Предложениете философски есета гравитират около темата за духа и разбиранията за него в Европа от страна на: Ларошфуко, Хегел, Пол Валери, Макс Шелер. Едно е в жанра "философско писмо", друго касае казуистиката на Цицерон, трето - разбирането на Бицилли за ренесансовия театър в Италия, четвърто - художествения език на Бернини, пето - европейската философия на тялото, шесто - злоупотребите с човешките права. Есето на Валери за кризата на европейския дух датира от преди 100 години! Дали и днес тази криза продължава? Или е необходима "епикриза"? Отговор се намира в книгата. Проф. дфн Красимир Делчев ... |
|
|
Книгата е първи том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и хуманизъм". ... През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за "Никакви посмъртни публикации", четвъртият том от легендарната поредица "История на сексуалността". Той носи великолепното заглавие "Признанията на плътта" и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия - време, през което изследователите говорят за него като за & ... |
|
|
Великият немски учен Алфред Адлер е сътрудник на Зигмунд Фройд до 1911 г, когато настъпва разрив между тях, поради неговите нови възгледи - индивидуалната психология. През 1925 г. Адлер изнася лекции като гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, където се установява окончателно в 1935 г. Почива в 1937 г. в Абърдийн. Адлер създава нов индивидуално-психологически подход за изследване и лечение на човешката психика, в центъра на който стои цялостният и неделим индивид с неговата линия на движение, цели, план и стил на живот, създаващи се в ранното детство под влияние на обкръжението и определящи неговия ... |
|
|
В книгата са събрани текстове на големия интелектуалец Цветан Тодоров, едно наследство от мъдрост и прозрения, които да напомнят за висотата на неговия ум. "За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог ("превеждач", казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен. Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни - по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ. ... |
|
|
Революцията и творците Русия: 1917 - 1941. ... "Хуманист, който устоява в грубо и цинично време. Но хуманист без наивност, илюзии и слабост по отношение на утопиите и системите. Несломим и свободен дух." Брюно Фрапа, вестник "Ла Кроа" "Цветан Тодоров несъмнено е човекът с най-широка култура, когото познавам, най-истинският хуманист, онзи, който най-много ми е помогнал да разбера, че връзката между културата и хуманизма не е случайна." Андре Конт-Спонвил, "Нежен е животът" Цветан Тодоров Тодоров е българо-френски философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, ... |
|
|
От деца ни учат да живеем по правила. Родители, учители и приятели ни заливат с купища полезни указания, принципи и аксиоми, водени от желанието да ни помогнат да живеем по-добре. Проблемът е там, че много от техните съвети просто не са верни, поне не и през цялото време. И все пак те оказват огромно влияние върху нас, независимо дали го съзнаваме или не. Как да отделим ценното от излишното? Златото от пясъка? Мислете. Поставяйте под въпрос всичко, на което са ви учили, и не живейте според правилата на другите, докато не прецените доколко са валидни за вас. Няма значение дали сте на 18 или на 80 - преразгледайте уроците, ... |
|
|
Историите, които ме научиха да живея. Луксозно издание на една от най-обичаните книги от Хорхе Букай. ... Какво трябва да направим, за да сме щастливи? Според Хорхе Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Кой съм? Къде отивам? С кого? Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи". Това са уроците, които ... |
|
|
"Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта ѝ се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава - res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е ... |
|
|
В "Големите въпроси: Философия" Саймън Блекбърн разглежда двайсет от най-фундаменталните и често задавани въпроси в науката "Философия". Те не са изложени в строго определен ред, с изключение на последния въпрос: Трябва ли да ни плаши смъртта?, който е окончателен за всеки от нас. Подбраните въпроси са сред ония, които често безпокоят съзнанието на мислещите мъже, жени и деца. Някои от тях изглеждат прости и конкретни: Свободен ли съм? Защо да бъдем добри? Що е красота? Трябва ли ни Бог? Тези въпроси съдържат множество подвъпроси, разчленяват се, крият уловки, залагат капани. Няма едничък отговор. ... |
|
|
Всички познаваме хора, които интуитивно разбират какво искат другите, какво мислят и какво имат предвид. Тези хора лесно могат да привличат околните на своя страна, да ги мотивират и да ги правят щастливи. Знаят ли те нещо повече от нас? Можем ли и ние да го научим? Отговорът е да. Те знаят Правилата на хората. Тези правила ще ви покажат как да общувате с непознати, да изградите силни връзки с приятели и колеги и дори да получите най-доброто от трудни хора. Ще ви помогнат да кажете подходящите думи, да направите правилното нещо и да знаете как да се справите с всяка ситуация. Така ще общувате без усилие и ще разбирате ... |
|
|
Феноменологията се е възправила именно срещу психологизма, срещу прагматизма, срещу определен етап от западното мислене, осланяла се е и се е борила срещу тях. Преди всичко тя е била и си остава размишление за познанието, познание за познанието - и нейното прочуто "заскобяване" се заключава преди всичко в отказа от една култура, от една история, в подхващането отново на всяко знание, връщайки се към едно радикално не-знание. Но за да се осъществи тази операция, трябва да напуснем самата наука и да се потопим в онова, в което тя плава "несъзнателно". Именно с такова рационалистко желание Хусерл се ... |
|
|
Като се изключат Държавата и Законите, Теетет е най-пространният диалог на Платон (427-347 г. пр. Хр.). Голямата му тема е проблемът за знанието. Отнася се към по-късните произведения на атинския философ, създадени след Пирът, Федър и Държавата. Богдан Богданов (1940 - 2016) е класически филолог и професор по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет Св. Климент Охридски. Основател е на Нов български университет, дългогодишен председател на неговото Настоятелство, а от 2011 г. до смъртта си - негов почетен президент. Публикувал е на български голям брой преводи от старогръцки език, между ... |
