Правила за употреба в изречението,6 текста Запетаята е знакът, който се използва най-често от всички вътрешни знаци в изречението. Служи за синтактично отделяне на частите му. Има установени правила за поставяне на запетая, но съществуват и много изключения. Те усложняват пунктоационната работа в текста. Във всеки случай познаването на основните правила е задължително. То дава възможност да се вникне и в спецификата на всяко отклонение в простото и в сложното изречение. ... |
|
|
Съставители: Биляна Борисова, Кристина Йорданова. ... Периодът между двете световни войни е сред най-богатите и продуктивни етапи в развитието на българската литература и хуманитарна публичност. Затова във втория том на критическата христоматия са успоредени образцови програмни, критически и обзорни текстове с такива, които допълват технологията на литературния процес, представите за художественост на времето, задават типологични полета на смисъл като реконцептуализирането на класическата литературна и културна опозиция свое-чуждо, изработването на актуализиран образ на родината, преосмислянията на жанра и поетиката на ... |
|
|
Фразеологизмите са езикови единици традиционно, и с основание, определяни като колоквиални. Търсейки отклонения от този стереотип, монографията Фразеологизмите в съвременната българска поезия се насочва към употребата им в текстове, намиращи се на другия стилистичен полюс, а именно - поетичния език. На базата на обилен емпиричен материал, ексцерпиран от стихотворения на Блага Димитрова, Николай Кънчев, Борис Христов, Биньо Иванов и други български поети, се стига до извода, че въпреки етикета колоквиалност, фразеологизмите намират място в поезията и запяват в строен, хармоничен хор с поетизмите, влизат в равната ... |
|
|
Мода и модерност в българската литература от 20 -те и 30 -те години на XX век. ... Това е книга не за модните вещи на човека от междувоенните години, а за волята му да конструира и усъвършенства себе си, за неговите успешни или неуспешни опити да се утвърди като модерен субект чрез модния образ и жест. Разглеждат се български литературни интерпретации на Париж, кабарето, карнавала. Поставя се въпросът за художественото присъствие на денди, танцуващия човек и скучаещия човек. Изследването стъпва на широк набор от текстове, принадлежащи както на "високата", така и на популярната българска литература от 20 -те и ... |
|
|
Обект на изследване в настоящата работа е дубитативът в съвременния български език. Интересуваме се както от плана на съдържанието - инвариантното значение на дубитатива като част от четиричленната категория евиденциалност, така и от плана на израза - формите на дубитатива за различните времена в деятелен, възвратен и страдателен. ... |
|
|
След Християнската литература - между вписването и отграничаването (2013) Калин Михайлов отново насочва нашето внимание към отношението между християнството и художествената литература, този път в светлината на проблема за благородното и неблагородното във времепространствата на романа и разказа. За да достигне до сърцевината на проблема, изследователят ни превежда през различни географски ширини и ни конфронтира с герои от многообразни художествени светове, а понякога очертава пред нас и фигурите на техните създатели. В крайна сметка пред очите на въвлечения в литературоведското пътешествие читател се срещат лице в ... |
|
|
Това са кратки, забавни приказки, които мъж на име Бианки от град Варезе разказвал на своето момиченце. Господин Бианки бил търговски пътник и шест дни в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало, че иска всяка вечер по една приказка. Затова, където и да се намирал, точно в девет часа господин Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказки по телефона. Книгата е част от поредицата Детска класика на ... |
|
|
Съставител: Анна-Мария Тотоманова, Мария Тотоманова-Панева, Явор Милтенов. ... Проф. д.ф.н. Татяна Славова преподава старобългарски език в СУ Св. Климент Охридски вече четири десетилетия. Професионалните интереси са в областта на средновековната славянска текстология и библеистика, българската историческа лексикология и лексикография, славянската епиграфика, палеография и хронология, прабългаристиката, дигитализацията на ръкописното наследство. Автор е на монографията Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод и на книгите Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина; ... |
|
|
Мария Русева е доктор към Факултета по славянски филологии в СУ Св. Климент Охридски. Автор е на научни статии, студии и рецензии в областта на новата българска литература. Член е на редакционния екип на сп. Филологически форум. Участва в редица проекти, сред които Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература, Острови на неблажените. История на неконвенционалната българска литература от 1944 до 1989 г. в нейния социокултурен контекст и други. Появата на тази книга е провокирана от желанието да се проследи многообразието от художествени интерпретации на пътя и пътуването. В нея са очертани ... |
|
|
Съставител: Александър Кьосев. ... Читатели в текста е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели - купувачи на книги, а за казаното по-горе - онова, което литературната теория нарича имплицитен читател. ... |
|
|
Книгата разглежда по-общи и по-конкретни въпроси, включително и спорни, в историята на българския език въз основа на анализ на особеностите на примерни текстове на различните езикови равнища и в историческия и стилистичния им контекст. Тя е тематично свързана с вече излязлата през 2018 г. Следистория на българския език: български език на Балканите, спомени за българско минало, противоречиво и динамично настояще. Валентин Гешев е професор в Катедрата по славянско езикознание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет Св. Климент Охридски. Работил е и за Шуменския университет Епископ Константин ... |
|
|
Книгата разглежда въпроса за появата на новите думи в българския език и свързаните с тях промени в обществото ни. Тя е предназначена за ученици, учители, студенти, преподаватели във висшите училища, журналисти и за широк кръг читатели. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
