Книгата "Френска връзка" отразява срещите на прочутия български журналист със световния киноелит. Тя е продължение и допълнение на книгата "Без папийонка в нощта на Сезарите", която авторът пише през 1994 г. ... |
|
Пиеса ... Веднъж един актьор ме помоли да напиша пиеса, която да се играе от чернокожи. Но какво всъщност означаваше чернокож? И най-вече - какъв е цветът му? Жан Жьоне (1910-1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявали отначало заради "посегателство върху добрите нрави". Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. ... |
|
Периодизацията на изкуството се основава на традиционното деление на исторически периоди (джидай) и на девизи на управление (ненго). Настоящата книга обхваща времето от началото на неолита (14 500 г. пр.н.е.) до средата на XX век и съдържа 218 илюстрации, които дават визуална представа за развитието на японското изкуство. Сред тях е и почти непознатата у нас картина Българско момиче на Хякутаке Канеюки (1842 - 1884) - пионер на западния изобразителен стил в Япония. Братислав Иванов е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език. Завършва специалността Японски език и ... |
|
Четири пиеси от автора на Кръговрат , Медии , Уебсайт . Емил Кръстев започва работа като репортер във в. Орбита. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма Христо Ботев. По-късно работи във в. АБВ и издателство Земиздат. През 1991 г. основава издателство Гея - Либрис . Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта Луда надежда в библиотека Смяна на издателство Народна младеж. Автор е и на книгите Уебсайт”, Медии, Сянката , Макиаж , Плацента , Кръговрат, Лунен загар, През екологичния лабиринт, Змейова гонитба. ... |
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
Пиесите, включени в книгата, са с различен сюжет, но всички са смешно-тъжни, като самия живот, и изпълнени с много тънко чувство за хумор и себеирония на главните герои. Атанас Арнаудов е роден на 28 декември 1946 г. в София. Завършва английската гимназия. Въпреки че след това е приет във Висшия Химико-технологически институт, където инженерното му образование го отвежда в една техническа, неартистична професионална среда, владеенето на английски език му дава възможност да пътува и да опознае много страни по света. Тези пътешествия не само го обогатяват душевно, те му дават възможност да се докосне до автори, които ... |
|
Марин Дамянов е автор на романите "Сбогом, Джони", "Казусът Рози", "Време за убиване" и "Самурай от Надежда", на три сборника разкази и на една монография по кинодраматургия. Носител е на 15 литературни награди между които наградата "Развитие" за нов, непубликуван роман, и на няколко награди за кинодраматургия, сред които "Хартли-Мерил", наградата на "Златна роза" за най-добър сценарий и на Българската филмова академия. Работил е в над 15 игрални и документални филма като сценарист и диалогист. Сред тях са "Маргарит и Маргарита", " ... |
|
Методология, изготвяне и процедиране на Подробни устройствени планове (ПУП). Практическо ръководство за проектанти. ... Жана Стойчева има 37 години професионален стаж, 28 години от които в Направление "Архитектура и градоустройство" на Столична община в отдели "Териториално планиране" и "Градоустройство". Занимава се с проектиране на устройствени и интегрирани планове, с изготвяне на устройствени анализи, проучвания и прогнози. Хоноруван асистент е в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия в Катедри "Градоустройство" и "Промишлени и аграрни сгради". Участва ... |
|
Мостовете са мисли реализирани в пространството, както мислите са мостове в съзнанието. Идеи и мостове преодоляват умствените и социални ограничения, улесняват, а понякога и създават социалните транзакции. Инфраструктурата е разглезила обществото със своето постоянство и то я забравя, както забравя основните принципи, които го движат. Публиката ползва мостове и мисли на готово, а те не служат, ако се забравят. Това, че днес са в сила не е гаранция за утре. "Инспекторът не се качва на покрива на катедралата за молитва и не слиза под моста за почивка. Той търси нетрайното зад вечната форма на паметника и постоянното ... |
|
Всички чатят, висят постоянно във Фейсбук, но дали това не става в един момент прекалено? Една луда комедия за израждането в дигиталните времена на един досега досадно нормален еснафски живот. Това се случва с Едуард. Той вече не може да каже едно нормално изречение, речта му е слязла до най-ниското равнище на чата. Той поканва онлайн един езотерик и една леко облечена млада жена за забава. Жена му Ангелика търси лекарска помощ, но заболяването на Едуард е в напреднал стадий. А отгоре на всичко 667 приятели на Едуард от Фейсбук чукат на вратата, поканени на парти... Издателство "Black Flamingo" предлага на ... |
|
Книгата представя писателят Ивайло Петров като художник. Тя включва пастели, картини, рисунки на твореца. В него има коментари на Светлин Русев и проф. Иван Маразов за пластическото наследство на автора на "Хайка за вълци". В албума са показани пастели, акварели, масло, както и керамичните му творби - "гайдарче", "гъдуларче", "оплаквачки" и около 20-30 стилизирани фигури. Творчество на Ивайло Петров Първият сборник на Ивайло Петров е "Кръщение", а с повестта "Нонкина любов", която излиза на следващата година, става изключително популярен. През 1949 г. е ... |
|
Пиеса ... В луксозен бардак, именуван "Големият балкон", мъже идват да удовлетворят фантазиите си, наглед садомазохистични, но по същество властови; място, където на посредствени личности се дава възможност за кратко, за времето на един сеанс, да влязат в чужда кожа и да се изживеят като могъщи и неповторими. Творбата е метафизична драма, размисъл за властта и смъртта сред пространство на илюзиите, огледален лабиринт. "Истинската тема на пиесата - казва Жан Жьоне - е илюзията. Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната." ... |