В книгата си авторът е описал свои преживявания в които са вплетени срещи и премеждия с разни герои, както от градска така и от селска среда, като преимуществено е отделено място на типажи от циганското малцинство с тяхното характерно поведение. Героите са описани със симпатия и стремеж да бъдат обрисувани правдиво с техните качества и слабости. В някои случаи романтичната характеристичност преобладава, като резултат на силната впечатленост на автора от необикновени характери, способности и една влюбеност във всичко това, както се обичат природата, хармонията и силата на живота в една действително чиста обстановка. ... |
|
|
Безработна сценаристка, изпаднала в творческа криза. Потънал в забвение световноизвестен сценограф, изоставил недовършено творението на живота си - постоянен град-декор край морето. Унгарски музикант, който идва в София само за една нощ и получава от непозната жена снимки с тайнствен надпис на гърба. Преподавател по степ, който колекционира чужди истории и предпочита да живее във всички възможни времена, освен в настоящето. Фотографка, изчезнала преди 30 години при опит за бягство през граница. Какви са плановете на случайността за тях? Как успяват да понесат последствията от капризите ѝ? Този роман е историята ... |
|
|
Продължението на "Мафията на майките". От авторката на "Рубиненочервено" и "Всяко решение си има проблем" - Керстин Гир. ... Запасете се с достатъчно носни кърпички... защото с тази книга непрекъснато ще ви текат сълзи от смях! Кой казва, че кръстникът непременно трябва да е възрастен мъж с наднормено тегло и дрезгав глас? Защо тази работа да не може да се върши и от някоя жена? Например блондинка, с дълги крака и калена в битките с дъщеря в пубертета и четиригодишен син. А също така лудо влюбена в Антон, най-красивият адвокат в града. Констанце е "кръстницата" на строго ... |
|
|
"Тези разкази са за любовта. Но живеем в постмодернизма. Струва ми се, че доста хора не се чувстват пряко засегнати от този факт. И наистина, трудно ще схванеш какви са ярките светлини и дълбоките сенки, ако вече си свикнал със сумрака. Веднага ще предложа изчерпателно обяснение на постмодернизма, понеже на писателя всичко трябва да му се разбира: състояние в съвременната култура, което отрича търсенето на смисъл в хаотичния свят, избягва самата възможност за смисъл, изразявано понякога чрез пародията на този смисъл. И каква любов може да има тук? Откъде да знам, честно! Любов... Като морето е. Куп скъпоценности ... |
|
|
В "Преди да падне нощта" Аренас описва живота си от мизерното детство на село и краткото юношеско увлечение по бунта на Кастро. С характерна карибска чувственост Аренас описва многобройните си еротични завоевания и говори за "стотиците, ако не и хиляди" момчета, минали през леглото му. Тези епизоди се редуват с разкази за опитите му да скрие записките си и за това как му се налага да пренаписва ръкописите, конфискувани от тайната полиция (връх на материалния и творчески просперитет в Куба по това време е притежаването на пишеща машина). "Трудно ще различим кое в тази картина на постоянна ... |
|
|
Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев, получавайки ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
