Изминали са 200 години от края на Късата война, в която джуджетата удържали наплива на ордата гоблини и опазили своя град-мина Бигхоул. В мирни времена единствената работа на стражата, охраняваща тунелите, се свежда до предълги отегчителни постове. Боре Рокхард, наследник на един от героите в Късата война, е неспособен да привикне с рутината и сивото ежедневие на Пазител, а мечтае за дръзки приключения и предизвикателства. Така, след поредната безславна смяна, джуджето решава, че е време да издири двамата си приятели от детство - ловецът и следотърсач Лонди Тимпуршвед и Нуфри Бобашек, ученик на Академията по механика и ... |
|
|
Градчето Тресавище и неговите обитатели: хора призраци животни животинки Абсурдна и смешна история за нрави, мечти и... роял в мазето. Гарови призраци превземат Тресавище. Кой дръзва да безпокои началник-гарата и директора на полицията като непрекъснато чупи стъклата на вратите на железопътната гара? Залавянето на злосторниците е въпрос на чест, защото гарата е символ на връзката на Тресавище със света. Маститите градски управници са се омотали като пилета в кълчища. Тогава на помощ идва животинската дружина, съставена демократично от домашните любимци на местните големци и от бездомни кучета. Това, че животните ... |
|
|
И те дойдоха, за да променят света... ... Ирма е индигово дете. Тя е различна от своите връстници. Трудно се адаптира в училище. Отегчава се, губи интерес. Родителите й не подозират, че има такива деца. Майка й я води на лекар, който й изписва хапчета. На една училищна екскурзия тя се запознава с двама близнаци - брат и сестра и майка им. Сестрата е в инвалиден стол, без да може да общува със света. Оказва се, че са кристални деца. Ирма кани семейството на гости и майката на близнаците разказва на майката на Ирма за индиговите и кристалните деца. А самите деца изживяват едно фантастично пътешествие. Попадат в светове, в ... |
|
|
„Благосклонната чума” е роман антиутопия, красива алегория на идеята за силата на свободната воля и стремежа към истината. История за израстването, за търсенето на собствения път отвъд ограниченията на обществото и за връщането към корените ни тогава, когато сме намерили себе си. В този свят всяко дете знае от малко, че един ден ще остане без родители. В този свят детето от малко е обучавано да се справя само с живота. В този свят детето един ден започва да живее самостоятелно... още докато е дете. Защото в един хубав ден родителите му получават призовка, че трябва да го напуснат и никога повече да не се връщат при него, ... |
|
|
"„Петнайсетият камък” е роман с истински камъни в него. По-важни обаче са другите камъни: метафизични, метафорични, реторични, романтични, понякога много лични прозрения, които изграждат една уж съвсем обикновена, направо всекидневна постмодерна история – историята на писател, тръгнал да търси автора на своите романи. Читателят ще, не ще, е обречен да се лута из нея, докато намери своя невидим – петнайсети – камък и застопори значението на текста в положение, удобно за разпластяване и размишляване. Дали историята ще се окаже въглен или диамант, скъпоценен камък или камъче в обувката, постамент или препъникамък зависи ... |
|
|
Роман - утопия. ... "Утопиите се раждат в смутни времена. Когато се наруши балансът между доброто и злото, хората замечтават за един нов, по-съвършен свят, който е различен от съществуващия. Утопиите отдавна не са инструмент на политическите партии. Политиците престанаха да бъдат мечтатели. Превърнаха политиката в препитание. Съвестта в разменна монета. Морала в портфейл. Честта в недостатък. Вярата в слабост. Надеждата в илюзия... Президентът на България би следвало да е олицетворение на националното единство. Да е над нещата, които ни разделят. Власт, пари, религия отдалечават хората от спойващата сила на ... |
|
|
Действието в повестта е динамично, увлекателно, с много обрати и неочаквани развръзки, което е в съответствие с жанра научна фантастика, като по естествен начин повествованието е обогатено със социалнополитически, личностно- и социалнопсихологически и психоаналитични елементи. Подчертано е влиянието им върху глобалността на света, без да се забравя индивидуалното, личното и значението им. ... |
|
|
"Преди 15 години човечеството е извършило преглед и оценка на над 40 хиляди вида. И е вписало повече от една трета от тях в Червената книга на редките и застрашени от изчезване животни и растения. Това е толкова човешко - да доведеш един вид до унищожение и със същия ентусиазъм да тръгнеш да го спасяваш. Ние не знаем как гледат животните на тази толкова странна човешка логика. Светлана Дичева знае. И е споделила това знание с нас. А то е простичко - веднъж вкараме ли всички животни в Червената книга, последният вид, който ще впишем в нея, сме ние. Затова - четете умно!" Роберт Леви ... |
|
|
Ново съкратено издание. ... Всеки човек е от племето на Смъртта. Антон Апостолов, изключителен фотограф, чийто гений му е спечелил солидна репутация, тръгва по следа, която търси от месеци. Информацията е за легендарен ръкопис от XVIII век, в който се описва как може да бъде видяно и заснето лицето на Смъртта. Автор е средновековният алхимик Нино Голярди, прекарал петнайсет години в Африка в племето на нилотите. Преди да напусне Африка, Нино създава своя ръкопис - произведение, което накъсва на три части, за да не попадне то никога в ръцете на погрешните хора. Антон чувства, че е по-близо до това да открие и събере ... |
|
|
"Писателството е способност на ума и сърцето, на ръката и окото. Боряна Владимирова мисли, чувства и пише различно. Това ще рече, че вижда неща, които другите не виждат и ги записва по начин, по който другите не го правят. Гротеска, ирония, пародия... - всякакви литературоведски приказки могат да послужат при описанието на тези словесни творения. Повечето от разказите са коментар, написан върху голямото платно на текстовата вселена. Те са реминисцентни трансформации на слухове, легенди, страхове, предразсъдъци... Те се вглеждат по странен начин в грижата ни за себе си - в опитите да превързваме психиката си, в ... |
|
|
Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше "да влезе" във всеки човек, можеше да го "изтрие" и да вкара в тялото му друг, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията. ... |
|
|
Разкази за възрастни или поне за онези, които ги е грижа за бъдещето. ... Представете си как един ден се събуждате и забелязвате, че край вас няма животни. Историите в "Парти за разглезени самотници" са разказани от името на последните животни, обитатели на нашия безумен свят. Животните не са само наши домашни любимци, които ни докарват до умиление. Те не са и само източник на храна за хората, както и едни за други. Те не са и само основен елемент, осигуряващ физическото здраве и екологичен баланс на планетата. Не са и само умопомрачително красиви! А какво ако животните имат душа? Не се смейте! Не звучи съвсем ... |
