Ейми Алън е професор по философия и изследвания на пола (Parents Distinguished Research Professor) в Колеж Дартмут, един от осемте университета в САЩ от Ivy League. Тя е автор на книгите "The Power of Feminist Theory: Domination, Resistance, Solidarity" (Westview, 1999) и "The Politics of Our Selves: Power, Autonomy, and Gender in Contemporary Critical Theory" (Columbia University Press, 2008). Ейми Алън е главен редактор съвместно с Андрю Арато и Андреас Каливас на списание "Constellations" и също така водещ редактор на поредицата "Нови посоки в критическата теория" на Columbia ... |
|
|
Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на ... |
|
|
Смисловият център на сборника, посветен на 60-годишнината на чл.-кор. Васил Проданов, е бъдещето на философията. Учените от Института за философски изследвания – БАН, представят своите виждания за развитието на отделните философски дисциплини през ХХІ век. Съвременното общество все повече се изпълва с риск и увеличаваща се комплексност, което поражда необходимостта от философска рефлексия, чрез която се задават водещи евристики, ефективни хипотези, оптимални практически стратегии. ... |
|
|
Карол, Батай, Кафка, Де Кирико, Магрит, Дали, Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би е ... |
|
|
„Когнитивна психология“ балансира достъпен начин на писане, практически приложения и изследователско майсторство, вплитайки биологията в целия текст. Отчитайки, че човешкото познание се е развивало през вековете като средство за адаптиране към средата, Робърт Дж. Стърнбърг изследва основите на когнитивната психология чрез разглеждане на когнитивната невронаука, вниманието и съзнанието, възприятието, паметта, представянето на познанието, езика, решаването на проблеми и творчеството, вземането на решения и разсъжденията, познавателното развитие и интелигентността. Стърнбърг осигурява най-всеобхватното разглеждане в ... |
|
|
"Изкуството е избирателно пресъздаване на действителността в зависимост от метафизичните ценностни съждения на един творец. То е гласът на неговото усещане за живота. Това, което романтиците внасят в изкуството, е върховенството на ценностите, елемент, който е отсъствал в закостенелите, сухи, направени от трета и четвърта ръка (и също така трето - и четвърторазредни) повторения на копирането на формули на класицистите". Айн Ранд ... |
|
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
|
Мигел де Унамуно е роден в Билбао на 29 септември 1864 г. Умира на 31 декември 1936 г. в Саламанка, където в продължение на дълги години е ректор в университета. Поет, философ, есеист, драматург и романист, той безспорно е най-представителната фигура от тъй нареченото Поколение 98 и една от най-значителните, уникални по своята своеобразност личности на испанската и световната литература на всички времена. Всеки, който се е докосвал до творчеството на Унамуно, е потръпвал от необозримата широта на философската му мисъл; удивлявал се е на силата и дълбочината на страстите, а също и от неповторимата форма, в която всичко ... |
|
|
След трите части на "Сума на теологията" (над 6000 страници) можете да се запознаете и с философските трактати на великия теолог Тома от Аквино. Тома от Акино в онзи мислител, който осъществява най-всеобхватното и цялостно грандиозния синтез между езическото философско наследство и християнската вяра. Воден от дълбокото си убеждение, че между вярата и разума. между теологията и философията не може да има принципно противопоставяне, той реализира световно-историческата задача за "дисциплиниране" на проникващите в католическа Европа нови философски идеи и за тяхното безконфликтно включване в сградата ... |
|
|
Новата наука за мемите и как да я използваме. ... Предупреждение: Тази книга съдържа жив психически вирус. Не четете по-нататък, ако не желаете да се заразите. Инфекцията може неусетно, а и не толкова неусетно, да повлияе върху начина ви на мислене... или дори да преобърне изцяло сегашните ви възгледи за света. Всички сме заразени. Всички имаме свои вкусове, желания, стил на работа и живот, които не са изцяло наши. Това са психическите вируси: това са мемите. И всички ги носим. Всички ги предаваме на другите. Но силата на психическите вируси може да бъде манипулирана чрез една друга сила: медиите. Рекламните компании, ... |
|
|
Разказ за философиите, за Бога и за злото... ... Проблемът за злото - това е най-важният за умовете на учените от XVII век проблем. Техният стремеж е да помирят очевидния факт, че светът е пълен с грях и страдание, с твърдото убеждение, че Вселената е създадена от безкрайно добър, мъдър и всезнаещ Бог. Как да се схване правилно идеята за бога? Как действа той? Какви способности и възможности има? До каква степен неговото поведение подлежи на рационално обяснение? Можем ли винаги да разберем и оправдаем действията му? Дали Вселената е продукт на мъдростта, на доброто и красотата?... Или всичко е резултат от произволна ... |
|
|
Димитър Вацов е доцент по съвременна философия в Нов български университет. Той е Председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, както и главен редактор на сп. Критика и хуманизъм. Това е третата му книга след: Онтология на утвърждаването. Ницше като задача (Изток-Запад, София 2003) и Свобода и признаване. Интерактивните извори на идентичността (НБУ, София 2006)." В теоретичен план книгата се стреми да преодолее хиперболизациите или дискриминациите на властта от страна на автори като Фуко и Хабермас, за да тематизира индивидуалните властови перформативи и да ги дефинира като друг принцип - ... |
