Жан Портанте е един от най-интересните европейски поети, пишещи на език, различен от техния роден. Всеки език е език в Езика, и всеки език си има сянка или самият той е сянка на друг език. Тези две посоки не се взаимоизключват в стихосбирката му "Точки". Едната стига до вътрешния ритъм на дишане, който силно се различава от видимата си форма, както китът изглежда риба, а е млекопитаещо с бели дробове. Другата намира страха от загубването на езика, но и винаги отново и отново отвоювания език. Думите се изтриват сами още при писането, дишат успоредно в езиците, изменят значенията. Point de depart не е начална ... |
|
"Сладкото от смокини -"само за сватби и погребения"свалям венеца страшна ли е смъртта? ах, какви хубави стихове има за нея няма вече кибритени клечки речникът по унгарски е ненужен отново вали ще закача жълтия балон на полилея защото няма слънце..." Поли Муканова ... |
|
"Свещена светлина" разколебава всеки, който е смятал, че познава прозата на Георги Тенев. В тази книга ни връхлита революция от сюжети, които прекрачват национални граници, идеологически и сексуални табута. В новият свят на Георги Тенев законите на историята и политиката са подложени на унищожение от модерни елити и неудържимо нахлуващи поколения. Разказите в "Свещена светлина" ни напомнят защо научната фантастика е била жанра на Студената война и какви войни се водят днес. "На кого принадлежи бъдещето?" е един от ключовите въпроси, а отговорът е скандален и възбуждащ. В тези истории ... |
|
Като философ и интелектуалец Димитър Зашев сякаш е човек повече на чистото мислене, отколкото на писаното слово, но съзерцателните му стихове събират разбягващите се в днешно време нишки на дълга писмовна традиция. И ако за някои начинът, по който оцеляват тези нишки, може да е старомоден, то за други ще е романтичен. ... |
|
Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева, Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш, Едвард Коцбек, Рилке, Тагор, ... |
|
Какво да правим с "Ненавистната малка Софи", която се кикоти в душите ни? За какво може да ни послужи един недовършен глинен гювеч? Къде ли е паднал ключът, който кахърна домакиня е хвърлила от балкона на Bulgaria? Кой всъщност е убиецът на таксиметровия шофьор (дали пък не става дума за самоубийство от глупост и грубост)? А защо е черно бельото на достолепната умряла? И откъде се взе тоя Борхес с неговите кървящи гаучос (Нане и Вуте по нашенски)... Историите в предлагания сборник се щурат между небето и земята, не подценяват смешното и се шегуват със сериозното, витаят между въображаемото и реалното, милото на ... |
|
Проф. д-р Роджър Крейк преподава литература и творческо писане университета Нортист Охайо, САЩ. Автор е на четири стихосбирки, както и на изследвания върху английски ренесансови автори. Съставител и редактор е на том с поезията на Джон Дън. През 2007 г. преподава като Фулбрайтов лектор в СУ "Св. Климент Охридски". Лирична и елегантно остроумна, поезията на Роджър Крейк гради своя разказ за "онези години" през фините сетива на вътрешния човек. ... |
|
Майсторът В кабинета на майстора не смея да седна, да съм равна с него - забрави, момиче, за всичките игли, белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене, яж и пий със чисто сърце, не търси наказания, някъде продават сапун за пране, някъде на хората им минава, само ботушите пропускат внимателно, куфар по куфар, вагон по вагон, хапка по хапка преглъщай наобратно, преди хиляда ли, там някъде, все още думата ми не се пресича на две и аз съм желязна, и аз съм майсторът, и аз съм момичето, момичето на майстора, между добре дошла и сбогом мълчим все по-бавно. ... |
|
Тази книга, дълго и изкусно отлагана в двойния смисъл на думата, е парадоксален дебют, зад чиято привидна скромност прозира рафинирана дързост. Стъпили върху разбирането за поезията като "игра на знание", стихотворенията от "Изкуство на отлагането" провокират българската лирическа традиция с една англосаксонска изобретателност и остроумие, но нито за миг не губят интензитета на индивидуалното преживяване. ... |
|
Двуезично издание на български и френски език. ... Швейцарското семейство Бюркхард се настанява в България през 2005 г. Майката решава да сподели с близките си чрез писаното слово, изненадите и откритията, които изпълват ежедневието й. Новините, които изпраща - в продължение на две години и половина - са също и кратки текстове, които постепенно разкриват многобройните лица на една страна, която е все още твърде слабо позната в останалата част от Европа. Кристин навлиза с проницателен поглед в ежедневието на българите, описва точно и с хумор различни социални категории. Тази хубава книга с хроники представя едновременно ... |
|
Ударно начало с гласа на един млад мъж - циничен, превзет, самовлюбен и при все това будещ странна симпатия. През историята за издъхналата любов, през припомнените случки от детството и през четенето на един мистериозен писател, този мъж изповядва своето разбиране, че адът - това са другите. Но после изненадващо ракурсът се сменя и получаваме историята на жената - топла, мека, сетивна. ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Сборник, анализиращ процесите в българското изкуство за последните 20 години. ... |