Сценография: Слово и образ

"Още като постъпих като студент в Академията (1955 г.), започнах да ходя на представления почти всяка вечер. Бях опиянен от великолепните спектакли. Тогава за мен всички бяха такива. Или почти всички. Най-вече ме впечатляваха актьорите - бяха невероятни. Започнах вече да ги разпознавам, въпреки тежкия грим, който тогава беше на мода. Дълго време не можех да се освободя от тази магия, за да почна да разбирам на какво се дължи всичко това. Започнах да търся специализирана литература, списания и вестници. Но малко се пишеше за театър, а за сценографията - никак. Тогава тя се наричаше „театрална декорация“. Така се наричаше и специалността в Академията.

Бях натрупал огромно количество впечатления, а нямаше с кого да ги споделя. Първата година нямахме преподавател по специалността. Доскоро я водил проф. Иван Пенков, но е бил изгонен от Академията с постановление на ЦК на БКП, защото е бил проводник на упадъчното западно влияние. Накрая на годината ни посети доц. Александър Поплилов, който говореше интересни, но общи неща. Не можех още да разбера какво точно е сценографията - не можеше да е само илюстрация, да изобразява мястото на действие и толкова! Каква е нейната специфика, постановъчните и принципи и похвати? На сцената виждах, че декорацията се стреми да наподобява колкото е възможно „както е в живота". По аналогия с другите изобразителни жанрове, а и въобще в изкуството, разбрах, че това е „социалистическия реализъм", и всички отклонения от него се считат като „извращения на жизнената правда“!

Един ден влязох в Полския културен център (тогава той беше на Царя) и попаднах на списания за театър. Разлистих ги и видях съвсем необикновени декори и костюми... Въобще всичко беше съвсем различно, но хубаво. Но защо? Този въпрос ме измъчваше до побъркване. След всеки гледан спектакъл, аз правих словесен анализ на видяното, като разглеждах направените по време на представлението (в тъмното) скици на декора. Понякога не харесвах декоративното оформление и правих мои собствени решения.

В библиотеката на Академията всичко беше щателно прегледано и „обезкостено“, за да могат студентите (и не само те) да бъдат съблазнявани от изкуството на „порочния Запад“.

И така аз започнах да откривам „топлата вода“. Започнах да разсъждавам не само рисувайки, но и пишейки. Все повече се дразнех от това, че никъде, дори и в по-сериозните и задълбочени рецензии, не се разглеждаше сценографиията, като един от основните постановъчни компоненти на театралното представление. Ако случайно само се споменаваше, то се изразяваше в заключението (на кое?), че е в унисон (или не) с режисьорската концепция."
Георги Иванов