Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
Моят полицай е нежна и поетична история за любовта, написана с крехките думи на желанието и болката. В мига, в който Марион вижда Том, тя разбира, че това е мъжът, с когото иска да прекара живота си. Затова ще направи всичко, за да му помогне да бъде щастлив и да го накара да отвърне на чувствата ѝ. Години по-късно във връзката им се намесва Патрик - деликатен и фин мъж, чиято поява променя всичко. Скрити тайни и подтиснати желания ще излязат наяве и когато бурята се успокои, няма да бъде същото."Когато погледна над полята към морето през тези есенни дни, когато тревата се люлее на вятъра, а вълните звучат ... |
|
Непримирими, свободолюбиви и любопитни към света - такива са героите на британския писател Алън Силитоу в неговата най-популярна книга Самотният бегач на дълго разстояние. По страниците на този литературен шедьовър в девет разказа живеят пълнокръвен живот обикновените хора от покрайнините на английския индустриален град: автомобилни механици и пощенски раздавачи, работници, продавачки и домакини, безработни и момчета от изправителни домове. Тях Силитоу представя крайно реалистично и без излишна романтика. Той не спестява и не разкрасява, а единствено среща читателя с борбените представители на едно сурово общество, които ... |
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
Ейдън Валънтайн има тайна: той вече не вярва в любовта. А като водещ на романтично нощно радиопредаване това е проблем. Едно обаждане в ефира от момиче, което търси съвет за любовния живот на майка си, се превръща в сензация. Изведнъж Ейдън и предаването Хартстрингс стават популярни. Луси Стоун вярва, че се справя добре. Има хубава работа, невероятно семейство и умно дете. Но когато всички жители в Балтимор насочват вниманието си към любовния ѝ живот или по-скоро липсата му, тя започва да си задава въпроса дали е толкова щастлива, колкото си е мислела. Може би малко романтика няма да ѝ навреди. Всички искат ... |
|
"Николае, Роден съм в страната, мачкана от теб цели двадесет и две години. Родителите ми избягаха от твоята политическа полиция, която шпионираше и тероризираше населението. Бях шестгодишен, когато заминах при тях в Швейцария - страна, която няма вяра на лидерите и всяка година сменя своя президент. Бях двадесетгодишен, когато те разстреляха. Днес съм на петдесет и две. Вече тридесет и две години лежиш в гроба, Николае. Определено ти не би харесал човек като мен. Историите, които пиша, разкриват абсурдността на света. Допада ми иронията и намирам самоиронията за спасителна. С една дума, за мен е въпрос на чест да ... |
|
Съставител: Захари Карабашлиев. ... За трети път писателят Захари Карабашлиев събира разкази на любими български творци, за да ни припомни истинското значение на празниците."Скъпи читателю, ти държиш третия поред сборник Нашата Коледа, в който отново съм поканил някои от най-четените и обичани съвременни български автори, всеки от които предлага пролука към своето усещане за празника - историите тук са неочаквани, забавни, невероятни, драматични или болезнено откровени срещи със сложността на живия живот, но разгърнати на фона на Рождество. В тях има топлина. Не като от огън от камина, пусната в телевизионния екран, ... |
|
Зора е млада алжирка, носеща следите на войната за независимост, която не е преживяла, и оцеляла като по чудо от гражданската война от 90-те години. Нейната трагедия е изписана върху тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя мечтае да върне отново гласа си, но сега може да разкаже своята история само на дъщерята, която носи в утробата си. Ала има ли право да задържи това дете? В страна, където жената е обречена на незавидна участ и чиито закони наказват всеки, дръзнал да спомене гражданската война? И Зора решава да се завърне в родното си село, където всичко е започнало, защото само мъртвите ... |
|
Някой трябваше да разкаже как е започнала войната. Да опише чистото зло като най-незаличимата мръсотия в този свят. Бялата дама от Сергей Лебедев е роман за истината, която нито една пропаганда не може да скрие - корените на омразата, предизвикала войната в Украйна, са дълбоки. Те са част от земята и въздуха в Донбас, посадени са много преди да се стигне до изстрелите, свалените самолети и безпощадните убийства. Злото има имена, а жертвите му - не. Разтърсващ роман за битката между светлината и тъмнината, разгръщаща се пред очите ни. ... |
|
"Нима ни се предлага някаква учебникарско-христоматийна книга? Не. Това е книга полемика. Полемиката е политическа. Макар че авторът не е политолог, а писател, който разказва за писатели, при това с емпатия и проникновение. Първата дума от посланието му е заглавието. Тези хора и тяхното писмено дело - заявява Михаил Шишкин - са моите. За руското имперско, съветско, постсъветско училище те може да са някакъв задължителен материал; за властта в Кремъл - културен параван на насилието, за неруския свят - водачи в разбирането на Русия. За Шишкин те са бойни другари. Битката им е една: високата руска култура против ... |
|
Антологията включва разкази от тридесет и трима сирийски писатели, представители на различни поколения, литературни школи и течения. Творбите им, публикувани предимно през последните десетилетия, дават определена представа за живота в Сирия от 40-те години на миналия век до началото на XXI век, когато настъпват промени не само в политическата, икономическата и културната сфера, но и в ежедневието и във взаимоотношенията между хората. Читателите, интересуващи се от съвременната арабска литература, история и култура, имат възможност да се запознаят с тематичното и стилистичното разнообразие на сирийските разкази, някои от ... |