Две произведения на Светлана Алексиевич събрани в една книга. ... "Войната не е с лице на жена" На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности - летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари... Жените вече не само спасяват - те убиват! В първата книга от цикъла за Великата утопия фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали. Вместо за ... |
|
|
Превод от английски: Ангелина Александрова. ... Срещах любов и губех любов. Осмелих се да пътувам до Африка, за да позволя на сина си да завърши гимназия в Кайро, Египет. Живях с южноафрикански борец за свобода, с когото се запознах, докато внасяше петиция против апартейда в Южна Африка в ООН. И двамата се опитахме да направим връзката си здрава и издръжлива. За известно време опитите ни бяха успешни. Когато отношенията ни приключиха, отведох сина си в Гана, а борецът за свобода се върна в Южна Африка. Мая Анджелоу (1928 - 2014) е сред най-влиятелните фигури в борбата на човечеството към свобода и равноправие. Автор ... |
|
|
Джулиан Барнс - носител на наградата "Букър". ... Изкуството е шепотът на историята, който звучи по-силно от шума на времето. През май 1937 г. един млад мъж всяка вечер застава на площадката до асансьора в своя ленинградски блок и чака. Служителите на НКВД винаги идват посред нощ. Той не знае дали ще бъде арестуван, или просто отведен на разпит. Нито един от известните хора, които познава, вече не може да му помогне. Самият той е знаменитост, през последните години са го аплодирали навсякъде - от Швеция до Америка и Аржентина. Но ето че у дома е изпаднал в немилост. Защото операта му "Лейди Макбет от ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Лорънс Дърел - Мосю и Ливия. ... Сега за първи път на български език излиза и последното голямо произведение на Лорънс Дърел, цикълът Авиньонски квинтет. Пенталогията се състои от романите Мосю, или Принцът на мрака, Ливия, или Погребан жив - които ще намерите в този том, - Констанс, или Самотни занимания, Себастиан, или Водещи страсти и Квинкс, или Историята за изкормвача. В Авиньонски квинтет, често определян като литературна мистификация, се разказва за група хора, които прекарват едно лято в запустяло имение край Авиньон. Някои от тези хора са истински, а други са герои от роман, ... |
|
|
След роман за героиня нимфоманка, награда Гонкур за роман по истински случай, адаптиран за големия екран, и между два тома на семейна сага, Лейла Слимани приема ново предизвикателство. Макар да предпочита писането в усамотение, тя приема предложението на своя издател да пренощува в Пунта дела Догана, старата митница във Венеция, в художествената колекция на фондация Пино, чиито модерни експонати не ѝ говорят почти нищо. Защо все пак приема? Че и да напише книга за това. Всъщност, съблазнява я идеята за затвореността, към която е пристрастена... В тишината на залите, освободена от погледите на другите, тя ... |
|
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
|
Съставител: Игор Шемтов. ... Чарлс Буковски (1920 - 1994 г.), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, е един от най-тиражираните и превеждани американски писатели. Автор е на 50 книги - поезия и проза. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. Настоящият сборник съдържа мисли и афоризми, почерпени от богатото творчество на Буковски."Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света. Най-добрият читател и най-добрият човек е онзи, който ме ... |
|
|
В Случаят Джем Вера Мутафчиева, тълкувайки върховните моменти на османската епоха и сред тях - дълбочината на падението на един принц - съумява да разтълкува и себе си, своя баща и преди всичко времето, в което я надживяхме."Ako има нещо, което този роман е взел назаем от историята, то е осъзнаването, че големите неща идват от малките. Случаят Джем, от своя страна, връща услугата, като демонстрира колко незначителна изглежда нашата велика самонадеяност, когато погледнем към нея през обърнатия наобратно телескоп на историята. Това е идея, с която Мутафчиева без съмнение се е срещала в творчеството на великия и ... |
|
|
"Каквото имах - на забравата го казах." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974). Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. Военноисторически сборник при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на ... |
