"Свещена светлина" разколебава всеки, който е смятал, че познава прозата на Георги Тенев. В тази книга ни връхлита революция от сюжети, които прекрачват национални граници, идеологически и сексуални табута. В новият свят на Георги Тенев законите на историята и политиката са подложени на унищожение от модерни елити и неудържимо нахлуващи поколения. Разказите в "Свещена светлина" ни напомнят защо научната фантастика е била жанра на Студената война и какви войни се водят днес. "На кого принадлежи бъдещето?" е един от ключовите въпроси, а отговорът е скандален и възбуждащ. В тези истории ... |
|
|
"Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го пускат на вода, да плава. След онзи ден обаче аз никога повече нямаше да плувам. Морските птици скимтяха и кръжаха ... |
|
|
Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева, Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш, Едвард Коцбек, Рилке, Тагор, ... |
|
|
Какво да правим с "Ненавистната малка Софи", която се кикоти в душите ни? За какво може да ни послужи един недовършен глинен гювеч? Къде ли е паднал ключът, който кахърна домакиня е хвърлила от балкона на Bulgaria? Кой всъщност е убиецът на таксиметровия шофьор (дали пък не става дума за самоубийство от глупост и грубост)? А защо е черно бельото на достолепната умряла? И откъде се взе тоя Борхес с неговите кървящи гаучос (Нане и Вуте по нашенски)... Историите в предлагания сборник се щурат между небето и земята, не подценяват смешното и се шегуват със сериозното, витаят между въображаемото и реалното, милото на ... |
|
|
Майсторът В кабинета на майстора не смея да седна, да съм равна с него - забрави, момиче, за всичките игли, белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене, яж и пий със чисто сърце, не търси наказания, някъде продават сапун за пране, някъде на хората им минава, само ботушите пропускат внимателно, куфар по куфар, вагон по вагон, хапка по хапка преглъщай наобратно, преди хиляда ли, там някъде, все още думата ми не се пресича на две и аз съм желязна, и аз съм майсторът, и аз съм момичето, момичето на майстора, между добре дошла и сбогом мълчим все по-бавно. ... |
|
|
Двуезично издание на български и френски език. ... Швейцарското семейство Бюркхард се настанява в България през 2005 г. Майката решава да сподели с близките си чрез писаното слово, изненадите и откритията, които изпълват ежедневието й. Новините, които изпраща - в продължение на две години и половина - са също и кратки текстове, които постепенно разкриват многобройните лица на една страна, която е все още твърде слабо позната в останалата част от Европа. Кристин навлиза с проницателен поглед в ежедневието на българите, описва точно и с хумор различни социални категории. Тази хубава книга с хроники представя едновременно ... |
|
|
Ударно начало с гласа на един млад мъж - циничен, превзет, самовлюбен и при все това будещ странна симпатия. През историята за издъхналата любов, през припомнените случки от детството и през четенето на един мистериозен писател, този мъж изповядва своето разбиране, че адът - това са другите. Но после изненадващо ракурсът се сменя и получаваме историята на жената - топла, мека, сетивна. ... |
|
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |
|
|
Понякога се питам Дали съществувам Или така съм втренчена В света Промъкнал се в мен Че очите ми Са само тунели Към себе си Откъдето Няма връщане. * Срещнах един човек усмихнахме се любезно И Харесахме Силно Толкова силно След дълго колебание Защото знаем Какво това Означава Си разменихме шапките После В знак Че знаем Какво това означава На пръсти Си тръгнахме Незабелязано За да не се наскърбим На сбогуване ... |
|
|
Книгата получава награда на британската асоциация за научната фантастика, 2010. ... "Дервишката къща" преплита съдбите на няколко изключително любопитни персонажа в Истанбул през 2027 г. Ала основният герой в романа е самият град - изобразен от Макдоналд като древна и същевременно с това свръхмодерна сцена, на която богатите и мъдри традиции на Изтока влизат във взривоопасен контакт с динамичното развитие на нанотехнологиите, с борбата за газово надмощие, с мрачните сенки на тероризма, с крехките и все по-размити граници между Европа и Азия. "Ако тази година прочетете само една научнофантастична книга, нека ... |
|
|
"Ще бягаш ли с мен?" е вълнуваща приказка, в която се преплитат пътищата и съдбите на деца на съвременен Йерусалим, хванати в клопката на реалността. Те гледат на света около себе си с нестихваща почуда, докато бягат трескаво към себе си и към истинския си живот. Бързите им стъпки отекват из цветните, шумни, осезаеми улици на Йерусалим, в такт с безпокойния бяг на едно куче. Давид Гросман е един от най-четените съвременни израелски автори, удостоен с признанието на критиката - носител е на 12 национални и международни награди за литература и публицистика, но най-вече с признателността на читателите, докоснали ... |
|
|
"Градът и градът" на Чайна Миевил е роман шедьовър. Носител е на наградата "Артър Кларк" (2010), награда "Хюго" за най-добър роман (2010), Световна награда за фентъзи (2010), номиниран е за награда "Небюла" за най-добър роман. Някъде на ръба на Европа съществуват два града - едновременно на едно и също място. Тук родителите учат децата си да не забелязват жителите на другия град, които са облечени различно; сградите, които имат необичайна архитектура; автомобилите, които са със странен дизайн. Тук двама души могат да вървят по един и същи тротоар, но никога да не се докоснат ... |
