"В продължение на повече от двадесет години Валери Петров сътвори 14 сатирични поеми, които по-късно обедини под общия наслов Взето на смях и догдето посмях (1965 - 1987). За поета сатирата е скалпелът, с който художникът (а и мислещият човек въобще) прави дисекция на деформациите в обществото и в душата на индивида. Поемите ни убеждават, че скалпелът на Валери Петров извършва своите операции с любов, състрадание, разбиране и нежност. Незлобивият хумор, елегантната пародия, меката и умилителна дори закачливост са характерни за критическите дисекции на поета. Навярно върху човека може да се въздейства по-добре и по- ... |
|
Архетипи. Праистория. Проявления. Книгата представя божествата на съдбата в митологиите на различни народи. Те се проявяват по разнообразни начини - в групи от богини или индивидуално. Някои от тях са благотворни, други - ужасяващи. Могат да даряват живот или да обричат на смърт. Да са обичащи или наказващи. Всички те водят към древния архетип на Великата богиня майка. Авторката разглежда развитието на представите за съдбата, нейните персонификации, имената, с които се назовават съдбата и нейните божества в различните езици. Изследвани са различните мотиви, отнасящи се до съдбата - за преденето и тъкането, за текста ... |
|
Последната творба на Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.), Един самотен човек, спокойно би могла да носи заглавие Разказ за моя баща. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Но дали зад този портрет не се крие агент на ЦРУ, който, с помощта на двойна самоличност, обслужва американизацията на света, следвайки стъпките на прословутия герой на Иън Флеминг? Докато с присъщата си хаплива ... |
|
"Днес не ми се излиза е впечатляващо уверен дебют. Написан енергично, бунтарски, почти по мъжки, с животворна ирония и плътни изречения, романът на Неда Узунколева проследява интензивния вътрешен монолог на трима герои, оголени до най-човешкото си състояние - това между живота и смъртта. Техните истории ни припомнят, че истинското живеене е за фанатиците, за способните да изживяват по хиляда живота на ден. Това е възторжен трибют именно към тях - хората извън кутията. Тези, които макар и да прекосяват куп чужди съдби, остават самодостатъчни. Които свирят на една-единствена струна, но го правят гениално. Затова и ... |