Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... "Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът." Херман Хесе ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
Зак е трийсет и няколко годишен бивш фотограф, а сега служител в калифорнийска фармацевтична компания. Дни след като любовта на живота му - Стела, го е напуснала, той минава границата с Мексико, за да удави тъгата си в алкохол. В края на една луда нощ в Тихуана той попада на кървава сцена, намесва се, за да спаси чужд живот, и по чудо успява да се отърве жив със задигнатия от нападателите му ван. Усложненията настъпват, когато в чуждия автомобил Зак намира чувал прясна марихуана. С тревата в багажника и купен на старо филмов Никон, той поема към Източния бряг. Това пътешествие - колкото напред в пространството, толкова и ... |
|
|
От автора на бестселъра "Ловецът на хвърчила" - книгата, която развълнува целия свят и вдъхнови Марк Форстър за филма, който очакваме в България през април. "Хиляда сияйни слънца" е на първо място в класациите на "Пъблишърс Уийкли" за най-продаваните романи през 2007 г.! Драматичен и вдъхновяващ разказ за съдбата на две жени, събрани под общ покрив от опустошителната война в Афганистан и измамата на един деспотичен мъж. Мариам и Лайла са от два свята, от различни поколения и култури. Тяхната среща поражда омраза помежду им, но животът ги превръща в приятелки и съюзници, разделени от смъртта. ... |
|
|
"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен?!!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
|
Разказите, събрани в сборника Ръж, открояват Ангел Каралийчев като талантлив художник в българската литература. В сборника са събрани петдесет от най-добрите разкази на Каралийчев, между които Росенския мост, Вихрушка, Най-милото му, Гробът го вика, Лъжовен свят, Дядо Божиловата надежда; приказките Житената питка, Ощърбеният месец, Новогодишна приказка и други., както и части от известното на много поколения деца Тошко Африкански. Всеки том от поредицата Българска класика е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, ... |
|
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
|
Адажио за Мария е история за истинската, дълбока любов на Вангел и Мария, за която двамата се борят през целия си живот. Една любов, която преминава през различни катаклизми, исторически събития и обрати и която ще ви накара да повярвате, че най-голямото чудо е самият живот."Убеден съм, че можем да се преборим за мечтите и любовта си. Дори и да изглежда невъзможно, дори и целият свят да е срещу нас. Адажио за Мария е история за най-голямото чудо - самия живот!" Георги Бърдаров ... |
|
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
|
"Крачехме по пътеката към границата вече 3 часа. Дъждът се засилваше, а и вятърът не беше слаб. Бях се договорил с водача да ме преведе срещу 1000 франка. Докато си пробивахме път между храстите, той каза че ще бяга с мен (имал роднини в Германия). Изведнъж спря и каза: "Ето я браздата. Ще дойдем обаче друг път, защото са пуснали кучетата. Това означава, че ще стрелят." Не от смелост, а от страх, че втори път едва ли ще се навия да бягам, аз отсякох: "Не, аз не се връщам!" Водачът не знаеше, че имам 80 боксови мача зад гърба си и никога не съм се отказвал. "Добре - каза той, – следвай шума на ... |
