Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата ѝ задача е да прочете и оцени "Сладко богохулство" - роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара разказва през погледа на различни хора за пътя, извървян от Шамс към Руми, както и за ролята, която дервишът изиграва при трансформирането на успешния, но нещастен духовник, в отдаден мистик, страстен поет и защитник на любовта. Завладяна от "правилата" на суфизма, които защитават равенството на всички хора и религии и искрицата любов, която всеки носи в ... |
|
|
Глупако... Клончето откърши... Порадвай му се... Днес... Сега. Не вярваш... Но животът свърши. И няма вече за кога. Размърдай старото си тяло... Не давай да се предаде. Тръгни... Опитай отначало... Но няма вече за къде. И все пак... Все пак... Ето, чувай... Звучи последното танго. Стани, глупако... И танцувай... Но няма вече със кого. ... |
|
|
Тази книга е писана, край морето. В нея има море от чувства, реалности и спомени, забъркани в невероятни на пръв поглед истории, които обаче май всички сме преживяли. Има и обич. Към всички герои - добри или лоши, почтени или непочтени, слаби или силни. Авторът не съди никого, просто се забавлява да постави различните гледни точки за едно и също събитие - мъжката и женската, понякога диаметрално противоположни и еднакво убедителни. Нали затова животът е цветен, пъстър и предизвикателен начин чисто Женски или чисто мъжки свят би бил много скучен. Тази книга е като морето. На места убива като мидени черупки, вкусът е солен ... |
|
|
По тъмното шосе на пустинята, хладен вятър в косите ми, топъл мирис на мед, издигащ се във въздуха, напред в далечината видях трептяща светлина. Трябваше да спра за нощта. Там тя седеше на портала, чух църковната камбана, и си помислих: Това може да е Раят или адът."Тогава тя запали свещ и ми показа пътя, чух ги да казват:"Добре дошли в хотел Калифорния, едно прекрасно място, едно прекрасно място. Има много стаи в хотел Калифорния, по всяко време на годината можете да го намерите тук." Последното нещо, което помня, бягах към вратата, трябваше да намеря коридора отново, на мястото, където бях преди, " ... |
|
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
|
Роуз очаква семейството си във вилата им в Тоскана, когато случаен поглед към мобилния телефон на съпруга ѝ преобръща целия ѝ свят с главата надолу. Краткото съобщение гласи: "Липсваш ми. Обичам те. Връщай се скоро". Даниъл винаги е бил харесван от жените и тя го знае. Но до този момент не е имала никакъв повод за ревност, нито съмнение за изневяра. Да не би в живота му да се е появила друга жена, без тя да разбере? Когато голямото семейство се събира за лятната почивка, доверието на Роуз в Даниъл е разклатено. Колко добре го познава всъщност? Тя се страхува, че след десетилетия брак и две деца мъжът, ... |
|
|
По действителни събития. ... "Събирачът на дневници" е интригуващ роман, които разказва една история за вината, осъзната и неосъзната, за любовта, която търси истината, и за равносметката, която всеки прави в края на своя живот. Това е историята на няколко жени, които неочаквани обстоятелства срещат в различни етапи от житейския им път. През 2013 г. една бивша актриса е открита мъртва в собствения ѝ апартамент. Няколко дни след тази неочаквана смърт, един млад издател получава първия от серия анонимни ръкописи. Единственото общо между тези своеобразни дневници е, че в тях се споменава за кабаретната ... |
|
|
10 разказа за прехода, който не ни обедини ... "Преход. Каква странна и дори малко страшна дума. От какво към какво преминаваме? От тоталитарна еднопартийна диктатура на БКП, от зрял социализъм - несъмнено. Накъде обаче? Посоката каква е? Вярна ли е? Този ли е пътят? Кой го посочи? 16 години се питаме. А целта? Свещената цел? Чухме, че била цивилизовано, правово и демократично общество. Какви прекрасни думи, каква прекрасна цел, каква велика мисия. Но крие ли се нещо зад думите? Кой пръв изрече тези думи, вече не помним. Но поехме напред. Изминаха повече от 16 години, обвеяни в съмнения и съпроводени от въпросителни. ... |
|
|
След падането на Живковия режим в България станаха промени, които принудиха много хора да търсят препитание в други страни. В този роман разказвам за двама млади - влюбени, неопитни, ентусиасти, тръгнали да търсят по-добър живот, и за техните преживявания. "Когато самолетът се приземи на летището на многомилионния град, двамата се спогледаха и като по команда едновременно изрекоха: "Здравей, Америка!". Емил се засмя и допълни: "Посрещни ни подобаващо, защото идваме с големи надежди". - Не! Утре се връщам обратно в България. Дойдох само да те видя, да се уверя, че си добре, да ти кажа, че аз ... |
|
|
73 действителни истории за спорта, Вселената и всичко останало... Вече повече от 20 години странните, завладяващи и непредвидими истории на Иво Иванов прелитат над океана, за да стигнат до многобройните му, всеотдайни читатели в България. В Кривата на щастието, издателство Вакон е събрало едни от най-добрите му текстове, публикувани през последните години в различни родни медии, някои от които с над 70 хиляди прочитания в онлайн пространството. Стилът на писане на Иво Иванов не подлежи на категоризация и излиза извън оковите на стандартната журналистика не само в български, но и в световен мащаб. В неговите ръце ... |
|
|
Двадесет и шест годишната Луиза Кларк е обикновено момиче, което харесва обикновения си живот. Лу живее със семейството си в малка къща в провинциално английско градче. Младата жена обожава работата си в местното кафене и ексцентричните дрехи. Тя е доволна от спокойния си живот, възнамерява да се омъжи за дългогодишния си приятел Патрик и да му роди куп деца. Светът ѝ се преобръща, когато неочаквано загубва работата си. Наред с безпаричието, безработицата я кара да се чувства безполезна. Лу полага неимоверни усилия да си намери нова работа, но няколко седмици във фабрика за обработка на пилета и верига за бързо ... |
