмент и някои нови идеи." Патрик Ландман, Жерар Помие Патрик Ландман е психиатър, психоаналитик и юрист. Той е вицепрезидент на френската психоаналитична асоциация Еспас аналитик и президент на ... |
|
|
Белгийската писателка и психоаналитичка Жаклин Харпман (1929 - 2012) е автор на трийсетина произведения и лауреат на престижната френска награда "Медисис" за романа "Орланда" (1996), на белгийската награда "Виктор Росел" за "Кратка Аркадия" (1959) и на наградата на Френскоезичната общност в Белгия за романа "Успението на любовниците" (2003). Член на Белгийското психоаналитично общество и на Международната психоаналитична асоциация, тя до края на дните си ще съвместява работата на писател с тази на психоаналитик. "Бог и аз" е нейната трета, преведена на български ... |
|
|
"Единственото нещо, заради което човек може да се чувства наистина виновен, е да отстъпи от желанието си."Жак Лакан ... Мотото на Лакан за етиката на психоанализата включва един дълбок парадокс. Традиционно, от психоанализата се е очаквало са позволи на пациента да преодолее пречките, които са предотвратявали достъпа му до "нормалното" сексуално наслаждение; днес обаче сме бомбардирани от различни версии на разпореждането "Наслаждавай се!". Психоанализата е единствения дискурс, в който Ви се позволява да не се наслаждавате. Пламенната защита на Лакан от Славой Жижек утвърждава Лакановото ... |
|
|
„Осем разговора за психоанализата” – и така би могла да се нарече тази книга, в която психоаналитикът Жан-Жак Московиц приема „да наруши” традиционната професионална дискретност и да предостави максимално достъпни отговори на интервюиращия го „неофит” Филип Гранше, да сподели практиката си по изслушване на другия, да довери своите съмнения и убедености…. Жан-Жак Московиц е психиатър и практикуващ психоаналитик от 1968 г. насам. Членува в различни авторитетни френски психоаналитични асоциации като Espace Analytique и Psychanalyse Actuelle, на която е съучредител. Организира психоаналитични семинари, публични прожекции на ... |
|
|
Тази книга събира различни приноси, с които съм се обръщал към научна публика. Клиничният ми опит беше разнообразен. Никога не съм се откъсвал от педиатричната практика, която беше отправната ми точка. За мен беше ценно да поддържам връзка със социалния натиск, с който трябваше да се сблъсквам като лекар в детска болница. Също така имах удоволствието да приемам постоянните предизвикателства на частната практика и на терапевтичните консултации. Тези интереси ми предоставиха възможност да прилагам по общ начин това, което същевременно научавах при практикуването на самата психоанализа. Надеждата ми е, че тази книга ще ... |
